1000 мотористи изминаха стотици километри за събора в Кюстендил, изпиха 3 тона бира и се изкефиха на уникално дрифт и стънт шоу

Около 1000 мотористи се събраха на събора, организиран от мотоклуб “Осоговски ездачи”, който се проведе в местността Памука край Кюстендил. Братята на вятъра окупираха живописните околности на Осоговската планина, на чист въздух над 1000 метра надморска височина.
На “Осоговски ездачи” гостуваха рокери от Сърбия, Македония и Гърция. Те пристигнаха още от петък, когато стартира богата на игри програма. В 19.30 ч. бе отслужен водосвет, който на практика постави началото на събора. Моторите освети отец Васил Манасиев. Десетки мотористи, участници в събора “Осоговски ездачи”, направиха традиционната обиколката на Кюстендил, която завърши на летището след КАТ, където много от тях демонстрираха различни атрактивни номера.
Участниците в мотосъбора почетоха паметта на 17-годишния Сашко, който загина при зловеща катастрофа с мотора си на бул. “Г.С. Раковски” през декември 2016 година. Младежът беше ученик в Професионалната гимназия по туризъм и сега на железния мост срещу школото има надгробна плоча винаги със свежи цветя.
Атракция тази година бяха и триколките, като в шествието се включиха поне десет, както и най-младият рокер на събора, който е на 7 години. Представителките на нежния пол провокираха присъстващите с типично рокерски стайлинг – кожени дрехи или тесни дънкови шорти и бели потници.
Рокерите се състезаваха в интересни игри, като бутане на варел, най-бавно каране, въртене около кол, бутане на тротинетки, надяждане с диня или понички. Децата пък участваха в надпревара по надяждане с торта и бутане на тротинетка.
Задължителният рок концерт бе с участието на група “Ер Голям”. До късно вечерта рок музикантите свириха тежки парчета, а домакините организираха състезание за надпиване с бира, най-бавно каране на мотор и поне още 7-8 атракции.
Районът около летището бе под засилена полицейска охрана, а по време на обиколката из града движението се регулираше от служители на Пътна полиция.
Поне от 20 години рокерите се събират в местността Памука, който е и бивш пионерски лагер. Малки и големи пък наблюдаваха супершоуто на две и четири колела. То вдигна адреналина в Кюстендил през уикенда. Мотористи от Югозапада се включиха в дрифт и стънт демонстрации. Пред съгражданите си кюстендилецът Лъчезар Иванов показа, че еднакво управлява всяко превозно средство на едно, две, три или четири колела.
Дрифт с кола, каране на задни гуми на АТВ и преобръщане с мотор бяха част от номерата на рокерите, а ревът на машините им се чуваше из целия град. Рокерите се опитаха да сменят игрите и да са по-различни от предишни години.
Идеологията на “Осоговски ездачи” е да си помагат, да се уважават и да се подкрепят. Тяхната философия се припокрива с тази на гостуващите наскоро “Нощни вълци”. “При нас всеки трябва да се чувства свободен да прави каквото си иска в рамките на ограничението. Докато при “Нощни вълци” е малко по-строга организацията, всеки клуб си преценява как да си проведе събора”, заяви Лъчезар Иванов от Кюстендил. “Още от малък се запалих по моторите, иначе професията ми няма нищо общо с тях. Аз съм готвач и дърводелец”, добавя младият мъж. Другото му занимание е да ремонтира стари мотори и да ги продава. Лъчо е постоянното присъствие в гаража в крайния кюстендилски квартал “Герена”. “Ние сме свободни по дух, държим на приятелството и на феърплея. Помагаме си, когато някой от нас е в беда”, заяви той.
Другият клуб от Кюстендил е “Нощни вълци”, между двата клуба е факт разбирателството и уважението, коментират мотористите в Кюстендил.
Диана е младо момиче от Перник. На събора тя дойде с приятеля си. Именно той я запалил по моторите. “Трябва да се возиш на мотор, за да видиш какво е усещането. Просто огромна е разликата с това да се возиш в лека кола. Не участвахме в състезанието – каза Диана. – Не пропускаме съборите, като започнат в началото на сезона и с мотора изминаваме хиляди километри, просто е невероятно”, добавя момичето.
Мартин Михалков е едва на 7 години и тази година за първи път ще ходи на училище. Естествено, на събора той бе с татко си. “От 2 години имам АТВ. Тате ми го купи, а на него си взе кросов мотор. Все още не съм мислил какъв ще стана, но със сигурност ще се занимавам с мотори. Искам да си взема голям мотор. Един моторист трябва да има наколенки. Да не се притеснява от падания, то със сигурност ще го боли, но не трябва да плаче, а да продължи. Не е страшно, поне за мен. Аз много обичам да се возя. Дори съм падал, но стиснах зъби и продължих. Контузих се, защото моторът се стовари върху мен, но и това не ме отказа”, сподели Мартин.
5000 километра е изминал Алекс от Перник. “Аз участвам в този събор за пета поредна година. Баща ми е този, който е много запален. И той е тук, аз съм с приятелката си. Баща ми пък идва на Памука вече от 10 години. Има зелено АТВ и направо е виртуоз на демонстрациите. Мога да кажа, че съм се родил с моторите и това ме мотивира. Общо взето, караме мотори всяка събота и неделя. Не съм пропуснал събор. За съжаление в Перник нямаме клуб, но пък тук, в Кюстендил, има цели два. Като започнахме обиколките, тръгнахме от Козлодуй, Дупница, Благоевград, сега Кюстендил. Много адреналин, като даваш газ, искаш още и още. На мотора преживяваш неща, които не можеш да ги усетиш с колата. От мотора виждаш много неща, природа, просто е тръпка”, споделя младежът.
Извън моторите той работи, съвсем обяснимо, в сервиз за коли. Първият мотор, който получил, бил скутер, 50-кубиков. С него участвал на първия мотосъбор, и то в Кюстендил. Тогава бил на 12 години. “Адреналин, просто е неописуемо. Карал съм на задна гума, падал съм, боли ме, обаче раните се лекуват. И продължаваш”, коментира момчето. Предстои да замени сега хондата, която кара, с ямаха. Това му била мечтата. “Разбирам се с приятели и караме. На тези, които не са се качвали на мотор, ги съветвам да пробват, няма да съжаляват”.
Юлияна Томова дойде с приятеля си. Тя ще бъде в 12-и клас, а след абитуриентския бал смята да продължи образованието си в Софийския университет, в една от специалностите философия или психология. “Не мога да карам, може би защото не съм изявила желание. На този етап предпочитам да се возя. Много е по-хубаво, отколкото да стоиш с приятелки по кафетата. По-интересно е да си на мотор, отколкото например да се печеш на плажа на морето, различно е. Участвам за втори път тук и определено ми харесва – споделя Юлияна. – Обичам да се возя на прави участъци, отколкото на стръмни, че малко е дискомфортно”.
“Сърцето ми е желязно, рокерско. Обичам само мотора си, жените са временно явление. Да се влюбиш в една жена, означава да изгубиш свободата си, а тогава няма да съм аз. Иначе жените много ме харесват, нали са падат по мъже, облечени в кожени дрехи”, казва 42-годишният рокаджия от Плевен Боян Пенков. Той работи като механизатор в селското стопанство. Въпреки че сега върви усилено кампанията по прибиране на жътвата, не се поколебал да тръгне и да измине над 300 километра.
“Първоначално не искаха да ме пуснат, но аз им казах, че тръгвам дори ако се наложи да си взема болничен. Работодателите склониха, тъй като съм добър работник, а и хора с моята специалност вече трудно се намират. То и затова надницата ми е добра. Изкарвам по 50 лева на ден”, сподели Пенков. По моторите го запалил по-голям приятел от детинство. Сега дори ходят на събори извън пределите на България. В края на пролетта прескочили и до Македония.
“Имаше достатъчно скари, бира. Обиколката премина в стройна колона, всички бяха с много настроение. После процедурата беше задължителна – ръмжене на мотори, което е и атракцията. Всеки е добре дошъл. Преди да тръгна, си пожелах предимно здраве и да няма инциденти, и наистина беше така”, добавя 34-годишната Здравка от Пловдив.
На пистата на бившето селскостопанско летище погледите привличаше зелено кавазаки, на което се четеше надпис “Живот на колела”. Многобройната публика пък не пускаше телефоните си и снимаше майсторските изпълнения на задна гума, управление на мотор с един или два крака, както и различни каскади. Мястото се намира на околовръстния път на Кюстендил, покрай автокъща, и ако не си ходил, лесно можеш да се объркаш.
“Исках да отида с приятелка и да гледаме изпълненията на рокерите. Оказа се обаче, че таксиметровият шофьор не знае мястото. То се намира до завод за производство на ПВЦ дограма. Минахме напред-назад, изобщо шофьорът не беше наясно. Накрая се наложи да попита колеги по радиостанцията. До мястото се стигало по черен път, покрай една от автокъщите. Иначе палатките се виждаха отдалече. След 30-минутно лутане стигнахме до мястото”, казва 23-годишна кюстендилка.
На пистата беше и Никола, сега ще бъде в шести клас, а на моторите е още от малък. Естествено, баща му го запалил, ходел с него из цяла България и дори в Македония. “Имам и шлем, беше много скъп”, коментира момчето.
Сред най-запалените рокаджийки в Кюстендил е 22-годишната Зинка Дунг. Бившата волейболистка бе на събора с приятеля си. “Работихме по морето за две години, за да можем да си купим пълната екипировка. Може би около 4000 лева ни струва всичко”, добавя Зинка.
Над 3 тона бира изпиха мотористите, гостували на “Осоговски ездачи”, рекапитулацията на бройките кебапчета пък предстои.
ГЕРГАНА ИВАНОВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *