Целта ни е РЗС да бъде първа политическа сила в новия Общински съвет на Сандански
По време на предизборна кампания всички кандидати говорят мазно, слагачески, лустросват се, гелосват перчемите и кой е като тях… Бръщолевят врели-некипели и си мислят, че са много интересни. Ние от РЗС винаги сме били смели и директни. И този път ще е така. Ще ви разкажем за нещата в общината – такива, каквито са.
Преди четири години казах и удържах на думата си, че няма да се кандидатирам за кмет на Сандански, защото няма смисъл, докато купеният и манипулираният вот са в такива огромни размери. И на тези избори ще е така, част от по-малодушните хорица отдавна са заградени от купувачите в егреци, като добитък на склавския панаир. Взимат по една стотачка, плюскат или се напиват като за последно и след това изтрезняват за четиригодишни мъки, и така вече три десетилетия.
Мисля, че почти никой от по-интелигентните ни съграждани вече не се съмнява, че ако още преди осем години бях станал кмет, градът ни щеше да е развит и проспериращ, и сочен от цяла България като пример за подражание. Но, нейсе, станалото – станало…
Това, което ни остава, е да направим така, че новият местен парламент да има силна антикорупционна спирачка и гражданите чрез общинските съветници на РЗС да имат здрави юзди в ръцете си, чрез които да спират крадливите схеми в общината. Ние от РЗС, за разлика от нашите политически опоненти, сме били винаги на светло с нашите публични тези и критики за безобразията на местната власт. Сега отново номинираме нови и качествени кандидати, за да покажем, че е дошло време за пълно прочистване и дезинфектиране на Общинския съвет. За това целта ни е РЗС да бъде първа политическа сила в новия Общински съвет на Сандански. Разберете: от кмета почти нищо не зависи, всичко е в ръцете на Общинския съвет. Само трябва да му се вдигнат нивото, статутът и авторитетът. Защото най-важният орган на местното самоуправление е превърнат в позорно леговище на имотната мафия, която граби до каквото се докопа: парцели, имоти, къщи, ниви. Щенията на имотната мафия обаче не спират дотук. Те искат да разпарчетосат парка на отделни УПИ-та и бавно, но сигурно да го превърнат в стоманобетонно грозилище. Имотната мафия е винаги с обострен нюх, нейните съветници следят и дебнат като зверове всяко инвестиционно предложение. Без да четат, само като видят в него апетитни местности като Чинар куши или Нишан таши, наострят глигански уши и с 200 се изстрелват право при инвеститора. Въртят го на шиш дни наред, докато той клекне и им даде аванс, след което вече са готови на всякакви подвизи. Минават по кабинетите в общината и като диви прасета в тиквена нива премятат служители и папки. Грухтят и квичат и ако някой се осмели да им възрази, пряко го заплашват, че ще му видят сметката. След това завчас окомплектоват преписките, внасят ги на комисии и започват да придърпват „по-неблагонадеждните“ съветници. Справят се перфектно, едни заплитат в интриги, други ги баламосват с розово бъдеще, на трети плащат директно и точките минават мигновено през ресорните комисии. Когато на председателски съвет се обсъжда дневният ред и точките в него, трагедията става още по-страшна. Вместо председател виждахме един тежко въздишащ, самовлюбен хипопотам, за който трябва да се признае, че е най-добрият интригант през последните тридесет години. И вместо обсъждане по същество огромна част от времето се пропилява за клюки, интриги и долнопробни кръчмарски мохабети. И накрая чрез така известните схеми „мой човек – твой човек“ затварят дневния ред с далавераджийските точки и той слиза за разглеждане в залата на Общинския съвет. И там в повечето случаи се разиграва една жалка пародия, на която ще посветя още две статии, за да ви разкажа подробно как Общинският съвет се състои не от двадесет и деветима съветници, а само от девет що-годе работещи. Останалите двадесет са като безмълвни крупиета, натискащи копчета и обслужващи играчите.
Как пък веднъж не чух и не видях загриженост и отдаденост от двайсетте безмълвни натискачи на копчета да кажат нещо по теми като:
* Проблемите с болницата и как тя по времето на Котев бе слята с фалиралата болница в Петрич. Защо ги няма добрите лекари и защо само аз единствен гласувах против Тонев да продължи да бъде шеф на болница, която той лично бута към пропастта. Защо съветниците на ГЕРБ и ВМРО задружно и безмълвно гласуваха Тонев да продължи да управлява и съсипва болницата.
* Това е първият сериозен въпрос, който вълнува гражданите, следват още поне десет парливи теми. Очаквайте ги, драги съграждани.
Повярвайте ми, не е здравословно за града кметът и председателят на съвета да са от една партия, и още по-опасно е депутатът, кметът и председателят на съвета също да са от една партия. Новият ОС трябва да може да сложи юзда с мундщук на всеки кмет, а не кметът на къс повод да води съвета.
В първия ден на предизборната кампания реших да направя тези мои размишления публично, за да може по достъпен начин нашите съграждани да добият представа какво е нивото на така наречения Общински съвет в Сандански. Малко да се поразвеселят и да знаят, че зад безименните герои стоят конкретни имена и почти целият град и съставните села ги познават до болка. Повечето от тях няма да ги видите в публичното пространство, те са като къртици по дупките и сега не спят. Заграждат вече последните овце с ограда от купюри и последните десет дни от кампанията ще си почиват, а в изборния ден ще са хиперактивни, за да не отидат фира банкнотите им.
Очаквайте следващия разказ и ми пишете за вашите лични приключения със схемаджиите.
