Еми Чуа, професор в университета в Йейл и майка на две момичета, въвежда термина „майка-тигрица“. Тя разказва своя опит в книгата си „ Бойният химн на майката-тигрица“ – нещо като психологически трилър, а не толкова ръководство за възпитание. В него тя описва как като китайско дете е била възпитавана самата тя, защото по този модел се възпитават повечето деца на емигранти в САЩ.
Строгите и дори жестоки методи на възпитание, които описва проф. Чуа, ще се сторят неприемливи и дори опасни на много съвременни родители. Те обаче са доказали своята ефективност, поне според нея, защото много от децата, възпитани от тези „майки-тигрици“ днес учат в най-престижните университета по света, стават победители в музикални конкурси, международни състезания и олимпиади.
Основният принцип, залегнал във възпитанието на майката-тигрица е: взискателност, безкомпромисност на тигър, колкото и да е трудно, а не демократичност и съобразяване с всяко желание на детето.
Родителите-„тигри“ също се самоограничават, лишават се от възможността да почиват и да се забавляват, да живеят както им се иска и живеят в емоционално напрежение. Но те са уверени, че само този модел на възпитание гарантира успешно бъдеще на децата и именно в името на тяхното утре, са готови на всичко. Дори на повече.
10 основни правила на „тигърското“ възпитание
1. Пет минус е лоша оценка
Всичко, с което се захване детето на майката-тигрица, трябва да е доведено до съвършенство. На първо място е училището. Тук не важат оправдания като неразбиране на обясненията на учителката, сложен учебен материал, липса на интерес към един или друг предмет…
Детето е длъжно да носи в къщи само отлични оценка. Изключение може да се направи само за физическото възпитание.
2. Развлеченията са пилеене на време
Няма никакво съмнение – отличници ще са тези, които отделят най-много време и старание на уроците. Цялото си време. Децата на „майката-тигрица“ не играят на компютърни игри, не се мотаят по моловете. На тях не им е разрешено да остават да преспиват при техни съученици, нито да излизат с приятели. Подобни развлечения, според родителите им, са пилеене на ценно време.
3. Всяко съревнование трябва да носи награда
И наградата трябва да е най-висока, а заеманото място – първо. Това е принципът при участие в олимпиада, конкурс, състезание …
Ако детето не донесе златен медал, то е опозорило семейството.
4. Музиката е лек срещу мързела и лентяйството
Единственото, в което родителите са склонни да инвестират за децата си време, сили и пари (с изключение на уроците) – това е музиката.
А двата инструмента, които те одобряват, са пиано и цигулка. Още нещо. Те отново настояват детето им да репетира, докато не постигне съвършенство. Без значение колко ще се упражняват – 2, 3, 5 часа на ден или целия уикенд.
5. Детето няма право на избор, родителите дават всичко да постигнат целта
„Родителите-тигри“ най-добре знаят от какво се нуждае детето им в дадения момент и какви дивиденти ще извлече от едно или други занимание в бъдеще.
Те не се интересуват от мнението на детето, защото не възнамеряват да разискват с него тези въпроси. Така избягват съпротивата или опитите му да получи повече свобода.
6. „Тигърчетата“ са длъжни да уважават родителите си и да се грижат за тях до края на живота им
Родителите са уверени, че когато децата им пораснат и станат самостоятелни, те ще се грижат за тях и при необходимост ще ги гледат в собствения си дом. И, че децата винаги ще имат „неизплатен“ дълг към родителите си, дори с това да съсипят собствения си живот.
7. Щастието е доста абстрактно понятие, за да определи качеството на живот
„Родителите-тигри“ не се замислят за щастието. Те поставят пред себе си конкретни задачи и цели, и по този модел учат и децата си да живеят. За тях има една мярка за успех – победа във всяко съревнование и прием в престижен университет.
8. Дори да загубят, „родителите-тигри“ не се предават
Въпреки старанието на родителите си, децата често се отклоняват от начертания път и избират собствен. Дори и тогава обаче „родителите-тигри“ се стремят да се намесват със свои съвети и препоръки. Дават ги, дори когато никой не иска мнението им.
9. Главната задача – да докажат, че детето им е способно, дори то да не вярва в това
Никога да не спират да се борят – това е урок, който китайските деца учат от раждането си. На запад родителите се вълнуват за психичното здраве на детето, Китайските родители не се занимават с това. Те винаги мислят за силата, а не за слабостта“, коментира Чуа.
10. „Родителите-тигри“ и собствения си живот подчиняват на правила
За тях, както и за децата им, няма свободно време и излишни пари. Защото ги влагат в образованието на отрочетата.
Те не хвалят детето за малките успехи, не му правят комплименти пред другите.
Ако в училище възникне конфликт, винаги са на страната на учителя, като се стремят да изтъкнат авторитета му.noviteroditeli.bg
