Във войната между бившите съюзници България, Сърбия, Черна гора и Гърция южната ни съседка се включва с армия в състав от 230 хиляди души, с какъвто не е участвала в предишната Балканска война, и голяма част от тази огромна войскова част поема от север към Рупелския пролом. Така голяма арена на бойни действия по време на Муждусъюзническата война се оказва и районът на Пострумието с център Кресненския пролом. Походът на север от Солун се оказва и като своеобразна акция за затваряне на съществуващите из тези краища български училища и църкви и за пълно разоръжаване и унищожаване на съществуващите местни организации на ВМОРО от Серски революционен окръг.
Централната част от групата гръцки армии под командването на генерал Дусманис при Рупелския пролом среща първата съпротива от отслабената 2-ра българска армия, която започва отстъпление на север към Кресненския пролом, като на стратегически места разрушава мостовете и други пътни и други комуникационни обекти с цел гръцката армия да затрудни придвижването си и най -вече на тежката й артилерия.
Пред многочисления противник частите на 2-ра армия са принудени да изоставят Рупелския пролом и Среднострумието между Беласица, Огражден, Малешевска и Пирин планина и на 27 и 28 юни заемат позиции в южната част на Кресненския пролом по линията връх Шаралия, хълма Грънчар, рида Главище и на запад хълмовете край река Горнобрезнишка. Напорът на гръцките войски с предимството в численост и въоръжение е мощен и българската войска е принудена на ново отстъпление, като заема бойна позиция по линията село Панчарево, връх Видрен – село Симитли /дн.град /. В подкрепа на заелата тук позиция 2-ра армия идват полкове от 1-ва армия. Ожесточени сражение пламват в района на Симитли и други места, в които българските части не могат да удържат на напора на гръцките сили и се оттеглят в посока Горна Джумая /дн. Благоевград/ и заемат нови позици зад града по възвишенията Баларбаши, на изток към подножията на Рила и на запад към Влахина планина. Следва прегрупиране на войсковите и части и идва време и на контранастъпление.
Да припомним накратко за свети места на бойни действия и проявен героизъм. При настъплението си към Кресненския пролом и при завземането му генерал Дусманис настанява щаба си в местността Крива ливада, стояща в южната част на Кресненския пролом. Името на местността идва от една дълга и крива ливада, която е била собственост на богатия турчин Сали Ага от село Градешница, който е бил и градител на моста на р. Струма в тази част на реката, а от кривата му ливада пък идва и името на създалото се ново селище Крива ливада, което има честта бързо да нараства и към 1934 година е признато с името Гара Пирин, а от 1978 година и за град, с име Кресна, което пък идва от 100-годишнината на Кресненско-Разложкото въстание.
При настъплението си в този район гръцките военни части водят сражения в района на село Белица /дн. Илинденци/, както и при Крива ливада, като мостът „Сали Ага“ е обстрелван с оръдия от втория по височина връх в Малешевска планина – Моравски /Ченгене кале/. В отбрана на Кресненския пролом бойните действия се водят най-вече от Трета пехотна дивизия, Серската бригада, Драмската бригада, Първата бригада от 10-а пехотна дивизия.
КРЕСНЕНСКОТО СРАЖЕНИЕ – ШЕДЬОВЪР НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО ИЗКУСТВО
Началото на контранастъплението срещу войските на генерал Дусманис, чийто щаб е установен в м. Крива ливада, започва на 16 юли 1913 година. По това време е спряно и настъплението на гръцките войски по течението на р. Места, настъпващи на север, и така е осуетено преминаването им през прохода Предел и оказване па допълнителна подкрепа на генерал Дусманис.
Очаквайки бързо и лесно да победят българските воюващи части в Крива ливада, гърците се готвят да празнуват, като участие в празника се предвижда да вземе и престолонаследникът на Гърция. Това обаче не се случва, а се стига до неизбежен погром на гръцката армия, която се спасява, но по съвсем други причини, но не военни.
И идва време, както при Балканската война, известна и като Първа Балканска от 1912-1913 година, да се чува от войнишките строеве „напред с генерал наш!”.
Северно от Горна Джумая фронтът е в протежение на 40 километра и по цялото му протежение гръцкото население е спряно. Идва и време за контранастъпление. Първоначално български военни части започват успешни атаки срещу гръцките части, достигнали до Горна Джумая. Започва и отблъскване на гръцките войски в посока Берово, Пехчево-Струмица /сега в Северна Македония/. Мощно настъпление идва в посока седловината Предел-Симитли, като силни удари получават гръцките тукашни подразделения от Първа бригада на Трета Балканска дивизия и Втора бригада от Втора Тракийска дивизия. Само два дни след започналото настъпление на 13 юли, на 15 юли започва овладяване на масива на Биязд тапе, а на 16 юли боевете се водят и на връх Кадийца /Огреяк/ и като цяло из Влахина планина.
Идва ред за боинни действия и по завземането на Малешевска планина. Целта тук е чрез овладяване на Малешевска планина откъм върховете Ильов /Джама/ и Ченгене кале /сега Моравски/ да се обгради главната част на гръцката армия откъм долината на р. Горнобрезнишка и откъм южната част на Кресненския пролом при Крива ливада, като се ликвидира всякаква възможност за отстъпление на гръцката войска на юг по долината на Струма.
В същите тези военни събития български военни части се насочват и към Разложко за завземането на прохода Предел. Задача на настъпващите български военни части е да заобикалят връх Вихрен и след излизане в Спано поле да се спуснат към долината на Струма и да осъществят откъм изток южното обграждане на войската на ген. Дусманис, като пристегнат обръча с тези войскови части, които пък се спускат откъм Малешевска планина.
Пръстенът на обкръжението обаче не се случва. И причината не е от военен характер, а от сключено общо примирие, което спира военните действия между воюващите страни.
С кресненското сражение България записва във военната си история един военен шедьовър, който донякъде става и причина за набързо случилото се примирие между воюващите страни, като самият край на войната идва след подписването на мирен договор в Букурещ.
Много паметни места сега напомнят за кресненското сражение и като цяло за Междусъюзническата война, предшестващата я Балканска война /водена обаче за освобождение на Македония /. Напомнят и за Първата световна война, когато м. Крива ливада става място на щабовете на българските и германските войски, заети с Южния /Солунския / фронт. По това време в м. Крива ливада се изграждат две военно-полеви болници и над 200 военни бараки и складове, които впоследствие се предоставят за стопанисване на община Влахи. В района на Крива ливада започна и заселване на население от Влахи, Ощава и други селища, възползвайки се от тукашното военно присъствие, а и от действащите вече жп линия и шосеен път, и така се раждат селищата Крива ливада /гр. Кресна/, Долна Градешница, Струмяни и други.
Паметните събития от двете Балкански войни и от следващата Първа световна война в Пострумието са отбелязани сега и с много паметници и паметни знаци. В Благоевград и Сандански има паметници на Македоно-одринското опълчение, църквите в Симитли и Кресна са военни паметници, като в Кресна, носеща името на небесния покровител на страната свети Иван Рилски, има костница, която пази тленните останки на 547 войници, сержанти и офицери. Военна е и църквата в село Левуново, където има и паметна чешма.
МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА /ВТОРАТА БАЛКАНСКА/ В КРАТКО ВЪЗПОМЕНАНИЕ
Краят на Балканската война от 1912 година идва с подписването на мирен договор в Лондон на 17 май 1913 година. И тази война е паметна за Пострумието, но тук бойната слава е за 7-ма Рилска дивизия, водена от генерал Георги Тодоров. Събитията и местата на военни сражения, от Горна Джумая до Мелник и Петрич, са много. В помощ на 7-ма Рилска дивизия се вдига и местното население, дейците на ВМОРО от Седми революционен окръг, начело с Яне Сандански, започват действия в тила на дислоцирания в района на Кресненския пролом Струмски турски корпус. И така разигралите се събития почти са повторими с великото кресненско сражение в последната война.
Не на Междусъюзническата война?
Тя вече не е за освобождение на Македония от Турция, а е война между съюзниците, незадоволени от разпределените територии след освобождението на Македония. Лондонският мирен договор е подписан от България, Сърбия, Черна гора, Гърция, от една страна, и Турция – от друга. Съгласно договорените условия Турция отстъпва на съюзените държави земите на запад от линията Енос – Мидия и остров Крит.
Лондонският мирен договор не получава никаква историческа стойност, няма практическо приложение и не довежда до мир. Ехото от гърмежите на оръдията от Балканската война още не е заглъхнало и се стига до нови битки. Този път между съюзниците. Пламва нова война, известна като Междусъюзническа, чийто край идва твърде бързо с нов мирен договор, този път подписан на 28 юли 1913 година в Букурещ, наричан Букурещки.
По силата на Лондонския мирен договор почти няма страна от съюзените държани, която да е доволна, но най-ощетена, макар и с най-решително участие за успеха на войната, е България. Гърция и Сърбия получават територии и без да имат за тях исторически права, но въпреки това се обявяват за ревизия на Лондонския мирен договор и търсят причина за влошаване на отношенията си с България. Не е доволна и България и тя изявява свои претенции. Стига се и до подписвате на таен договор между Сърбия и Гърция на 19 май 1913 година, насочен срещу България. Скоро към Сърбия и Гърция се присъединява и Черна гора, а с претенции за части от Южна Добруджа е и Румъния.
Месец юни 1913 г. се оказва военноподготвителен, а юли пък съдбоносен. През юни сръбското правителство подписва манифест за война с България, военните заплахи се увеличават и откъм Гърция. С известна самонадеяност на победител от Първата Балканска война българският цар Фердинанд предприема бойни действия на 16 юли, които обаче не се водят официално военни. И така пламват бойни действия на много фронтове.
Краят на Междусъюзническата война е с начало 18 юли 1913 година. Той идва с постигнато примирие на тази дата, като финалът е на 28 юли 1913 година с мирен договор, подписан в Букурещ. Така идва краят на войната, който за България не носи увенчаване с победи в дипломатическо отношение, за разлика от военните. С Букурещкия мирен договор Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция – Източна и Югоизточна Македония, Румъния – части от Южна Добруджа. Все пак България успява да опази части от Беломорска Тракия и от поречието на Струма и Места.
МАЛКА ДОБАВКА: Сред населението в Пострумието, дори и в недалечното минало, нахлуването на гръцката армия на генерал Дусманис е останало в спомените на местното население с името Гръцка бърканица и с жестокостта на много палежи, грабежи и издевателства, а хората оцелявали, като се криели из горите и планините.
БОРИС САНДАНСКИ
