Оригинален маршрут за последния си излет преди падането на големия сняг в Германия си избра якорудчанинът Светослав Похлупков, който от дълги години работи като треньор по плуване и ски в Мюнхен. Запален по историята, той решил да отскочи до провинция Берхесгаден и да разгледа вилите на Хитлер, Гьоринг, Шпеер, Келайтел… които ги свързали една с друга с километрични подземни тунели.
Ето какво разказа Похлупков за визитата си в това райско кътче, окупирано от нацистите:
„Ако някой ви каже, че е бил в Германия, а не знае нищо за провинция Berhtesgaden, значи той въобще не я познава… Да си призная честно, дълги години и аз нищо не знаех за тази провинция, намираща се в Bayern, на около 20 км от Залцбург. От документални филми исках да намеря къде е това красиво място, но по име не го знаех. Случайно мой приятел от Aschaffenburg се премести да живее в Schцnau am Kцnigssee. Голям физиотерапевт, основал клиника там, който много ми помогна с физиотерапия след тежък колапс с парапланер и здраво натрошен… Burkhard Hock ме покани на гости, а след това ме спонсорира със средства и ски за развитието на ски спорта в Якоруда през 2004 г. Редно е да упомена, че така изкарах децата през 2015 г. на четири състезания от голям род – купа „Петър Попангелов“, купа „Чамкория“, купa „Канари“ и купа „Олимпийски надежди“.
Сгушена в Баварските Алпи, тази провинция е истинска красива, наситена с много история. Тук в тази красота се настанява цялото нацистко ръководство начело с Хитлер. Построили си пищни къщи, подземни входове… бункери, казарми, за да бъдат пазени. Това е прословутият BERGHOF. По начина, по който са ги придобили, е писано много. Хитлер взима къщата по особен начин през 1928, през 1933 г. я преустроява, а през 1936 е вече величествена помпозна вила. По подобен начин е завлечена и къщата Zum Tьrken. Собственикът не я е давал, но изпратен за десетина дни в лагера Дахау е „преосмислил“ решението си. След поредна обсадата на турците на Виена през 1683 г. един турски военен успява да избяга от армията и се заселва там, построявайки тази къща, запазена до днес. Тя е използвана като хотел на нацистите с вътрешни бункери и тунели, свързващи я с къщата на Хитлер. Тук се стичал народът от цяла Германия, преди да започне войната със СССР, за да зърне и поздрави Хитлер. Сега отново е върната на наследниците.
В района около Zum Tьrken са били къщата на Гьоринг и близкия архитект на Хитлер – Шпеер, излежал 20 годишна присъда от Нюрнберг и успял да напише мемоарите си. Сега на тяхно място е издигнат хотел, а разрушените казарми след поредния нальот от бомби са премахнати, впоследствие всичко е изчистено и сега е едно голо поле. Има останали основи на няколко бункера за бойна готовност за техника, основите на къщата за чай и основи на входовете към местата, където са били часовите.
Провинция Berchtesgaden и по-специално местността Obersalzberg, където се намира всичко това, е била бомбардирана на 25 април 1945 г. от американските парашутно-десантни части Roval Air Force. Къщата на Хитлер била ударена от бомба и доста разрушена, а през 1952 г. американците вземат решение да се взриви. В момента толкова е обрасло, като че нарочно са насадени дървета и мястото е трудно познаваемо. Личат само основите, някоя стълба и четири отвора.
От останалите къщи нищо няма, но седи езерцето, което Гьоринг създал пред неговата къща с червени рибки и бамбук.
Другата къща, ако може така да се каже, на Хитлер там е Kehlsteinhaus. Тя му е подарък по случай неговата 50-годишнина. Американците я наричат „Орлово гнездо“. Те се качват горе непосредствено след завземането на провинция Berhtesgaden през 1945 г. и остават там до 1952 г., ползвайки благата, които намират вътре, и отпразнувайки подобаващо победата – скъпи вина, ликьори, бира, шоколади, кафета, сирена, шунка, консерви… Няколко пъти е пробвано да бъде уцелена от самолет при англо-американските нальоти, но бомбите са падали встрани. Всъщност Хитлер е бил един или два пъти там. Имал страх от засада, а от там няма измъкване, надолу са урви и пропасти. През 50-те години е предадена на общината с поръчение да бъде срутена по известни причини. Имало е големи колебания, народът обаче се надига в защита /не както при нас мавзолея/, като основен аргумент е, че това е строено с народни пари. В действителност тук е вложен и много труд. „Орлово глездо“ се предава за стопанисване на общината. Едно много посещавано място, носещо огромен доход. Качването до къщата се извършва само със специални омнибуси, осигурени със специални спирачки заради големия наклон в месеците от април до октомври. В този период е забранен нагоре пешеходен туризъм, за да не паднат камъни по автобусите.
Цената е 40 евро, престой 2 часа. От Kehlsteinhaus се вижда цялата красота на Schцnau am Kцnigssee с величественото и красиво езеро, наречено неслучайно Кралското езеро. От документалните филми ще видите често как Ева Браун се къпе, кара водни ски или прави гимнастика на брега му. В края на езерото величествено се издига, както тук го наричат, немският Matterhorn.. Езерото е студено, защото е сгушено между два върха. Единият е Jenner. Към него има лифт с чудна гледка към другия изключително красив и опасен за катерене поради каменолома Watzmann, ски писта и площадка на излитащи парапланеристи с приземяване почти в бившата къща на моя приятел, който се премести да живее в красивия Anger. Езерото е обявено, както и целият район, за резерват. Има няколко електромоторни лодки за туристи за обиколка по него и кацналият на десния му бряг манастир Barthelomд. Планинските пътеки са строго обозначени и излизането от тях не е разрешено, както и късане на цветя и бране на билки. Показано ми бе едно място, където са тренирали войниците, и след толкова години все още стоят някои въжета по дърветата, като катерушки. Също така е добиван много дървен материал, спускан по специални улеи с вода към дървообработващите предприятия, за да не се ползва конски впряг. За езерото се носят легенди, че нациско злато в сандъци, както и документация лежат на дъното, а то е на повече от 250 метра дълбочина. Зимата замръзва. Често от върховете се спускат по него сърни и елени, които биват хранени от хората. Ледът е здрав, но приятелят ми разказва как местен решил да го пресече с джип, той се чупил и в момента и смелчагата е на дъното. До езерото е най-известният улей в света за спускане с шейни и бобслей. Тук се провеждат олимпийски и световни шампионати, а тренировките са почти целогодишни. Преди година-две след огромен порой улеят претърпя значителни щети – огромни камъни го затрупаха на височина 3 метра. В района има документален музей, солни мини, много атракции, много туристически маршрути, и… много заселили се българи.
Записа: ВАНЯ СИМЕОНОВА