HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Единственият българин, допуснат да работи за 6000 евро на месец на нефтените платформи в Норвегия, е благоевградски зет

Светослав Узунов е на 52 години, родом от Севлиево. През 1989 година се жени за красивата детска учителка Ели от Благоевград, по която е запленен още от първата им среща. Животът им неочаквано предприема различен курс и през 2011 година заминават за Дания да търсят по-добри перспективи за бъдещето си. Спохожда го рядък късмет – приемат го на работа на най-големите платформи за добив на нефт в Норвегия, където печели по 6000 евро на месец. Той разказва, че това му е била мечта още от ученическите години, но никога не е очаквал да се сбъдне. Сега прави реална равносметка на живота си, като казва: „Щастлив съм от това, което постигнах, но България ми липсва и това ме потиска“.

– Работата на платформа те превръща в изключително рядка птица. Каква е твоята история?

Роден съм в Севлиево. Детството и ученическите си години прекарах там. През 1983 година бях приет във Велико Търново, във Висшето военно училище „Васил Левски“ с профил „Тилов“. Завърших го през 1987 година, след което служих шест месеца като лейтенант в Казанлък и шест месеца в Стара Загора като старши лейтенант, а после като капитан (взводен командир), където обучавах младите войници. Не останах на работа в Българска армия, защото усещах, че нещата няма да продължават по този начин. По природа съм бунтар и не приемам стандартния начин на мислене. Четях предимно книги със забранено съдържание, за да разчупя светогледа си. По времето на социализма много книги бяха забранени, защото имаха неудобно за властта съдържание.

ЕДИН ПРИЯТЕЛ МИ ДАДЕ ПОД СУРДИНКА ЗАБРАНЕНАТА ПО ОНОВА ВРЕМЕ КНИГА НА БАНКЕРА АТАНАС БУРОВ „СПОМЕНИ ЗАД ОГРАДАТА“ , КОЯТО КОРЕННО ПРОМЕНИ МИСЛЕНЕТО МИ

и благодарение на която разбрах, че социализмът е създаден с цел манипулация на масите и целта на тази политическа система е да ограничи максимално индивидуалното мислене. Помислих си, че ако се върна в Севлиево, няма да имам никакво развитие, защото този град беше малък за мен, а и до ден-днешен не се разви особено. В него имаше работа само по многобройните бензиностанции и магазини. Така реших да отида да живея в Благоевград и започнах работа в строителството. Там се запознах с красивата ми съпруга Ели, която ме впечатли най-вече с добротата си и със своята проницателност относно живота и хората. Аз разбирам от много неща и като строител изкарвах добри пари за тогавашния стандарт, но на интелектуално ниво не се чувствах удовлетворен и духът ми продължи да търси по-добри перспективи. След няколко години работа като строител се реших да замина със съпругата си за Дания и да се установя там. Исках да опозная света, а и знаех, че там също мога да работя в строителството, но за 3000 евро месечна заплата, което щеше да повиши съществено стандарта ми на живот.

– Как се разви животът ти в Дания, какви трудности имаше?

– Когато пристигнах в Дания през 2011 година, усетих с пълна сила стреса и напрежението от чуждото и непознатото. Датчаните по природа са много студени хора, дори и да знаят английски или руски, държат да говориш с тях на техния език, защото са националисти, а датският е много труден за научаване, тъй като е сбор от няколко езика – английски, немски, холандски и белгийски. Климатът в Дания също не ми понасяше, много е влажен и студен, почти всеки ден вали и когато се движиш по улиците, дишаш мъгла, усещаш как влагата прониква в костите ти. Чисто физически не се чувствах добре, защото организмът ми не можеше да приеме храната, спомням си, че бях отслабнал с 5 килограма само за две седмици. Тогава храната в Дания ми се струваше с много особен вкус, с който не бях свикнал, а и не притежаваше хранителните качества на българските продукти.

Първоначално работех като заварчик в рамките на една година. След това изкарах редица курсове и започнах работа като превозвач на брикети във фабриката за изолация „Рокфул“, карах булдозер и една машина, която се казва „Зетелмайер“. Тази работа ме потискаше емоционално, но

В ДАНИЯ СТАНДАРТЪТ НА ЖИВОТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК И ТРЯБВА ДА РАБОТИШ КАКВОТО И ДА Е, ЗА ДА СИ ПЛАЩАШ РАЗХОДИТЕ И ДА СЕ ХРАНИШ.

Квартирата, която плащах тогава, беше 1000 евро на месец само за една кухня и спалня. Много тежко ми беше цели три години и няколко пъти бях на ръба да се кача на самолета и да се прибера в България, мечтите ми се виждаха така недостижими и далечни, но стиснах зъби и продължих да се боря.

Най-накрая късметът ми се усмихна и започнах работа на норвежка платформа за добив на нефт, където по правило не приемат чужденци заради спецификата на работата и факта, че трябва да владееш отлично норвежки език, за да се разбираш с колегите и началниците.

– Какви качества трябва да притежава човек, за да започне работа на нефтените платформи в Норвегия?

– Трябва да имаш изключително здрава психика и да бъдеш максимално концентриран, иначе рискуваш своя живот и живота на колегите си. Искам да подчертая факта, че в Норвегия добиването на нефт и петрол се води първа категория труд и осигуровките са страхотни. За мен беше ученическа мечта да работя на платформите, защото четях много книги, самообразовах се и знаех, че скандинавските държави подсигуряват висок стандарт. Никога не съм очаквал, че ще прескоча бариерите и ще успея да сбъдна тази мечта, но бях много целенасочен и постоянно следях дали на платформите се отварят свободни места за работа. Един приятел българин ми каза, че са обявили две работни места, но кандидатите трябва да преминат определени курсове и специализации, след това се полагал генерален изпит на самите платформи и само двама ще бъдат одобрени. Не бях много обнадежден, но се впуснах в идеята за тази работа с целия си инат и упоритост, изкарах необходимите курсове, които ми се брояха за стаж, започнах да тренирам по 4 часа на ден, понякога нямах време и тренирах вечер, храних се здравословно, без мазнини, ограничих месните продукти и алкохола, защото за тази работа физическата здравина е задължителна. Чувствах се напълно подготвен и амбицията ми ме тласкаше напред.

В ДЕНЯ НА ИЗПИТА СЕ СЛУЧИ НЕЩО УНИКАЛНО, КОЕТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯ, ДОКАТО СЪМ ЖИВ. ЯВИХА СЕ 130 КАНДИДАТИ САМО ЗА 2 МЕСТА

и когато дойде моят ред, ме пуснаха да се кача на платформа, издигаща се 60 метра над океана, с още един кандидат, който беше норвежец. Когато ни завързаха с обезопасителните въжета, се изви страшна буря, небето притъмня, а платформите започнаха да се клатят и да се удрят една в друга, защото те представляват масивни метални конструкции, които се захващат чрез стоманени съединителни елементи. Не можете да си представите какви звуци се носеха в пространството, всички се чувствахме като в апокалиптичен американски филм. На всичкото отгоре заваля пороен дъжд с гръмотевици и светкавици. И на фона на тази кошмарна обстановка си помислих: „Край, дотук беше с мечтите за тази работа“, но въпреки бурята инструкторите не прекратиха изпита, казаха ни, че често се случва да се работи при лоши метеорологични условия и трябва да знаем какво ни очаква. Дадоха ни да обуем специални обувки с гумирани подметки и грайфери и ни пуснаха да се качим на платформите. Докато се катерихме нагоре, попаднахме в т.нар. „открит тунел“ на платформите – това е една преходна рампа, по която се минава на по-горно ниво, тя е открита, без горна конструкция. Изведнъж, както се катерихме нагоре, норвежецът изкрещя нещо, което не можах да разбера заради гръмотевиците, и когато погледнах към него, кръвта ми се смрази, той се беше подхлъзнал на мократа рампа и висеше на 20 метра над океана, а едно от обезопасителните въжета се беше скъсало от напрежението на телесната му маса. Бях на 5 метра от него и можех да видя ужаса в очите му, беше бял като платно. Тогава ми дойде някаква смелост и започнах да се катеря внимателно към него, когато се приближих достатъчно, използвах здравите въжета, за да го приближа към мен и с всичка сила го издърпах на рампата. Когато се почувства в безопасност, норвежецът Джози започна да ме прегръща и да ми благодари. От този ден ние станахме най-добри приятели. Докато се усетя, двамата инструктори вече се бяха покатерили при нас и помагаха на медицинския екип да качат Джози в хеликоптера, който бяха извикали, за да го транспортира до местната болница.

СЛЕД ТОЗИ ИНЦИДЕНТ ПРЕКРАТИХА ИЗПИТА ЗА ДЕНЯ, НО ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ПОКАЗАХ ХЛАДНОКРЪВИЕ И ТРЕЗВА МИСЪЛ В НАПРЕГНАТА СИТУАЦИЯ, МЕ ОДОБРИХА ЗА РАБОТАТА.

Аз не се надявах на това, но 4 дни след края на конкурса ми изпратиха експресно писмо по пощата, че заради специални заслуги ме наемат на работа, да си подготвя документите и да се явя в офиса на фирмата. Така стана всичко, понякога всяко зло е за добро.

– Разкажи ни повече за работата си, как протича един работен ден на платформите, колко дни в седмицата работиш и какво е заплащането?

– Работата на платформите протича по график, който се състои от дневни и нощни смени. Когато съм дневна смяна, ставам в 5 часа сутринта, правя си задължителната тренировка, приготвям си бърза закуска, богата на протеини и белтъчини, пийвам кафе и в 7 часа вече пътувам с хеликоптера, който ни транспортира до платформите, защото те са в океана и до тях може да се стигне само по въздух. Там правим събрание, което се нарича „мильо“, на него ни разпределят задачите за деня, обикновено работим по 5 човека в екип и всеки екип изпълнява определена функция. На платформите няколко групи работим на смени. Но правилото е – две седмици работиш, три седмици почиваш, и пак така.

Заплащането зависи от специализациите, които си преминал, трудовия стаж и от това какви функции изпълняваш. Аз имам доста висока квалификация и работя при високо ниво на опасност, имам около 7 години стаж на тази работа и в момента заплатата ми е 40 000 датски крони, от които взимам чисто 5000 евро, след като си платя месечните данъци. А данъците в скандинавските страни много се различават от данъците в България. В Дания и Норвегия те се определят от собствения ти стандарт на живот – от това дали живееш на квартира, или си имаш собствено жилище, колко автомобила имаш, колко деца имаш и т.н. Искам да кажа, че социалният статус и семейното положение определят размера на данъците, което е много умна социална политика. Тези, които работят на минимална заплата, разведените и хората в неравностойно положение плащат много по-ниски данъци.

ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА В ДАНИЯ Е 2200 ЕВРО, АЗ ЗА ПОЛОВИН МЕСЕЦ РАБОТА В НОРВЕГИЯ ПОЛУЧАВАМ 5000 ЕВРО, ИЛИ 10 000 ЛЕВА, АКО ГО СМЯТАМЕ В БЪЛГАРСКА ВАЛУТА,

затова моите данъци „ми режат главата“. Заплатите на платформите наистина са „неприлично високи“, защото всеки ден си подлагаш живота на риск, като работиш при минимум 30 метра височина и почти винаги при лоши метеорологични условия. Затова от нашата фирма „Айбел Норге“ задължително ни правят застраховка живот, като те ни внасят месечните осигуровки, не ни ги удържат от заплатите. Защото, ако не дай си Боже нещо се случи с някого от работниците, фирмата няма да може да се отплати на семейството му цял живот, там обезщетенията са пословични. Моята застраховка живот е 40 000 евро на година.

Но искам да поясня някои съществено важни фактори, за да не си мислят хората, че тук просто изкарваш „луди пари“ и си свиркаш. Работата ми е изключително трудна и рискова, всеки ден живееш под стрес и напрежение. За да работиш на платформите, трябва да поддържаш високо качество на живот, трябва да тренираш всеки ден, независимо от това колко си изморен, защото работният процес е свързан с вдигане на тежки тръби и метални елементи и физическата сила е от огромно значение. Освен това трябва да се придържаш към специален хранителен режим. Спецификата е изключителна и точно това определя и високото заплащане, защото не всеки може да издържи с години наред да живее при такъв интензивен график. Ключов фактор е и психическото състояние на работниците, затова след 3-седмичната полагаема почивка задължително те изследват, преди да се качиш на платформите. И нямам предвид стандартен преглед, а беседа с психолог, проверка на вестибуларния апарат от датски специалист и пълна кръвна картина. Мери се кръвното налягане и пулсът на работниците. Това е допълнителен стрес, особено ако през почивните седмици си консумирал повече месни продукти, алкохол и въглехидрати. С ирония мога да кажа, че пак се чувствам великотърновски войник, защото съм под постоянно наблюдение.

С какво животът в Дания се различава от този в България, каква е тяхната инфраструктура, каква е социалната им политика?

Дания е изключително социална държава. Цялата им политика се базира върху качеството на живот на отделния индивид. Държавата те кара да се чувстваш сигурен и защитен. За инвалидите например се откриват специални банкови сметки, в които датското правителство внася голяма сума пари, с която човекът в неравностойно положение да се издържа спокойно и да се лекува. Всъщност тези пари са събрани от данъците, които плащат богатите, а в Дания повечето хора са заможни.

ТОВА НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ – ЧЕ ТАЙНАТА НА УСПЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА ВЗЕМАШ ОТ БОГАТИЯ И ДА ДАВАШ НА НУЖДАЕЩИЯ СЕ.

Само тогава може да се постигне някакъв баланс, а не както е в момента положението в България – има една малка прослойка от олигарси, унищожена средна класа, а повечето хора са на ръба на оцеляването. Ако вземем скандинавските държави за пример, има много какво да научим или поне да изкопираме като готов модел.

В Скандинавието най-силните социални структури са синдикатите. Има няколко синдиката и си избираш в кой да членуваш, всеки месец си плащаш членски внос, но когато фирмата, в която работиш, или институциите проявят несправедливост спрямо теб или те ощетят финансово, синдикатите влизат в ролята на твой личен адвокат и ги съдят за високи обезщетения. Държавният апарат се страхува от синдикатите, защото те имат много голямо влияние. Ето такива структури трябва да се изградят и в България, за да може да се развие „заспалото“ ни гражданско общество и да не позволяваме на държавата да издевателства над нашите права. В България се прави опит в тази посока чрез създаването на длъжността „омбудсман“, но функциите на такова лице са напълно неефективни, защото това е медиатор, назначен от държавата, и е естествено да работи в нейна полза, докато синдикатите произлизат от будните обществени прослойки. 

НО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯ, ЧЕ ДАНИЯ СИ ИМА И СВОИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ, ТЯ Е МНОГО СЛАБА В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И ДАВА МНОГО ПАРИ ЗА „КУПУВАНЕ“ НА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ,

защото ние имаме страхотни специалисти, а датската медицина е на много ниско ниво. Да не говорим, че датските лекари изобщо не знаят що е то алтернативно лечение. Ако се разболееш и отидеш на лекар, той ти изписва едно и също при всички случаи – хомеопатични прахчета, и ти казва да не се преуморяваш. Но с високите заплати, които ти предоставя държавата, спокойно можеш да отидеш да се лекуваш в Германия, където има много добри специалисти.

А относно въпроса за пътищата смея да твърдя, че Дания има най-добрата вътрешна инфраструктура. Тя е равна като плоскост, няма никакъв релеф, няма планини и улиците умишлено са направени така, че да не можеш да караш бързо, защото след всеки прав участък, на който можеш да ускориш, следва завой. Освен статичните камери на самото пътно платно в небето кръжат и хеликоптери с патрули на Пътна полиция, от които те снимат с точна дата и час и после получаваш глобата по пощата. А всички глоби за превишена скорост са от 150 евро нагоре. Датските закони са много строги, затова има и ред.

– Правиш ли равносметка на живота си досега – какво си постигнал и какво ти липсва?

След толкова години в чужбина е нормално да правя равносметка на живота си. Доволен съм от това, че реализирах мечтите си, имам хубаво семейство и много възпитан син, когото също уча да бъде бунтар и да не се примирява с наложения модел на поведение. С усмивка мога да кажа, че имам яхта, хубава кола и красива жена…

Но само най-близките ми знаят, че имам и нещо, от което не мога да се отърва – огромна болка в душата. Истината е, че България ми липсва много и поне по 2 пъти на ден мислите ми се връщат към всичко родно. Тази болка е камшик за всички българи в чужбина. Затова, когато видите човек с яхта и възможности, не си мислете, че той непременно е щастливец, защото обикновено зад лъскавата фасада се крие нещо потискащо, което го разяжда отвътре. Крайно време е ние, българите, да се научим да четем между редовете.

Разговаря ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *