Често си спомняме с носталгия за колите от доброто старо време. Истината е, че съвременните автомобили ги превъзхождат в безброй отношения: комфорт, безопасност, динамика. Ако някой твърди обратното, вероятно е пропуснал да си изпие хапчетата. Но все пак има и някои отделни точки, по които старите коли имат несъмнено предимство, както подчертават от авторитетното руско списание „За Рульом“. Тяхното сравнение е между модерните автомобили и класическата „Жигули” (ВАЗ-2101), но всъщност повечето аргументи са валидни за почти всяка кола от 70-те и 80-те години.
1. Просто обслужване и лесни ремонти.
Противно на жалванията във форумите, всъщност старите коли се повреждаха с по-голяма честота от съвременните. Но почти всички повреди по тях бяха лесно отстраними и човек можеше да се справи дори сам, с прости инструменти и известни технически познания. Подмяната на изгоряла крушка във фаровете, смяната на акумулатора, дори реглажът на клапаните бяха съвсем достъпни процедури, неизискващи нито посещение в сервиз, нито покупката на специално оборудване. Нито пък старите коли имаха претенции към конкретни типове масла и антифризи, както е при модерните.
2. Разбираемо управление.
Никакви сензорни екрани с менюта, подменюта и подменюта на подменютата. Всяка функция си имаше свое лостче или бутон, лесни за напипване в движение. Човек нямаше нужда да поглежда таблото, за да знае къде е копчето за радиото и къде – това за вентилатора.
3. Винаги работещи стъкла.
В eкипа на Automedia имаме бивши ползватели на „Москвич-2140” и затова все пак трябва да изкажем особено мнение по този въпрос. Но е факт, че добрите стари механични стъклоповдигачи с ръчка не се нуждаеха от функциониращ акумулатор, за да смъкнат или повдигнат стъклото. Докато сега всеки по-сериозен проблем с електрическата система – примерно при катастрофа – може да ви остави блокирани вътре в колата, освен ако тя не е със специална система за такива случаи.
4. Триъгълните прозорчета.
И добрата стара жигула, и повечето други модели от онази епоха имаха характерните триъгълни стъкла отпред, отварящи се отделно. Съвсем простичка конструкция, която обаче позволяваше да се провертрява салонът, без непременно в него да духа. Помагаше и за отпотяване на стъклата. За съжаление производството на отделни квадратно и триъгълно стъкло излиза по-скъпо, отколкото използването на едно-единствено, така че това хитро решение изчезна без следа.
6. Резервна спирачна система.
Традиционната ръчна спирачка вече е съвсем на изчезване, изместена от електронните си аналози. Но тя имаше множество предимства, дори да не смятаме употребата с цел забавление. Класическата „ръчна“ на практика бе автономна спирачна система, независеща нито от нивото на спирачната течност, нито от това дали автомобилът работи. При отказ на другите спирачки човек можеше да я използва, за да намали и спре аварийно.
Сега технологичните компании отчаяно работят по дубликатни спирачни системи за бъдещите автономни коли, така че при отказ на едната все пак да работи другата. А ВАЗ-2101 го имаше.
7. Истинска резервна гума.
Още един изчезващ вид. Първо, за да се спести място. Второ, за да се спести тегло – защото спестеното тегло означава и по-ниски емисии. И трето, за да се спестят пари. Заради тези три мотива все повече производители слагат в моделите си или умалена резервна гума, или жалкия комплект за залепване.
Старите коли си имаха пълноценни резервни гуми, лесни за достъп и монтаж.
8. В старите коли можеше да се спи.
Седалките на старите жигули трудно могат да се нарекат удобни. Но те имаха едно голямо предимство: предната можеше да се смъква до нивото на задната и понеже нямаше отчетлив релеф, се превръщаше в равно легло.
Съвременните анатомични седалки много рядко могат да се смъкват чак до водоравно положение, а и да можеха, подложките на страничната опора възпрепятстват лягането. В новите автомобили може да се спи само в седнало положение.
