10 неща, които си мислиш преди да ти дойде

Дните преди началото на месечния цикъл обикновено са истинско предизвикателство за тялото, ума и душата на всяка жена. В този период съзнанието ражда мисли и идеи от особено специфичен характер, за които мъжката част от човечество би могла само плахо да предполага.

Любопитно е да се спрем на поне десет типични за периода на ПМС хрумвания, които спонтанно връхлитат повечето дами по света като по часовник всеки месец.

„Умирам.“

Съвсем нормална мисъл, която те сполетява в навечерието на „онези дни“. Тягостното напрежение в тялото и главата ти и необяснимото отчаяние от живота растат правопропорционално на усещането, че сутиена ти стяга, а коремчето ти се забелязва от абсолютно всички, въпреки коремните преси, с които се мъчиш от месеци. Апатия, тъга, сълзи в очите и предчувствие за апокалипсис – ако са налице, значи всичко с теб е напълно наред.

„Яде ми се баничка… Със сладолед… И чипс.“

Или нещо тлъсто веднага! И да е много. Идеята за здравословен хранителен режим и гордостта от волята, която напоследък проявяваш в храненето, отстъпват на неистовия стремеж да вкусиш дюнер, от който богато се стича мазно. Не ти пука, че си с червило, което ще се размаже в картофки. Не ти пука дори от гадните три пъпки на брадичката ти, които не успя да замажеш със скъп фон дьо тен. Не ти пука от гореспоменатото коремче и от абсолютно нищо. Искаш храна. Веднага. Иначе нещо лошо предстои…

„Мразя го!“

Чудиш се защо за поред път любимият ти не иска да гледате „Сексът и градът“. Гърдите те болят и стигаш до извода, че той е виновен за всичко. Лека-полека мисълта, че го мразиш, нахлува в съзнанието ти, но не я изричаш на глас, защото не е възпитано. Все пак. Започваш да плачеш, той те пита какво се случва, ти му отговаряш, че няма нищо. Той млъква, след което го обвиняваш, че не се интересува от теб и никога не ти обръща внимание, даже не му пука какво ти е. Мисълта, че точно в момента го мразиш достига все по-огромни мащаби в съзнанието ти, защото…

„Той не ме обича истински.“

Убедена си, че той е зъл демон, чиято единствена цел е да те използва, дразни и наранява. Скарали сте се малко, а той вместо да ти донесе храна и да ти се извини, прави нещо в телефона си. Сигурно си чати с друга. Коя е тя? Дали е влюбен? Задаваш му въпрос. Отговаря ти, че си пише с Пешо. Лъже! Мразиш го. После той те моли да не му вдигаш скандал, ти казваш, че не го правиш и да не си измисля, защото не е честно. После крещиш пет минути и излизаш с гръм и трясък, след което се връщаш и го питаш защо е толкова груб с теб… След което в крайна сметка му казваш, че го мразиш, и пак си тръгваш.

„Не реви сега, не реви сега, не реви сега…“

O, да. Ще има сълзи. Защо? Не е ясно. Но ще се реве. Публично, позорящо и неадекватно. Вече си приела, че в тези дни емоционалният ти баланс е… Всъщност такъв не съществува. Виждаш снимка на щастливо коте във фейсбук и се сещаш за котката на баба ти, която почина пред 15 години на село. После за детството, което никога няма да се върне и накрая – за края на света. Съвсем „логични“ асоциации. Докато се усетиш, вече ревеш. И то винаги в най-неподходящия момент. Ако може пред хора, ако са и непознати – идеално. Ходи им обясни, че не си виновна ти, а яйчниците ти…

„Дебела ли съм или само ми се струва?“

Преди една седмица беше в същата рокля и всичко изглеждаше наред, а сега имаш чувството, че отвсякъде ти стърчат сланини, паласки и дебелини. Обяснение няма. Питаш сто човека как изглеждаш, всички одобряват визията ти, което те кара да си мислиш, че има таен заговор срещу теб и всъщност никой не ти казва истината и не те обича истински под това небе. Съответно започваш да плачеш. Отново. Молейки се всичко това да приключи по-скоро и отново да бъдеш същия човек или поне онзи, който си в 2 две от четирите седмици на месеца.

„Де да стърчаха така цял месец…“

Да изживяваш ПМС си има и положителни страни. И те са цели две. В горната част на тялото ти. Мъжът ти е супер щастлив, когато види как деколтето ти изведнъж придобива различна, някак си по-„напращяла“ визия. И то без разни сутиени, подплънки, банели и чудеса. Напълно натурално. Изцяло хормонално. Леко болезнено. Е, да, придружено и с вече споменатото коремче и общо усещане за дебелина и апокалипсис, но на кой му дреме…

„Дано не ми дойде точно сега…“

Вселената следва някаква своя си зловеща логика, когато става дума за месечен цикъл и важни събития. Обикновено двете съвпадат. Първа романтична нощ с новия любим? Мечтай си. Точно сега е време да ти дойде. Дори не можеш да си облечеш любимата бяла рокля, камо ли нещо друго да си позволиш. Вземи тези широки дънки и отивай. Важно служебно събитие, което трябва да организираш? Ходене на море? На планина може би? Сватба? Всичко това сякаш винаги се случва точно, когато искаш просто да лежиш и да мразиш тихо света. Защо е толкова трудно?

„Искам да ми дойде точно сега!“

Да. Искаш, ама няма. Ще ти закъснее с три дни, за да съвпадне с дълго планираната почивка за рождения ти ден. Ако това не се случи, вселенската логика от горния абзац ще бъде нарушена. Което е почти невъзможно. Тоест, очаквай още три дни тъга и притеснение, похарчи 50 лева за тестове за бременност ей така – без никаква логическа причина – и чак тогава, евентуално, точно в най-неподходящия момент, очаквай включване.

„Всичко е под контрол!“

Тази мисъл навярно съпътства всяка една от горните. Тъй като все пак е нужно да функционираш някак, независимо какво се случва с организма и психиката ти точно в този настоящ момент. Необходимо е и да си внушиш, че не всичко е изгубено. Проблясъци надежда за едно по-светло бъдеще те озаряват, когато тази мисъл преминава като мантра през съзнанието ти. Остава само да проявиш търпение, да очакваш такова и от околните и просто да живееш живота си на жена. Защото в крайна сметка това си струва целия този екшън. И е повече от прекрасно.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *