HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Шефът на ВС към БЧК – Благоевград Ил. Ангелов след поредния успех в триатлона: Удави ли се спасителят – всички са обречени, няма избор – дете, жена, мъж, а който е най-близо, и е въпрос на моментна преценка

Председателят на Водноспасителна служба към БЧК Илия Ангелов е роден в Благоевград през 1981 г. Тренира лека атлетика като ученик, но после прекъсва за няколко години, преди отново да се върне към активното спортуване. С триатлон /плуване, колоездене, бягане/ се занимава сериозно от 2010 г., а 2 години по-късно дебютира на държавното първенство по дуатлон /бягане, колоездене, бягане/. Въпреки позакъснялато включване бързо настига родния елит и започва да печели отличия у нас и зад граница. Най-скорошното от тях е преди десетина дни на турнира за Европейската купа по триатлон в Загреб /Хър/, където заслужи златен медал във възрастова група 35-39 г. Успехът бе предшестван от бронз в същата верига в Бургас през юни, а около месец по-рано асът на „GD Sport” /Бл/ триумфира в благотворителния турнир по триатлон в Дубай, превръщайки се в посланик на спорта по света. Магистърът по физика от ЮЗУ „Н. Рилски“ сам спонсорира тренировъчната си подготовка и участията по състезания. Приходите идват главно от GSM сервиза, който държи в Благоевград. 

– Г-н Ангелов, как е възможна такава комбинация – тренирате като професионален спортист, но участвате в аматьорски спорт, каквито са триатлонът и разновидностите му дуатлон и акватлон, а на всичкото отгоре сам сте си спонсор?

– Много е трудно, всичко е един голям ентусиазъм и любов към спорта. В момента единственото, което най-много обичам да правя, е да тренирам. Но за съжаление ми се налага и да работя. Отделям по 5-6 часа за тренировки, когато са ми най-натоварените дни. След това трябва да отида и на работа за минимум 2 часа, но понякога стават 4. Не е добре за моето здраве, но опитвам да комбинирам нещата по някакъв начин. Изключително много обичам да спортувам и може би това ме води в живота на този етап.

– В даден момент обаче ще се появят и други фактори?

– Да, спортната форма ще падне, но все пак самият език на тялото ми подсказва. Всичко е в главата. Ако наистина се настроиш на една вълна, минеш малко в духовното и помислиш, че можеш да постигнеш дадени резултати, ти се стремиш към тях и го правиш. Освен това в нашия спорт има и възрастови групи. Съществуват спортисти, които тренират триатлон и се състезават на „Айрънмен”, което е нечовешка дисциплина – за хора над 70-годишна възраст.

– За да се отдадеш на такова нещо, трябва сам да си бъдеш началник?

– Наистина необходим е собствен бизнес, за да импровизираш, тоест да лавираш с времето и да намираш пролуки за спорт и работа. Натоварващо е, но това е единственият вариант.

– Имате ли служители в сервиза, който стопанисвате?

– Аз сам обслужвам клиентите, а в периодите, когато ме няма, оставям майка ми да събира поръчките.

– Освен приходите от собствения Ви бизнес има ли други източници на финансиране?

– Не, други няма, да говорим за спонсори е абсурд. Сам си покривам всички разходи по пътувания, подготовка и възстановяване. Основната част от онова, което изкарам в сервиза, го насочвам към спорта.

– Какъв процент от бюджета Ви за спорт покриват парите от наградни фондове на състезания, които печелите?

– Парични призове в държавните първенства по триатлон няма, само медали и предметни награди. Затова участваме в други открити турнири по спортове, в които нашите умения вършат работа. Примерно лека атлетика, плуване, плувен маратон, бягане, колоездене, защото там нещата са малко по-комерсиални. Изгодно е дотолкова, че да спечелиш някой лев и да си купиш екипировка.

– Колко пъти в годината се състезавате?

– Главно следим важните първенства по триатлон, като европейски купи и държавни шампионати. Ако не съвпаднат датите и в събота и неделя има проява с награден фонд, насочваме се натам, евентуално за някакви средства.

– На какво може да разчита водещ български триатлонист от наградни фондове, ако случи на добра година?

– Малко пари, които няма да стигнат и за 1 месец за провеждане на подготовката.

– В България триатлонът не е от спортовете на „първа линия”, защо се насочихте тъкмо към него?

– Той е съчетание от три спорта, а по принцип аз имам повече енергия от нормалните хора. Чувствам се добре в извънредни условия, тялото ми почва да работи, след като премине прага на натоварването. Един спорт ми е малко на мен. Триатлонът и разновидностите му акватлон и дуатлон ми допадат перфектно.

– Отличната кондиция безспорно е помощник в работата на водния спасител, кога за последно се наложи да използвате уменията си при някакъв инцидент?

– Не работя на плажа или на спасителния пост, в момента дейността ми е по-специфична – помагам и обучавам децата в тази област. Вече има национално състезание „Млад спасител” по водно спасяване, аз като по-опитен и председател на дружеството ги тренирам и се насочвам повече към превенцията. Водим лекции по училища и детски градини, където обясняваме на децата как да постъпват близо до водата, какви мерки да вземат, как да реагират и сигнализират. Случвало ми се е на плажа да намеря загубено дете, да го попитам и упътя да намерим родителите. Като по-млад не съм имал време да работя като воден спасител, защото си гледах бизнеса. При епизодичните случаи ходех на ученически лагери, на академии към БЧК, но там всичко става по особен ред, защото им даваме инструкции, контролираме ги и вероятността да се случи инцидент е малка.

– Не е като на стандартния туристически плаж да Ви се падне някой 120-килограмов удавник…

– Там е съвсем различно, най-важното е да го спасиш, без да влизаш във водата. Този тип спасител „Памела Андерсън” от американските сериали е неприемлив.

– Да анализираме начина „Спасяваш, без да влизаш във водата”?

– Единият вариант в зависимост от състоянието на човека е да му дадеш указания и да хвърлиш нещо – поддържащи плаващи предмети, дори въже, кърпи, да импровизираш в случая, за да го спасиш. Другият вариант е със специализирани поддържащи средства – пояси, буюве, може да се наложи да влязат един или двама спасители, там се работи в екип, има координация, дават се данни. Важно е да се знае, че най-прекият път е по сушата. Не е задължително да се правиш на герой и да скачаш да плуваш, защото, ако не помислиш преди това, може да се окажеш в капан.

– Какви са шансовете Ви, ако скочите един на един с човек, който е поел вода и е изпаднал в паника?

– Ако знаеш как да процедираш, имаш големи шансове за успех, съществуват техники за освободителни хватки. Дори да се опита да ви удави, защото това е първата му цел – той не мисли трезво, реагира първично да ви натисне, за да изплува и с цената на всичко да спаси собствения си живот. Най-важното при нас, спасителите, е да запазиш себе си и своето здраве. От теб зависи всичко останало. Ако един спасител няма достатъчна подготовка, влезе в рискова ситуация и пострада от давещия се или от давещата се група хора, става трагедия. Удави ли се спасителят – всички са обречени. При нас няма избор – дете, жена, мъж, а който е най-близо, и е въпрос на моментна преценка.

– Паралел с планината може ли да се направи?

– Предпочитам да го сторят в детайли колегите от Планинската спасителна служба, но, както се казва, когато увисне някой на въжето, е важно откъде ще го срежеш. Ако режеш над теб, падате и двамата, а ако режеш под теб – може и да оцелее.

– Много от завършилите курса за водни спасители бягат в чужбина?

– Масово отиват в чужбина. Сега ходихме на лагер в Созопол, просто концесионерите и работодателите повсеместно не им дават последните заплати. Излъганите се обръщат към БЧК, но от там няма как да им дадат възнагражденията, защото договорът е с работодателя. Истината е, че некоректни работодатели гонят нашите спасители към чужбина. Зад граница и заплащането е по-високо, и отношението е друго, и културата. А в България в момента има голям недостиг на водни спасители. Надяваме се поне да се задържат тези кадри, които са в момента, но и това не се случва.

– Вие искахте ли да тръгнете по този път, след като взехте тапията?

– Да, но именно некоректното отношение и ниското заплащане ме спряха.

– А зад граница?

– Имал съм много възможности да се установя в чужбина, дори не като спасител, при суперизгодни финансови условия – взимал съм на ден толкова, колкото тук за цял месец.

– Какво Ви задържа тогава?

– Не знам точната причина, чувствам, че тук имам да свърша някаква работа. Не зная точно каква, но нещо ме връща винаги. Примерно в Англия поработих при високо възнаграждение в сферата на мобилните технологии, но след няколко седмици се прибрах. Вторият ми опит завърши още по-бързо – на петия ден си купих билет за връщане в 16.00 ч. и се качих на самолета към София в 18.00 ч. Може би и влагата там ми действа негативно, хладно е, а аз не обичам да ми е студено.

– Разкажете за благотворителния турнир в Дубай, на пръв поглед изглежда странно участието Ви в такава инициатива с оглед условията и особеностите на дестинацията?

– Винаги съм искал да отида в Дубай, за да видя как живеят там богатите, и се получи комбинация на полезното с приятното. Заведе ме ентусиазмът. Заминахме на екскурзия, а аз я съчетах с триатлона. Нито съм ощетил тези, с които пътувах, нито те мен. Стана идеално, организаторите бяха отложили турнира с 2 седмици, а ние точно тогава пристигнахме. Бягахме по пясък, което обикновено не се случва в триатлона и е трудно. Важен момент бе, че бягането продължи малко повече от 5 км по брега на залива. Имаше тъмнокожи атлети, а те са по-надарени, и очаквах да ме изпреварят, но се оказа, че не могат да поддържат дълго време тази скорост в пясъка. В края вторият в класирането изостана с над минута от мен. Главната цел на проявата бе да се съберат пари за деца в нужда по инициатива на арабска организация. Таксата за участие бе големичка – 100 долара, при положение че при нас са от порядъка на 20-30 лева. Иначе наградите, които получихме, отидоха за благотворителност – събраха се над 30 000 долара. Натежаха ми и пътните, и другите разходи, но когато те води желанието – няма спиране.

– Е, как живеят там богатите, какво Ви впечатли?

– Мегаструктурите, всичко е мегаскъпо и мегаголямо. Стандартът е различен от останалата част на света.

– Можете ли да живеете там?

– Там е невъзможно да живееш, ако нямаш милиони, просто няма как. Иначе като метеорологични условия на мен ми харесва, при температура над 32-33 градуса се чувствам много добре. Дори до 40 по Целзий си провеждам тренировки, в които си ми е окей. Не ме вълнуват топлинни удари, шокове и т.н. Там е много спокойно в сравнение с България. Нашето ежедневие е напрегнато и постоянно си под стрес.

– Планирате ли семейство, деца?

– В България ми е трудно да мисля за деца, защото не ми харесва средата, в която трябва да израснат. Направо се плаша. Много ниска култура в последните години, много напрежение. Бих им дал уникално възпитание, майка ми е учителка, тя също ще ми помага, но в един момент ще се наложи да отидат на обществено място. Не мога да ходя с тях в детската градина и училище, няма как да ги игнорирам в средата на града.

– Коя е идеалната държава за тази цел според Вас?

– Може би северните държави, като Норвегия примерно. Там са най-добре, имат социални закони, насочени към местните хора, за да ги защитят от външните намеси и пазари. Нямаш право да внасяш чужда техника, всичко трябва да е закупено на място – телефон, апаратура, автомобил…

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *