Яйца по 17 ст., пиленца за по 1.5 лв. хит на животинския пазар преди Великден, благоевградчани масово заменят печеното агнешко с дроб сарма и супа, излиза им по-евтино

Джумалията бай Кольо категоричен: При 6 лв. за килограм живо тегло е по-добре да си купиш ярешко, при него чистото месо е 70%, а при агнешкото половината е фира

Яйца по 17 стотинки, или 5 лв. кората /30 бр./ е най-продаваната  стока на животинския пазар в Благоевград. Ниската цена, почти наполовина под масовата, напоследък очевидно впечатли благоевградчани и те масово се запасяват с по 3-4 кори. По-големите  яйца размери M  и L вървяха съответно по 23 и 27 ст., като за тях, макар и по-малко, също имаше купувачи.

„Очаквах, че за Великден  яйцата ще ударят 40 ст., чак се изненадах от тази цена. Купих направо 4 кори за 20 лв. Едната ще я хапнем, къде за пърженица, къде варени, а ще трябват и за козунаците. Една ще боядисам и две кори ще дам на децата”,  изчисли благоевградчанка как ще изразходва 120-те яйца.

Голям интерес има и към пиленцата, излюпени преди 3- 4 дни, които вървят по 1,50 лв. бройката. Хората с любопитство се спират пред масата и подробно разпитват за малките птици, които бяха по-малки от юмрук и все още нямат перушина. Продавачът Иво от Дупница вещо разяснява, че пиленцата задължително трябва да се гледат на кварцова лампа или да се сложат под квачка и в зависимост от полаганите грижи за тях ще започнат да снасят яйца след 4 до 8 месеца. Заинтригувани от идеята до края на лятото да си имат домашна продукция, клиенти си купуват по десетина пиленца, а продавачът обяви, че при по-голямо количество прави отстъпка от цената. А иначе самите пиленца са излюпени в инкубатор. За него, както и за цялостната си дейност, Иво не получава и стотинка евросубсидия и влага изцяло собствени средства. „Какво да кажа, целта е всичко, всякакво производство да се съсипе и да станем на 100% консуматори”,  коментира лаконично проблемите в сектора и липсата на финансова помощ от държавата или ЕС производителят.

На сергиите не липсва и „по-екзотична стока”, като добре охранени зайци, порода белгийски великан, струващи по 30 лв., но най-много бяха агнета и ярета. И макар изборът да е разнообразен, а цената като миналата година –  6 лв. за килограм живо месо, купувачите са малко. Повечето хора минават, оглеждат, разпитват и клатейки глави преминават към следващите бусове и ремаркета с блеещите животинки.

„За вас е малко, за нас е много”, така мъж тъжно коментира  цената от 170 лв. за  29 кг агне, която Искра от Логодаж  търсеше за стоката си. А иначе хората одобрително потупват по гърба 3-те агнетата на Искра, определиха ги като отлично гледани, заслужаващи си парите, но поне докато репортер на „Струма” бе на мястото, никой не извади 170 лв. И докато потенциални клиенти само гледат и питат, търговката разпалено обяснява, че няма как да свали цената, още повече, че и при 6 лв. за килограм е на загуба. ”Разберете ни и нас, едва свързваме двата края. Балата сено поскъпна от 5 на 7 лв., не че и 5 лв. беше малко, но сега съвсем го закъсахме, още повече, че една бала не стига за един ден на три агнета. Тя ядат сутрин, обед и вечер. То не е за говорене, чак ме е срам да кажа, но се случи лоша година и от 30 декара ниви изкарахме едва тон и половина жито. Пълен резил”,  чистосърдечно, със сълзи в очите призна Искра, с надеждата да продаде докараните от нея три агнета. Тя се опитваше да убеди проявяващите интерес към стоката й, че 150-170 лв. не е чак токова скъпо, а с агне, като нейните от по близо 30 кг, може да празнува цяла фамилия, при това да се приготвят три ястия – супа, дроб сарма и печено.

По време на разговора Искра споделя, че макар и да има стадо от над 50 животни, не взема субсидии и сами се борят с трудностите. През 2007 г. се надявали на финансова помощ, взели пасбище, цяла година и повече чистили тръните и накрая им го взели. „Истината е това – парите не отиват при хората, които наистина гледат животни, а при тези с пасбища. Значи може да нямаш нито едно агне, овца, но ако имаш пасбище, вземеш субсидии, а ние сме на ръба на оцеляването. Да не говорим, че до нас изобщо не достига информация за кандидатстване по различни програми, еврофондове… Просто това е за тези с апартаментите, терасите, хотелите и палатите, не за нас, които от сутрин до вечер сме при животните и газим лайна до кръста”, така образно и емоционално описа ежедневието си жената и допълни, че наред с всичко останало мандрите изнудвали животновъдите, като изкупували млякото на нереално ниски цени от по 1.10 лв. за литър. С нотка на отчаяние жената признава и че  е готова да зареже всичко – и стоката, и посевите… но понеже не е пенсионерка, а друга работа така и не може да си намери, е принудена да гледа животните и да понася всичките несгоди, свързани с това.

Малко по-встрани от тълпата яре продава бай Кольо – кореняк джумалия. Иска за него 90 лв. „Ярешкото е сто пъти по-хубаво от агнешкото. Първо, остава по-крехко при печене и е по-вкусно. Второ, при него след коленето и обработката остава 70%  чисто месо, а при агнетата фирата е наполовина. Плащаш колкото за ярето, но чисто е много по-малко”,  вещо разяснява бай Кольо. Той споделя, че няма да прави промоция и да сваля цената и ако не  продаде ярето, ще го хапнат. ”То аз не съм търговец. Гледаме си за нас. Имаме апартамент в центъра на Благоевград, но рядко стъпваме там, оставихме го на децата. С бабичката си взехме една вила в околностите. Гледаме градинка, прасенце, козички… Сега ми остана едно яре, в повече ни е и дойдох да се пробвам да го продам, но ако не стане, здраве да е, ще го изядем”, заключва бай Кольо, който дълги години работил като механик в Енергото и понастоящем е пенсионер. На въпроса стига ли му пенсията, мъжът бе категоричен, че и 1000-2000 лв. да взема човек, ако е мързелив, пак няма да му стигнат. „Аз например обичам да пия кафе, но не мога да си представя да тръгна да прекосявам целия град, за да седна в центъра, да си поръчам кафе на промоция от 50 ст. и така да изкарам целия ден. Предпочитам да си чепкам нещо из градинката, да се занимавам с животните. С бабичката си изкарваме и на децата помагаме”, разказа за плодотворните си  занимания и философията за живота бай Кольо.

А иначе далеч не всички, дошли на животинския пазар, оглеждат за агнета и ярета. Така например популярният благоевградчанин Давид Манов, изтъкнат майстор на меда”, споделя, че е тръгнал да си купува кокошки, а за Великден е спазарил със свой познат яре за 4 лв. килото. За прасенце пък се оглеждаха баба Лиляна и съпругът й Стефан от благоевградското село Бело поле .Те обаче си тръгнаха с празни ръце, тъй като прасенца така и нямаше.

Че на пазара е много скъпо и няма намерение нищо да си купува, а просто е дошъл да разгледа, призна Иван Веселинов, който е от село Градево, но от 2 години живее в дома за възрастни хора в квартал „Струмско”. Работилият дълги години като водопроводчик Иван разказа, че заради преминаването на професията му от втора в трета категория труд, взема пенсия от 260 лв., но сега с великденската надбавка от 40 лв. ще получи  300 лв. и с тях ще си купи агнешко. „Ще се съберем с приятели. В стаите имаме печки, така че ще взема 2 кг агнешко, ще го  приготвя и ще празнувам с компания. Иначе 140-150 лв. от пенсията давам за такса в дома. Много съм доволен, гледат ни, хранят ни, чисто, спретнато е, най-вече перат ни. Ако видят, че някой е мръсен, дрехите веднага се сменят. В таксата са включени ток, вода… и другите 130 лв. от пенсията ми остават. Не пия лекарства и с тези пари си вземам бира, пия по 100-200 г ракия, понякога и повече, зависи от настроението и компанията“, разказа Иван и призна, че на фона на намръщените хора и високите цени  е доволен от живота си.

Впечатление направи, че за разлика от животинския, на кооперативния пазар домашните яйцата твърдо заковаха 30 ст. „В началото ги пуснах на 35 ст., но из пазара тръгнаха проверяващи  от агенцията по храните и аз скрих яйцата. Сега пак ги изкарах и ги пуснах на промоция, намалих ги с по 5 ст., за да ги продам по-бързо“, призна мъж, на чиято сергия имаше към десетина торбички с по 5 яйца.

На няколко маси се предлагаха и патешки яйца от по 1 лв. бройката, а гъшите струваха по 3 лв. „В момента най-търсени са не яйцата, а зеленчуците и най-вече доматите и краставиците. Българските червени домати са между 2.50-3 лв., розовите 3.50 -4 лв., а краставиците са 2.20-3 лв.”, разясняват производители и търговци от село Рилци, които от много години държат маса на пазара.

Репортер на „Струма“ провери как върви агнешкото и в няколко магазина. В голяма хранителна верига цяло агне без глава струва 11.95 килограма, плешка /предна четвърт /на промоция със 6 % намаление – 12.97 лв.

„Как пък не ще дам 50 лв. за едно ядене. Значи за трима човека -аз, сина ми и мъжа ми, трябва да взема плешка към 3-3.5 кг, като я опека и махна кокала, ще остане по 500 г месо на човек. Не си заслужава. Решила съм да взема един комплект. Така ще направя и супа, и дроб сарма, пък и кой е казал, че на Велик ден трябва да се яде само печено”, разясни благоевградчанка.

Оказа се, че агнешките комплекти карантия – черен, бял дроб, шкембе, черва са най-търсени в новооткрит месарски магазин в центъра на града. Там плешките по 3.5 кг се продаваха по 13.50 за килограм, бута 13.80, агнешките главички по 3.50 за кг, а комплектите по 5.50. „От сутринта съм продала 4 плешки, 2 бута. Общо взето, няма голямо търсене. Но комплектите бяха две големи касетки и всичко свърши, сега чакам ново зареждане“,  разказа продавачката зад щанда за тенденцията хората да заменят печенето със супа, за да им излезе празникът по-евтино.                    

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА