Остров Св. Ахил на Малкото Преспанско езеро в Гърция, град Корча в Албания, Охрид и Битоля в Северна Македония част от патриотичната екскурзия
Туристи от Благоевград направиха балканско турне в 3 държави за 3 дни и посетиха знакови места, част от историята на Първото българско царство. В групата от 35 човека бяха шефът на ловците в Пиринско Иван Василев, доц. Васил Грозданов от ЮЗУ, бившият зам. директор на цигарената фабрика Никола Атанасов, ексначалникът на митнически пункт Логодаж Красимир Михайлов и други, като повечето бяха със семействата си.
Екскурзиантите, водени от туроператора Здравка Чимева, пропътуваха 1000 км през някогашните български земи, владени от славния цар Самуил, които сега са в Гърция, Албания и Македония. Първата спирка беше в гръцкия град Едеса, бившия български град Воден, който е на около 90 км западно от Солун. Градът, известен с красивите си водопади, на 1 май преливаше от хора. Гърците също почиваха по случай Международния ден на труда и бяха изпълнили ресторантите и кафенетата около парка и стария град, и се смесваха с туристите, които посещаваха прочутите водопади. Заредени с положителна енергия от гледките, благоевградската група се отправи към остров Св. Ахил, разположен в Малкото Преспанско езеро. Островът е на 50 км западно от град Лерин (Флорина) и се намира на границата между Гърция и Албания. Там са развалините на средновековния български град Преспа с базиликата „Свети Ахил“. Това е любимият остров на цар Самуил, който е погребан там, след като умира от сърдечен удар при вида на ослепените си войници след битката при Беласица през 1014 г. Тленните останки на българския владетел са открити в каменен саркофаг в руините на базиликата през 1965 г. от Николаос Муцопулос и се съхраняват в музей в Солун. До острова на цар Самуил се стига чрез понтонен мост над магично красивото Малко Преспанско езеро. На острова е едноименното малко селце, в което има няколко къщи, 3 средновековни църкви, кафене и ресторант. По тучните ливади около езерото пашуват крави и теленца, непосредствено до базиликата „Св. Ахил“, която дори и в руини не е загубила своята величественост. По стените още си личат следи от овалните очертания на църковния престол, а на метри е саркофагът на цар Самуил. Чувстваш се спокойно, отпуснато и едновременно мистично, сякаш си попаднал в друго измерение. Някаква далечна духовна връзка е активирана и усещането е като за прераждане и дежавю. В знак на почит към великия цар Самуил благоевградската група развява български трикольор пред базиликата и запечатва емоционалния момент със снимка. Изкачваме се на отсрещния хълм, на върха на който е малката църква „Св. Ахил“ със старинни икони.
След насладата от преживяването се отправяме към гръцко-албанската граница. Следващата спирка е град Корча, културната столица на Албания, в която наш гид е Димитър Пандовски, председател на най-голямото българско дружество в Албания. Той е пристигнал от столицата Тирана специално за да се срещне с благоевградската група. Корча е неговият роден град, завършил е ветеринарна медицина, бил е преподавател в университета, занимавал се е с търговия и пчеларство. Признаването на българското малцинство в Албания е най-голямата му кауза, която успява да реализира през 2015 г.
„Моят баща Никола Пандовски беше голям българин. Роден е през 1906 г., а от 1928 г. е член на ВМРО. През 30-те години на 20-и век започва работа в Тирана, където открива дърводобивна фабрика. Машините внася от Марсилия, Франция, а във фабриката работят само българи. През 1944 г., след края на Втората световна война и идването на власт на комунистите, започват преследвания и убийства. Идва ред и на баща ми, който е арестуван. Българското посолство разбира и се намесва, като протестира срещу неговото задържане. Секретарят на посолството и генералният директор на болницата Лев Огнянов отиват в затвора в Тирана и го спасяват буквално часове преди екзекуцията. Оттам баща ми е откаран в българското посолство и веднага заминава за Битоля при тетка Недка, където остава до 1946 г. След това се връща в село Връбник, Албания, и след време продава фабриката в Тирана.
Моят баща е 45-годишен, когато се раждам. Ние сме 6 деца – 4-ма братя и 2 сестри. Всички имаха желание да учат. Аз завърших ветеринарна медицина, единият ми брат е хирург, другият е машинен инженер. Моят баща живя до 93 години. Дочака падането на комунистическия режим и тогава успя за втори път да отиде в българското посолство”, разказа семейната си история Димитър Пандовски пред репортер на „Струма“.
За неговия баща е писал в книгата си „Македония – преживяна съдба“ Михаил Огнянов от Битоля, синът на болничния директор Лев Огнянов, който го е спасил от сигурна смърт. Димитър Пандовски ми показва с гордост снимката на неговия баща Никола в книгата, както и запазени подвързани издания на вестник „Илинден“ на ВМРО от 30-те години.
В клуба за българо-албанско приятелство в Корча има лавици с български книги, 3 знамена – българско, албанско и на ЕС, а на стената е поставено пано с надпис „Български химни“, на което са пълните текстове на „Мила родино“, „Шуми Марица“, „Върви, народе възродени“, „Химн на царя на българите“, и „Цар Симеон“. Тук изучават български език и подрастващите.
„Всички те учат висшето си образование в български университети – ЮЗУ, АУБ, в София. В момента имаме 19 студенти в България. При преброяването през 2017 г. като българи са се писали 7507 души, докато през 2011 г. нямаше нито един. Тогава като македонци са се заявили 5000, а през 2017 г. те са вече 2000. В Албания имаме 9 български дружества. Имаме много добро сътрудничество с МОН, Държавната агенция за бежанци и фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски, която осигурява стипендии на социално слаби студенти, безплатни лекарски прегледи, екскурзии. Имаме право да разкрием българско училище във всяка община, при условие че имаме 20% българи от населението. Досега сме правили 7 пъти избори, които са организирани от българското посолство. Имаме активна комуникация с българския евродепутат Андрей Ковачев, който 3 пъти е идвал тук и винаги е казвал, че е сред първите „адвокати“ на Албания по пътя към евроинтеграцията“, добавя Димитър Пандовски.
Той е категоричен, че Албания върви напред в развитието си и се отваря към света след изолацията при авторитарния режим на Енвер Ходжа, управлявал 40 г. В момента страната с 3 милиона население се преобразява вследствие на европейски инвестиции и бурното строителство в нови и модерни сгради, което е силно изразено както в столицата Тирана, така и в морските курорти Дурас и Вльора. Растеж бележи и град Корча, който е университетски и културен център на Албания. В центъра на града се намира най- голямата православна катедрала в страната „Възкресение Христово“. Интересното е, че внушителната сграда е построена само за две години, в периода 1991-1993 г., и е сред емблемите на града, като църковните служби са на албански език. Настоящият патриарх Йоан преди това е бил митрополит в Корча. Православните и мюсюлманите в Албания са наполовина. В Корча се намира и един от най-големите музеи на средновековното изкуство, в който са събрани около 9000 експоната, от които 8000 икони. Те са събрани от църквите, които през 1967 г. са разрушени заедно с всички други религиозни храмове по разпореждане на диктатора Енвер Ходжа, тъй като искал да превърне Албания в първата атеистична държава в света, и по-късно я обявява за такава. Вярващите са преследвани изключително жестоко, особено католиците в Северна Албания, като дори притежаването на Библия се е наказвало със смърт. Хиляди хора изчезват безследно и почти до своята смърт диктаторът провежда последователно чистки, а много хора – политици, общественици, интелектуалци, са осъдени на смърт или изпратени в изгнание. Безмилостно и почти напълно Енвер Ходжа унищожава предвоенния буржоазен елит. Албания е покрита със стотици хиляди бункери, част от които все още стоят като илюстрация за параноичния характер на Енвер Ходжа, към когото е имало култ към личността. Култът продължава да се развива и след смъртта му от неговия наследник Рамис Алиа, когато продължават да се строят нови паметници на Енвер Ходжа. Най-големият от тях се издига в центъра на столицата Тирана, но на 20 февруари 1991 г. хиляди разгневени хора го сриват и разрушават.
От съкровищницата спасени икони в музея в Корча са експонирани едва 400, другите се съхраняват в подземието при специални условия. Иконите са с висока художествена стойност, тъй като са рисувани от прочути зографи от Средновековието, сред които и йеромонах Константин, който е изографисвал и манастира „Св. Наум“ край Охридското езеро. Сред първите в експозицията е иконата върху дърво на св. Константин и Елена, която поразително напомня като стил на стенописите в Боянската църква. В музея има и изображения на светци върху камък, например на св. Георги. Тук за първи път виждам и уникална икона на бременната Богородица, нарисувана пак от йеромонах Константин.
Сред другите културни забележителности на Корча са джамията „Мирахор“ и Музеят на общественото образование, който е в сградата на първото албанско национално училище. Наскоро е изграден и музеят „Братко“ от крупен албански бизнесмен, в който са събрани антични колекции от страните от Средния Изток.
„През 1991 г. в Корча имаше около 82 000 жители. Сега са около 45 000, почти наполовина, тъй като хиляди албанци емигрираха в други европейски страни. Особено младите хора, които търсят препитание на Запад, също както в България. В Корча е най- плодородното поле на Албания от 55 000 хектара, в което в миналото се отглеждаше жито и захарно цвекло, а сега основно ябълки. Имаме пивоварна фабрика, която е разкрита още през 1928 г. от чехи. В нея се произвежда бира „Корча“, и то само с изворна вода от река Девол в планината Моравия. Има и гръцки шивашки цехове“, разказва Димитър Пандовски.
Той показва и старата чаршия на Корча, в центъра на която има естрада за серенадите на местните музиканти, които свирят на клиентите от кокетните ресторанти и кафенета на площада. В близост е покритият пазар, местният Капалъ чарши. Сергиите са пълни със сезонни зеленчуци – зелени чушки, краставици, пресен лук, картофи, както и ранни ягоди, но цените са високи, а някои са дори и по-скъпи от българските. Килограм банани се предлага за 400 леки, което е 4 евро. Най-оборотна е сергията за маслини на търговката Жанет, която ги продава между 300-400 леки, или по 3-4 евро. Предлага и натурален зехтин, който е около 8 лв. литъра, което си е на „сметка“. Маслините са от Берат, а Жанет услужливо обяснява на една от жените в благоевградската група как да ги консервира, като преводач е нашият гид Димитър.
„Тя е повече от 30 г. на пазара. Работили сме заедно и е много коректна”, пояснява Димитър.
Той самият има няколко магазина на пазара, в които е въртял алъш-вериш в миналото със стока от Илиянци, но сега ги е отдал под наем на други търговци на дрехи. В Албания средната заплата е около 500 евро, а минималната е около 200 евро. Димитър признава, че неговата пенсия е малко над 300 евро. Правителството обаче прави усилия за увеличаване на доходите, като още през 2023 г. премиерът Еди Рама обещава средната заплата да достигне до 900 евро, но явно тази цел не е постигната.
В момента в Албания има предизборна кампания и обещанието за по-високи доходи със сигурност е в оборот. Парламентарните избори са насрочени за 11 май, но в Корча по нищо не личи, че след седмица ще има избори. Няма разлепени предизборни плакати, няма и билбордове на кандидати за депутати по пътищата. Само върху фасадата на един хотел имаше плакат на собственика, който е кандидат за депутат от Демократическата партия на бившия албански президент Сали Бериша. Това научавам от Димитър Пандовски, който задоволява журналистическото ми любопитство. В новинарските емисии на частния телевизионен канал се излъчват предизборни срещи на основните политическите партии, сред които е Социалистическата партия, чийто председател е действащият премиер Еди Рама.
Димитър Пандовски споделя, че той се познава с премиера и лично му е предоставил подписката за признаване на българско малцинство, което е регистрирано официално през 2015 г. с решение на албанския парламент. Секретарят на дружеството за българо-албанско приятелство в Корча пък е зам. кмет в област Преспа.
Нашият гид добавя, че само на 5 км от Корча се намира едно най-българските села Бобощица, и с охота се съгласява да отидем до там. Заедно със Здравка Чимева и още двама от групата ни качва в неговия автомобил, който, противно на общоприетото, не е „Мерцедес“, а „Тойота” със софийска регистрация, и ни откарва до селото. То е сгушено в долина, обградена от планини, и досущ прилича на някогашните български села. Българите вече са много малко, като една част са избягали от комунистическия режим, а други са го напуснали през 90-те години на миналия век. В малкото село обаче живеят много православни албанци, които са построили 25 църкви, което е направо за рекордите на Гинес. Най-новата църква е на Св. Богородица, която е изографисана. Към нея има изграден и манастирски комплекс. На същото място е имало стара църква, като малка част от нея е съхранена в параклиса на двора.
Влизаме и в най-старата църква в селото „Св. Никола“, която отключваме и при вида на иконите онемяваме от възхита.
Православни храмове има и в другото българско село Дреново. Димитър разкрива, че подготвя книга за село Връбник, от което започва историята на неговия български род. В България работи и неговата дъщеря, която е завършила архитектура в Италия и докторантура в Софийския университет „Климент Охридски“, свързана с английската и американската литература. Тя работи за известна германска фирма, базирана в София, а синът му е строителен инженер.
С Димитър си казваме довиждане до следващата среща и потегляме за Република Северна Македония. След 1 час сме в манастира „Св. Наум“ край Охридското езеро, построен по заръка на българския цар Борис I, чийто образ на ктитор е изографисан в него. В самото строителство участва Наум, най-младият от първите ученици на братята Кирил и Методий, който през 900 г. се оттегля в манастира. Неговият гроб е в обителта и събира множество поклонници от цял свят. Благоевградската група също е сред тях, а историята на манастира ни разказва нашата туроператорка от Охрид Снежана Куртелова.
При обиколката на Охрид не пропускаме да посетим и църквата „Св. София“, която е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала. Следващата постройка е била изградена към края на IX век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I. Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика. След изместването на столицата на България в Охрид по времето на цар Самуил в края на X-началото на XI век църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 г. Охридската архиепископия. През 1466 г. е превърната в джамия, като стенописите са заличени. През 1916 г. става отново християнски храм, който е под егидата на Македонската православна църква. Част от старинните стенописи на катедралата „Св. София“, чието име означава Премъдрост Божия, са възстановени. Разходката ни по старите български земи продължава покрай градовете Ресен, Щип, Битоля и, пропътували на обратно 500 км, се прибираме в Благоевград, заредени с много положителна енергия от патриотичното пътешествие.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
