Юлия Дживджорска е родена на 29 юни 1949 година на Петровден /по нов стил/ в Благоевград. След завършване на Педагогическата гимназия „Св.св.Кирил и Методий” в Благоевград завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, в единствения клас на Апостол Карамитев заедно с Велко Кънев, Искра Радева, Юрий Ангелов и други известни актьори. Но от Благоевград Юлия Дживджорска е единствената актриса, завършила този клас, 15 са от цяла България. Отдава повече от 30 години на театъра. Първата й роля на професионална сцена е в Сливенския театър, където отива по разпределение. След това работи доста години в театъра на Михайловград, днес Монтана, където изиграва едни от най-добрите си роли. През 1979 година се връща в Благоевград и започва работа в Драматичен театър „Никола Вапцаров”, в който оставя следа с над 150 значими роли. Търсена актриса е за телевизионни документални и художествени филми в Регионален телевизионен център – Благоевград.
Вече 44 години Юлия Дживджорска възпитава и подготвя стотици млади таланти за театралното изкуство, за която й безрезервна дейност през 2010 година стана „Жена на годината на Благоевград”. Част от тези деца станаха актьори, други запазиха любовта към театъра и художественото слово и придобиха богата обща култура .
Тази й дейност продължава и днес в Детско-юношески театър „Щурчо” към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. И е обещала на децата от голямата й група да ги подготви за НАТФИЗ. Децата я чакат с нетърпение за репетиции, а и тя се чувства значима чрез срещите си с тях.
Родителите на Юлия са били учители. Баща й Васил Дживджорски е бил начален учител, майка й Богдана също е начален учител и доста години базова педагожка на всички ясли в окръга. Баща й и Свобода Бъчварова като ученици са играли комедийна двойка в Читалищния театър. Този му афинитет към актьорската професия стимулира и двете му дъщери, Юлия и Бистра, да пренесат любовта към театъра през целия си живот. Дядо й по майчина линия е от с. Камена в Подгорието, близо до границата с Гърция. Бил е член на ВМРО и кмет на с. Камена. Много роднини има Юлия в Северна Македония, останали там след бягството на дедите им от Гърция. Има вуйчовци в Дойран, Богданци, Ангелци, Петралинци, Ново село, Берово… но не иска даговори по тази тема, все още е болезнена за нея.
Никола и Здравка Дживджорски от Благоевград са дядо й и баба й по бащина линия. В къщата им имало дюкян и Юлия си спомня надписа на сградата: „Клуб на славеите от градската градина”. Като деца мнозина си спомнят ресторанта в градската градина до днешния „Ален мак” с дансинга и с танците на нашите родители. Юлия разказва за певицата, която живеела под наем на тавана на къщата на баба й и дядо й, при която често отсядала, защото тя сама си шиела роклите, имитирайки Мерилин Монро.
Разказвайки ми за близките й хора, се натъжава, защото й липсват много, особено сестра й Бистра, която скоро си отиде внезапно от този свят. За нея Юлия казва: „Изключително талантлива беше. Свиреше на китара, пееше, танцуваше, правеше кукли, декори, изиграла е почти всички роли в Кукления театър – от славейче до мечо и зайко. Тя беше душата на компанията, която печелеше със своя артистизъм и широко скроена душа!”. Юлия много й е завиждала, че може да плува. Баща им бил спасител и Юлия също плувала до едно лято, в което един ухажор обръща надуваемия дюшек и тя започва да се дави. Той я измъква от водата, но страхът от дълбокото си остава и до днес. Тогава са били на състезание по туристическо ориентиране и Юлия е в десетката на републиканското състезание на Странджа Сакар. Тя е 4 години по-голяма от Бистра и е последна година студентка във ВИТИЗ, когато Бистра завършва Механотехникума и я приемат в МЕИ. Двете живеят заедно на общежитие. Бистра е искала да кандидатства драма, но отпада на третия кръг. Завършва МЕИ, работи като учител по електротехника в Строителния техникум. Когато Кукленият театър обявява конкурс за приемане на актьори, Бистра се явява и печели званието „актьор” от комисия, която тогава има право да дава такова звание по член 9 за онези, които доказват качества, но не са завършили актьорско майсторство. Така Бистра си извоюва звание „актьор за кукления театър”, дори получава награда за мечето Римчимчи на международен фестивал в Белград.
Питам я да ми разкаже за себе си как е стигнала до студентската скамейка във ВИТИЗ. Юлия като ученичка в Трето основно училище участва в литературни четения. Учителката по литература й дава да рецитира стихотворение на Смирненски. Салонът пълен, шуми се, въпреки че учениците изпълняват своите стихотворения, но когато Юлия се качила на сцената, още с първата дума салонът изведнъж утихнал. Тя спира стресната и след малко продължава. Това за нея е първият знак, че може да влияе на публиката. Продължава с артистичните си изяви и в Политехническата гимназия „Св.св. Кирил и Методий”, където класен ръководител й е г-жа Тимчева. Г-жа Сандева по руски език също я е карала да рецитира руските класици, които и до днес знае наизуст – Маяковски, Пушкин , „Мъртви души” на Гогол. Спомня си, че в приземната зала на старото читалище са се провеждали ученически фестивали на хубава сцена. В нейния клас са имали и оркестър, и от конкурентния им клас седят на първия ред и ядат лимони, за да ги провокират. И се смее, защото казва, че се е получило точно като в разказа на Радичков „Ние, духовата музика” – тромпетът се пълни със слюнка. Въпреки тези си дарби Юлия завършва математическа паралелка в гимназията и кандидатства МЕИ, но не я приемат първата година. За да има право да кандидатства пак, тя започва работа в Телефонния завод, за да натрупа 8-месечен трудов стаж, който се изискваше тогава. „Но вечерите ми са празни!”, споделя тя. След работа започва да посещава читалището, където чичо й Иван Дживджорски е пеел в хор „Ален мак”, бил е солист и е пишел песни. И тя заедно с Валерия Широканска и Ваня Шумлева се записват в хор „Ален мак”. Пътуват на турнета в Скопие, в Батуми. Юлия и Валерия дори получили покана да учат в Скопската консерватория, но тогава трудно можеше да се вземе такова решение. Като малка Юлия се учила да свири на пиано. Ходила на уроци в школата по пиано до старата Съдебна палата. Родителите й са имали желание да купят пиано на старо, но татко й разбрал, че ще ги отчуждават и ще блъскат къщата им, и желанието пропаднало. А Юлия дори била разграфила черно-белите клавиши на пианото на стари бели шкафове, за да се упражнява, но казва, че повече от Forelize не е научила. Използвала е пианото в хоровата зала на читалището, за да свири, и един ден отваря вратата на залата, без да чука, и вижда там Иван Бързев – зам. директора на Драматичния театър по това време, който водел самодеен театрален състав на читалището. Юлия попада на репетиция, където се готвят за фестивал. Чува, че им липсва жена за една от второстепенните комедийни роли. Трябвало е да играе партньорка на зъболекаря Младенов. И днес Юлия не може да си обясни импулса тогава да предложи себе си за тази роля. Попитала: „Другарю Бързев, мога ли да пробвам аз?”. И той я приел в трупата. Плътност на гласа и емоционалност си имала по природа. И това е началото на всичко, което следва в артистичната кариера на Юлия по-нататък. Защото това, което се показва на сцената, е минало през житейското изпитание, и тя казва, че така пренася своята чувствителност и ранимост и на сцената. Тогава дори получили награда за това представление. В края на учебната година Виктория, една от актрисите в спектакъла, попитала: „Другарю Бързев, ще ме готвите ли за ВИТИЗ?”. Юлия попитала: „И мене, може ли?”. Той приел и двете да ги готви за кандидатстудентски изпити. Юлия ходила на уроци в театъра, където имало студио за подготовка на кандидат-студенти от Македонския край под покровителството на партията. Преди изпита Юлия заедно със своята приятелка отива на това обучение, което води актьорът Методи Танев. След изпълнението на Лили поискала и тя да каже какво е подготвила за изпита. Методи Танев застанал до прозореца срещу унгарския ресторант и както си гледал навън, се обрърнал и започнал да слуша: „Направи ми забележка за ударението на произношението на „Среднощен час”, но аз го казах, както Бързев ме е учил”. Той на всички уговорил среща за сведващ урок, само на Юлия нищо не казал. Притеснена, че нещо с нейната подготовка не е наред, тя се обажда на баща си, след което разбрала ,че тя няма нужда от допълнително обучение. Усилено се готвила за изпити, дори посред нощ веднъж станала да рецитира, а сестра й Бистра на другото легло извикала: „Моля ти се, како, не мога да спя!”. Тогава прекъсва този навик да става през нощта. Спомня си как една сутрин като ученичка отваря тетрадката за домашна работа и вижда решена задачата по математика, без да помни как се е случило през нощта.
В началото на септември 1968 година тръгва с татко си с влака за изпити в София. И още си спомня полето с червени макове и сини петна от синчец между тях. Разговорили се в купето и като разбрали къде отива, всички започнали да я карат да рецитира. И тя изпълнила цялата си програма: баснята „Вълчи планове” на Банчо Банов: „Среднощен час, потаен горски кът, вълкът сбра своята глутница на съвещание”, за проза избрала „Майка” на Мария Грубешлиева, казала си стихотворението и монолозите.
За изпитите отседнала в квартирата при Нели Цонева, която току-що се била омъжила за Христо Генов. И си спомня как Христо цяла нощ я изпитвал по обща култура, литература, театър, политика… В комисията на изпита били Божидар Матанов и Апостол Карамитев.
Водещият я обявава като Дживигарска и Юлия извикала: „Не, не, Джив-д-жорска”, спелувала фамилията си, за да я произнесат правилно, и си подала паспорта, за да видят как се пише името й. В комисията започнали да се смеят. За монолога поискала един стол. Донесли й стола, тя седнала, но изведнъж решила ,че трябва да попита: „Нали мога да седна?!”. И комисията пак се смее. Юлия пита: „Нали няма проблем?”.
За един от изпитите й се развалила обувката и Нели Цонева, която ходела с нея на изпитите, и казала, че трябва да я носят на обущар да я поправи, защото тези обувки са й на късмет. Приемат я във ВИТИЗ в класа на Апостол Карамитев. „Това си беше събитие в града!”, казва тя. За първия учебен ден закъснява, защото дюшекът в квартирата й бил на бабуни, а и от вълнение не могла да заспи. Влиза притеснена, а Апостол й казва: „Влизай, влизай, Юлийо”. Разпитвал ги всеки да разкаже за себе си и в края на часа й казал да изчака. Тя си помислила, че ще й се кара за закъснението, а той я попитал: „Тия неща, с паспорта, със стола, които станаха на изпита, нарочно ли ги направи, или без да искаш?”. А тя попитала: „Кое е по-хубаво?”. Той казал: „И двете са хубави”, и тогава Юлия се осмелила да си признае, че всичко, което се е случило на изпита, е без да иска. Апостол й казал: „Това е по-хубаво, мойто момиче!”.
Актрисата Юлия Дживджорска никога няма да забрави този урок от Апостол Карамитев, койго ги учил по станиславски да обичат изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.
Спомня си, че тогава преживявала разочарование от първата голяма любов във ВИТИЗ и все плачела. Един ден среща Апостол пред Докторската градина и той я пита какво става с нея. И тя пак плаче и нарежда как много го обича, а той я лъже, и плаче, плаче… Апостол казал: „Моля те, не плачи, нали знаеш, че хората ме познават, какво ще си помислят, че правя с теб?!”. Тогава й предложил да си вземе два дни отпуск без извинителна бележка, за да се усамоти и да се успокои, защото в това състояние нищо не може да прави. „Махай го, не му се ядосвай”. Тогава Юлия отива на Витоша сама. „Много човечен беше и в същото време дистанциран. Никой не можеше да прекрачи границата с него”, казва Юлия. Много е бил горд с този клас. Направили са 5 пиеси. Момичетата работели по всички женски роли, а момчетата – всички мъжки. Десет дни преди премиерата на пиесата всички е трябвало да си кажат ролите заради дубльорствата. Постановката е „Юбилей” по Чехов, за ролята на Мерчуткина Юлия излиза втора и Апостол казал: „Ти играеш, другите не ги гледам”. Другите питат защо, а той им казал: „Вие нали я гледахте, нали се смяхте, има ли някоя по-добре да го направи?”. Бил е категоричен при взимането на решенията. Спомня си как нейният колега Юрий Ангелов веднъж казал на Апостол: „Юлия е бременна”. Тя се засрамила, а Апостол казал: „Браво, мойто момиче, знаете ли колко колежки, преследвайки кариера, сега не могат да имат деца?!”.
За Юлия Апостол Карамитев е богът в театъра. Много го обичали. Тогава всички пушели навсякъде, дори и по време на репетиции. Юлия си спомня как веднъж Апостол влязъл в задимената зала и казал: „Моля ви, деца, не пушете пред мен. Тази нощ сънувах, че влизам в Учебния театър и гълтам целия дим”. Преди заболяването той спрял цигарите. Умира на 9 ноември в Правителствена болница на 50 години от рак на бъбреците. От Сливен, където е била разпределена голяма група от класа на Апостол, отиват на погребението му и Юлия си спомня, че в един отрязък на пътя цялото шосе било пълно с мандарини след катастрофа на товарен камион. И сега, като види мандарини, се сеща за този ден. „Беше на възрастта на татко, който беше роден 1924 година, а Карамитев 1923. Завършихме през 1973 година. Следващата година ще се навършват 50 години от смъртта му и от завършване на класа ни”.
Първата й роля на професионална сцена в Сливен е „По-големият син” на Вампилов, където играе заедно с Велко Кънев. След смъртта на Апостол Карамитев групата се разпръсва и Юлия отива да работи в театъра в Михайловград заедно с нейната приятелка Иванка Братоева.
Със съпруга си Митко Николов Димитров Юлия се запознава на морето, където баща й е спасител, Митко също. Той е от с. Комарево, до Бяла Слатина, Врачанско. Имат две деца. Гордее се с тях. Дъщеря й Елица работи като кредитен инспектор към банка и има три деца: Богдана, която сега учи право в Югозападния университет, Боян, който извънкласно отскоро учи при баба си актьорско майсторство по собствено желание и сега има трето дете Анастасия на близо два месеца. Разликата между Богдана и Анастасия е 20 години. Но всичи са много щастливи с новия живот в дома им. Синът на Юлия Васко сега работи като IT специалист в Норвегия.
През 1979 година Юлия пристига в Благоевградския театър като гостуваща артистка и играе пианистката в постановката „Деветата вълна” на Никола Вапцаров, с режисьор Александър Раковски. И вместо да й платят хонорар за ролята, я назначават на щат.
„Всяка роля се преживява”, споделя Юлия, която ги обича всичките. В представлението „Юбилей” на Чехов играе с Лъчо Кацарски, с Кольо Кимчев. Тя в ролята на Мерчуткина, която е изпитната й работа във ВИТИЗ и последната й роля на сцената. Когато Юлия се покланя, публиката става на крака с бурни аплодисменти и тя си помислила: „Край, това е последната ми роля, усетих го!”. Няма как да изредя всичките й роли, но театърът е в нея, в сърцето й, в ежедневието й, той е целият й живот.
Заниманията й с детското театрално творчество приема като загадка в своя живот. Актрисата Цветана Тодорова, която се занимавала с извънкласните занимания по художествено слово в Пионерския дом, се разболява и моли Юлия да я замества временно, но за съжаление умира, а тя за Юлия е майката в театъра. „Беше много талантлива актриса и много морален човек!”. Тя е била една от учителките й в театралното изкуство, защото „завършваш ВИТИЗ, но не спираш да се учиш”, казва Юлия. „Учиш се от хората на улицата, от реакциите им в магазина, на пазара, в заведението, продължаваш да бъдеш изследовател на човешката психика. Не само да се гримираш, за да заприличаш на героя, но и вътрешно да го усетиш”.
Тази година се навършват 44 години, откакто се занимава с детско театрално творчество. Обещала е на голямата си група ученици от 10 клас, че ще им помогне да се подготвят за НАТФИЗ и да „постигнат света”, така както Станиславски казва, че театърът помага на хората за сърдечното познание на живота.
На 15 септември 2011 година президентът Георги Първанов връчи на Юлия Дживджорска Почетен знак на Президента на републиката за високи постижения в актьорското майсторство и значим принос към българската култура. Благоевградската актриса е благодарна за това високо отличие и за всички творчески награди. Днес единствената награда, която топли душата й, са децата, които имат нужда от нейната помощ, а и тя има нужда от тях: „Защото ме карат да се чуствам жива и неоходима!”, споделя Юлия. Знае, че няма незаменими хора, но не си дава сметка колко трайна следа е оставила в театралния живот на Благоевградския театър!
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
