Юноша на „Пирин 2001“ ръчка от Хамбург приятели да косят и поливат футболно игрище в с. Марино поле

Стоян Николакиев е роден в Петрич на 23 декември 1991 г., но живее в с. Марино поле. Започва да се занимава с футбол в школата на Ивайло Андонов – „Пирин 2001“, после е част от ДЮШ на орлетата. Практически цялата му последваща кариера при мъжете преминава из различните дивизии на Северна Гърция, където изиграва над 230 мача, в които вкарва близо 90 гола. Дебютът му отвъд Промахон е през 2010 г. с екипа на „Азтрапи“ /Вамвакофито/. Преминава през „Ираклис“ /Амудия/, с чийто тим стига да плейоф за влизане в Гама Етники. Следва успешен период в „Аспис“ /Дравискос/, заменен последавателно с адашите „Диагорас“ от Дасохори и Керкини, после играе за „Арис“ /Скотуза/. Последният му гръцки тим е „Пансулиякос“ /Неа Соули/. От лятото на миналата година живее и работи в Германия, продължавайки да гали футболното си его с участие в мачовете на аматьорския „Флеещедт“, базиран в близост до Хамбург. С маринополеца, установил се в Германия, разговаряме в навечерието на Великден.

– Стояне, здравей! В това време вместо поздрав хората се питат за коронавируса и ще започна с въпрос за него – как е ситуацията при теб?

– Здравейте, това е нормална човешка реакция в тези екстремални условия. При нас в Хамбург е като навсякъде в Германия. Животът не е спрял, ходим си на работа, през свободното време редуваме престоя вкъщи с разходки и тичане в парка. Общото ми впечатление е, че хората тук са по-спокойни и не се всява напрежение, както в България.

– Какво работиш там?

– Близо година съм в Хамбург, двумилионен пристанищен конгломерат, разположен на река Елба преди вливането й в Северно море. Хамбург е най-големият град в Европейския съюз, който не е столица. Работя в една куриерска фирма, засега пандемията не се отразява на работния ни ритъм. Дори след малко трябва да тръгвам за работа. Пристигнахме тук през миналата година заедно с приятелката ми Деница, която малко след като се установихме изненадах с годежен пръстен. Това е, работя и играя футбол през уикенда.

– Какъв отбор е „Флеещедт?

– Тимът ми е от едноименното градче, отстоящо на 15-ина километра от Хамбург. Играем в шестото ниво на немския футбол, имаме база, на която биха завидели повечето нашенски професионални клубове. Само ще допълня, че през паузата два отбора от нашата лига бяха на подготовка в Турция, за да ви стане ясно за каква организация иде реч.

– Справяхте ли се добре до спирането на футбола в Германия?

– Със сигурност немного добре, предвид факта, че сме на последно място в таблицата, но имаме 3 мача по-малко. Лошото на моменти време тук, урагани и поройни дъждове отложи част от нашите двубои, сега за капак дойде и коронавирусът. През пролетта изиграхме 4 кръга, в които записахме 2 загуби, равенство и победа в последния мач преди забраната. Любопитно е, че двете ни загуби са у дома, а 4-те точки са спечелени навън. При успеха с 2:0 над „Егесторф“ имах участие при втория гол. Изпълних фаул, вратарят изби, но после извърши дузпа, която капитанът Фабиан Малцан превърна в гол, и така победихме. Иначе имам много асистенции, разписах се само веднъж, но тук не играя на обичайната позиция като таран, а доста по-изтеглен назад. Общо взето сме сред по-скромните отбори в лигата, челниците са много добри, признавам. Скоро капитанът ни ме информира, че от юли ще имаме нов треньор, казва се Франк Хайне. Бил е в клуба и преди, ситуацията му е позната, надявам се с негова помощ да подобрим класирането си.

– Напредваш ли в изучаването на немския език?

– Горе-долу се справям, но има още какво да подобрявам. За близо 10-те години в Гърция научих перфектно тамошния език, тук все още изпитвам трудности с комуникацията, но напредвам.

– Какви са спомените от юношеските години в Благоевград?

– След 4 години при Ивайло Андонов заиграх в „Пирин“ при треньора Венцислав Гочев. С отлични впечатления съм от този отдаден на футбола специалист. От него научих много, при подрастващите орлета израснах във футболно отношение, доста подобрих играта си и футболната си грамтност. Спомням си последния ми мач със зеления екип, малко преди да изляза от възрастовата група. Играхме четвъртфинал срещу „Чавдар“ /Етрополе/, които после станаха шампиони. В Благоевград завършихме 1:1, в Етрополе паднахме 0:2. Тогава организацията при етрополци беше на супер ниво.

– Всъщност официален мъжки футбол у нас не си играл?

– Не, веднага след юношеския тим на „Пирин“ започнах в Гърция. През 2015 г. проведох подготовка с „Беласица“, играх в няколко контроли. Тогавашният треньор на комитите Васил Чергов настояваше да се присъединя към отбора за следващия сезон. Това обаче означаваше да напусна доходната си работа в Гърция и затова реших да продължа да съвместявам служебните си ангажименти и футбола в южната ни съседка. През лятото администраторът на „Бела“ Иван Златински ми предложи отново да започна подготовка с петричани, но вече бях решил да се местя в Германия и отново се разминахме.

– Разкажи за отбора ти по минифутбол „Героична Куба“ от Марино поле?

– С приятели от селото го създадохме. Печелихме турнири в Разлог, играхме успешно на „Каменица“ в Кюстендил, няколко години се представихме достойно и на коледния турнир в зала „Арена Петрич“, като се стараехме повече да се забавляваме. Сами си направихме маломерно игрище в Марино поле. Още продължавам оттук да звъня на съотборниците си и да ги ръчкам да го поддържат, косят и поливат. Вчера ме уведомиха, че с помощта на кмета Кирил Цапаревски са го окосили и сега ми е по-спокойно. Дано пандемията да премине, за да си дойда през лятото и в чест на маринополския събор на 2 август да направим едно мачле на нашето игрище с моите приятели. Много ще ми е забавно, подобни емоции ми липсват.

– Кой е най-ценният ти успех в Гърция?

– Може би когато с „Ираклис“ /Амудия/ аз и Ивайло Хаджигаев играхме финал за купата на Серес. Това е най-сериозното аматьорско футболно отличие, за което се борят всички отбори от северната част на Гърция. Малко са нашенците, стигнали дотам. На първо четене се сещам още за Щерьо Димитров-Ромарио, Владимир Кабранов, Емил Шаламанов и Христо Бахтарлиев. Това сме май. Иначе много отбори в различни дивизия отвъд Промахон смених, печелих плейофи, вкарвах доста, отвсякъде пазя добри спомени.

– Какво ще пожелаеш на българите от Югозапада?

– Да бъдат разумни, да се пазят от коронавируса. Спазвайки ограниченията и препоръките на институциите, ще го победим и отново ще дойде времето на Цар Футбол.