HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

29-г. Д. Иванов от Жабокрът: От 15 г. се занимавам със земеделие, повечето ни набори от селото живеят от помощи и по цял ден са на кафето, подиграват ми се, като видят, че хващам пътя за полето

Димитър Иванов е на 29 години, от 15 години се занимава със земеделие. Съпругата му Десислава също е земеделски производител. Семейството има две деца – ученичката Марая и по-малкият Адриян. На 77 дка отглеждат 8 вида зеленчуци, като се започне от традиционните за Жабокрът зеле, картофи и лук, та се стигне до чушки, домати, моркови, целина, магданоз и ред други.

През лятото и есента най-известното село в Кюстендилско, и то не за друго, а защото от нивите и градините около него тръгва продукцията, от която всяка домакиня пълни буркани и бидони със зимнина, е Жабокрът. Едни от най-младите земеделски производители в селото са 29-годишният Димитър Иванов и съпругата му Десислава.

„Започнах 14-годишен да работя активно на нивите на семейството ми. Родителите ми бяха земеделски производители, започнах с тях, сега и съпругата ми работи с мен. Имам 77 декара, малко от тях са моя собственост, повечето са под аренда”, казва Димитър.

Според него земеделските производители живеят с времето. „Има сезони, когато е по-натоварено, има и такива, когато може да се почива, но тази година, тъй като беше голяма суша, се наложи постоянно да поливаме и помпите не са спрели цяло лято да работят, иначе продукция няма. Тази година цената на зелето е от 80 ст. до 1 лев. Това е реалната цена. Вярно, в сравнение с други години е по-висока, но при тази суша и труда, който вложихме, цената е нормална, още повече че и семената са скъпи, а и една зелка се отглежда в продължение на четири месеца и половина”, обяснява младият фермер.

Според него 90 дена трябват на малкото стръкче зеле да стане зелката, която сме свикнали да виждаме в магазина, месец и половина преди това зелевите семена се отглеждат в специални лехи за разсад, обяснява Димитър.

На въпроса защо стопанките търсят българско зеле, а не такова „пластмасово”, каквото продават във веригите магазини в началото на сезона, младият фермер обяснява: „Не знам какво е българското, от години всички в Жабокрът, откъдето тръгва голяма част за зелето за бидоните, се отглежда сорт „Чиърз”. То е ново и е японско. 10 грама струват 135 лева. От изготвения разсад могат да се засадят два декара и половина, което е около 10 000 зелки”, пресмята Димитър. Той е категоричен, че въпреки оплакванията като земеделски производител, можеш да се издържаш.

„Аз и съпругата ми сме земеделски производители. Издържаме се от работата си и съм категоричен, че други доходи нямаме. С парите, които изкарваме, отглеждаме двете си деца, плащаме си данъците и осигуровките, дългове нямаме, а и от няколко години си строим къща”, казва с гордост младият земеделец.

На въпроса дали ще предадат уменията си на децата двамата родители са категорични, че ако децата им искат да учат, ще ги подкрепят, защото работата на полето е тежка и няма работно време и почивен ден.

„Истината е, че ние сме от малкото млади хора в Жабокрът, едно от селата с най-много земеделски производители. Повечето колеги са на възрастта на родителите ни”, казват семейство Иванови и допълват, че в селото им има много безработни, но едва пет-шест от младите са се захванали със земеделие.

„Останалите седят на кафето и като ме видят, че отивам да нивата, ми се подиграват. По-лесно им е така, някой друг да ги храни. Социалните помощи не им стигат, но не искат да се мъчат. Защото за да тръгнеш да работиш толкова декари, трябва да имаш не само желание, но и инвентар. Трябват ти трактор, помпи, маркучи. Всичко това струва хиляди левове, не две или три хиляди, а 20-30 хил. лева, за да можеш да работиш, и то не спокойно, защото след 15 години работа все още нямам цялата нужна техника. Засега съм си осигурил само някои неща, които са ми най-необходими. Трябва да си купя пръскачка, картофоорачка, косачка, дискова фреза и ред още машини. Докато успея да се снабдя с всичко, първите неща ще бъдат вече за подмяна, и така цял живот”, обяснява Димитър.

Според него през последните няколко години субсидиите от фонд „Земеделие” са сравнително добри, но са далеч от субсидиите, които получават земеделците в съседните страни – Гърция и Турция.

„А и не се знае докога ще бъдат тези субсидии. Говори се, че земеделието ще се субсидира до 2020 година. След това не се знае какво ще стане, дали ще успеем да се изхранваме само от продажбата на продукцията си, ще видим”, казва младият мъж.

Според него при спирането на субсидиите земеделието в България ще замре, защото повечето от колегите му разчитали именно на тях.

„Ако продадат нещо, това им е печалбата. Тези, които отглеждат жито, тогава категорично ще се откажат, тъй като в Жабокрът от декар се изкарват 200 килограма зърно, което е равно на 60 лева. С тези пари кое по-напред да се плати – обработки, зърното за семе, торове, пръскане, на комбайн да го ожъне, или какво – обяснява Димитър. – Сметката излиза проста, ако на декар нямаш и субсидията от 50 лева, ще си на загуба. При нас, зеленчукопроизводителите, нещата не са чак толкова зле, но и работата ни е поне три пъти повече. Тази година например картофите ни дърпат „назад”. Два пъти сланата ни „удари”, защото ги засадих по-рано, на ръка, за да изкарам ранна продукция. В крайна сметка печалбата ми от картофите е това, че за догодина имам семе за 30 декара. Трудът и ядовете са си за моя сметка”.

На въпрос към младото семейство кога за последно са били на почивка двамата се усмихват и издават, че с приятели преди няколко дена се качили в Осоговската планина с едно печено прасенце.

„Това ще ни е тази година почивката. На море не сме били не помня откога, защото няма как да оставим всичко за една седмица и да отидем на почивка. Имам четири декара краставички, оставя ли ги за няколко дена без вода, те умират. Всеки ден едната помпа е на краставиците, другите помпи са на зелето, на чушките, на морковите. Отглеждаме седем-осем вида зеленчуци. Сега късното зеле продадем ли го, ще почиваме малко повече – до края на януари. Тогава се започва подготовката на разсадите, ранните култури и така до безкрай”, обяснява простичко Димитър.

Подхвърлям, че през зимата има време за почивка на планина, но младият земеделец усърдно клати глава – няма пари за това. „Сега обзавеждаме къщата. Една-две седмици работим за плочките, после за паркета, трябва да слагаме и врати, и бани, и мебели. А бе, през следващите десетина години няма да има време за почивки, но след това…”.

Рецепта за кисело зеле

Ние, жабокрътчани, казваме: „Преди да претакаш зелето, първо трябва да го отгледаш. Това ще рече да подбереш най-хубавото, че да стане за кисело. Да остане здраво цялата зима, та чак до пролетта”.

Това разказва, докато слага зелките в бидона за зимата, баба Велика Христова. Жената има нелеката задача да осигури не само голяма част от мезето за зимата, но и седмичното меню, тъй като в Жабокрът поне един път седмично зимно време семействата хапват традиционното вариво, което се прави с кисело зеле.

То рецептата не е никак сложна, за това бидонче, дето го виждаш, трябват малко по-малко от две кила сол, най-добре да е морска сол, два мамула царевица и вода. Нищо друго. Е, и двадесетина зелки средна големина.

Вече е време да налагаме зелето. За да не се провлачва саламурата на зелето, солта за бидончето се разтваря предварително във водата и после със сместа се заливат почистените зелки. Добре е да се направи зелето, докато все пак има малко слънчице, за да втаса по-лесно, разказва баба Велика, като допълва, че и претакането на зелето е важно.

На мен досега никога киселото зеле не ми се е провлачило или не ми се е развалило. То тук жабокрътското зеле си е най-хубаво, защото всяка къща сама си го произвежда. 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *