Повече от 1000 жители на Петрич се стекоха в късната юлска вечер на церемонията по откриването на новия стадион към гимназия „П.К. Яворов“. Освен Христо Стоичков и кмета Димитър Бръчков събитието уважиха депутатът Георги Динев, зам. областният управител Антоанета Янчева, председателят на местния парламент Георги Тренчев, директорката на гимназията Таня Георгиева, управителят на ОФК „Беласица“ Венко Папалюгов и част от общинските съветници. Отец Ангел Кочев отслужи тържествен водосвет, а градоначалникът Бръчков обяви, че за гражданството на Петрич е особена чест новата придобивка да бъде открита от звездата на световния футбол Христо Стоичков.
Камата, който дълго бе аплодиран, преди да вземе думата, заяви: „Пожелавам на петричани след време на това съоръжение да бъде представената нова „Златна топка“, спечелена от местен талант. По времето, когато аз прохождах във футбола, нямаше такива модерни стадиони, но въоръжени с характер и воля, следвахме мечтите си, така че пожелавам бъдещите петрички футболисти да бъдат трудолюбиви и целеустремени”.
Стоичков връчи реплика на „Златната топка“ на кмета Бръчков, в ответ гостът бе дарен с почетния плакет на Петрич, специална кама, направена от местни майстори, и фланелка на ОФК „Беласица“ с неговото име.
Малко преди това с копие на „Златната топка“ се сдоби и друг петричанин – д-р Христо Мазнейков, който бе в основата на това Стоичков да включи Петрич в списъка с посетените градове при последния му воаяж из родината.
На срещата с феновете и спортната общественост, предхождаща откриването на стадиона, високият гост сподели: „Навремето Трендафил Мартински, докато ръководеше спорта у нас, беше изготвил една стратегия за неговото развитие за следващите 30-35 г. Неслучайно се радвахме на плеяда олимпийски и световни шампиони. След него постепенно всичко замря. Сега няма училища, няма спортни паралелки, няма деца. А пък и тези, които ги има, на 5-6-годишна възраст вече знаят да боравят с модерните телефони, малко по-късно започват със селфитата и Инстаграм. Спортът остава далеч назад в приоритетите им. Все пак у нас таланти продължават да се раждат. Наблюденията ми сочат, че от старта на организираните им занимания с футболната топка до 13-14-годишна възраст нещата са горе-долу добре, следващите 4 г. до пълнолетието зейва една дупка, там е най-голямата бъркотия. Ние сме хората, които трябва да им помогнем да преодолеят тази пропаст. И тогава хъсът, волята и трудолюбието на нашите деца ще дадат плодове. Аз съм щастливец, защото още в ранните си футболни години случих на треньор – Георги Георгиев от Пловдив, който насочи първите ми стъпка в играта, превърнала се после в професия. Но трябва да имаш характер, той не може да се купи от аптеката или магазина – или го имаш, или го нямаш. Като играч кариерата ми имаше спадове и върхове, на два пъти направиха опит да ме изхвърлят от футбола. Докато играех като дете в „Марица“, имаше мои съотборници, които бяха много по-надарени и по-добри футболисти от мен. После никой не чу за тях, докато аз продължих и не се предадох. Падал съм, но съм ставал и съм продължавал. Затова избрах да играя с осмицата. Това е магически номер – един път си отгоре, един път си отдолу. Бил съм на много кастинги за млади надежди през годините и виждам, че много от футболистите, които съм избирал на тях, днес играят в Първа лига, някои от тях и в чужбина. Това ме прави истински щастлив“, заяви Хр. Стоичков.
Любопитно бе и мнението на Владимир Памуков, фактическият автор на книгата „Христо Стоичков. Историята“: „Преди да започнем с Ицо, се разбрахме, че нищо няма да бъде спестено на читателя. Затова книгата е истинска и се превърна в бестселър. Написах текста за по-малко от половин година, без да се откъсвам от преките си журналистически ангажименти. Улесни ме фактът, че на 75 процента от събитията, описани в книгата, съм пряк свидетел. Вече я преведохме на испански и тръгна по феншоповете на „Барселона“ по света. Поляци също купиха правата за издаването й. Тя се продава добре сред българската диаспора в Англия и Щатите. Предстои ни да я промотираме пред родната общност в Торонто /Канада/. В перспектива мислим да се обърнем и към японския пазар“, поясни Памуков, който стоеше незабелязано в периферията на придружаващите мегазвездата лица.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
Хр. Стоичков с мъжкия отбор на „Беласица“ и част от подрастващите петрички футболисти
Камата намери време за вълнуваща среща със семейството на футболиста на „Вихрен“ Ат. Димитров, син на един от най-близките приятели на Ицо у нас – Н. Димитров-Джаич
Учителката в ОУ „Гоце Делчев“ Г. Стоименова, за която ЦСКА е религия, а Хр. Стоичков – Господ, сбъдна мечтата на живота си
Талантите на ДФК „Мечетата“ със своя идол
