HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Оклеветиха бащата на Ирина Бокова – Георги, а прикриват истинските убийци на карикатуриста Райко Алексиев

Древноримският историк Тацит има бележита мисъл: „Пренебрегни клеветата и тя ще изсъхне“. Валидна, ако визира приживе оклеветения. Тук се касае за обвинение, тиражирано след неговата смърт. Случайно или не, това е бащата на Ирина Бокова, шеф на ЮНЕСКО и доскорошен кандидат на България за поста генерален секретар на ООН. От няколко години в медийното пространство курсира слух: баща й Георги Боков участвал в убийството на талантливия интелектуалец, журналист, карикатурист Райко Алексиев.

У нас по стара традиция миналото се „твори“ в настоящето! С компромати, т.е. с клевети. Казусът с Ирина Бокова, чийто род е от Якоруда, е скандализиран с клеветнически донос на кинорежисьора Евгени Михайлов за нейното „комунистическо минало“ под формата на писмо, което синият експолитик прати на 25 юли 2016 г. до 58 страни-членки на ООН. Злепоставяйки не само И. Бокова, но и България.

В търсене на истината да тръгнем назад,

ПО ЗМИЙСКАТА СЛЕДА НА КЛЕВЕТАТА.

Отправна точка на слуха за участие на Г. Боков в убийството е интервю със съпругата на жертвата, публикувано през 1992 г.. Тя не сочи конкретен източник: „При едно от последните ми идвания в България един човек ми каза, че един от главните биячи е бил Георги Боков“.

Преди да реконструираме картината, да се позовем на Алекс Алексиев, син на жертвата, пенсиониран агент на ЦРУ. На 25 януари т.г. в тв предаване, че „висши партийни функционери“ са участвали лично в побоя на баща му. Че „Главинчев и Георги Боков, бащата на Ирина – днешната шефка на ЮНЕСКО, са го убили“.

Алексиев сочи източника: Радой Ралин, поет, сценарист. Който казал: „Един по-сетнешен гаулайтер на печата – Георги Боков, се хвалеше, че ударил 400 шамара на Р. Алексиев. Ритал го и тъпкал го с ботушите“. „Останалите отговорни – пояснява Алексиев, са писателят Крум Кюлявков, който го посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев“.

Странно! Алексиев, съветник на премиера Филип Димитров (1991-92), печен агент на ЦРУ, разследва гибелта на баща си, а пропуска да пита Р. Ралин (починал 2004 г.)!

Още по-странно. Във времеви план фактите кардинално се разминават. На 18.11.1944, когато е убит Р. Алексиев, „убиецът“ Боков и медиаторът на слуха Ралин пребивават в други географски координати! Извън София!

Р. Ралин е в родния Сливен. След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт, през декември заминава доброволец на фронта. Връща се в София лятото на 1945-та, ставайки редактор на сп. „Славяни“. Г. Боков в същото време е околийски секретар на РМС (Работнически Младежки съюз) в родната Якоруда, Горноджумайска област (днес Благоевградска). В София пристига две години след като Р. Алексиев е „предал Богу“ дух.

Друга странност! Синът Алекс твърди, че, освен Лев Главинчев, „висш партиен функционер“ участвал в убийството на баща му. Значи не е 24-годишният Боков! Мария Радонова: „След 9.09.1944 г. Георги Боков е избран за първи секретар на Околийската ремсова организация. През есента на 1946 Боков напуска Околийския комитет на РМС и горската кооперация в Якоруда и заминава на работа в София. Тогава той е още твърде млад, скромен провинциален партиен работник, но е назначен в редакцията на „Работническо дело“.

Човекът, извикал от Якоруда Г. Боков на работа в София, е Владимир Поптомов, член на Политбюро на ЦК на БКП. Връща се в България от СССР на 28.09. 1944 г. През декември става главен редактор на „Работническо дело“. Родом от съседното на Якоруда градче Белица, Поптомов знае за Боковия афинитет към журналистиката. Като ученик в пазарджишката гимназия участва в издаване на ученическото списание „Искра“. Вл. Поптомов става главен редактор на „Работническо дело“ месец след убийството на Райко Алексиев. Минават още 2 години (1946) и кани на работа бащата на Ирина Бокова.

Със сигурност знаем: физическият убиец е Лев Главинчев, висш милиционерски шеф в София. Лично ръководи изтезанията в зловещото Училище на слепите. След 9 септември е главен джелатин (тур. палач) на Отечественофронтовската власт. Наричат го македонският Дракула, но

ПО-ТОЧНО ПРОЗВИЩЕ – МАКЕДОНСКИЯТ УДУШВАЧ,

след шамарите тъпче с ботуши жертвата и накрая я удушава с голи ръце.

Кой е той? Уикипедия: „Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (полковник) и политик. Главинчев е деец на ВМРО и е една от най-противоречивите личности в македонското освободително движение“. Той е не само ренегат (отстъпник) на ВМРО, но още преди да влезе в прокоминтерновската ВМРО (обединена) е вербуван от шефа на сръбското разузнаване Ика Панич да шпионира и организира серия убийства във ВМРО през 30-те години. Бившият протогеровист влиза през 1935 г. в затвора заради убийство на своя любовница в Банкя и кърджалийски търговец. Осъден на 15 години затвор, в пандиза става ревностен комунист. През 1940 г. го амнистират и след 22 юни 1941 (нападението над СССР) се присъединява към партизанското движение. Влиза в БКП, става командир на Първа въстаническа оперативна зона (май-септември 1943). След 9 септември 1944 с чин полковник е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945-1946). Издигането си дължи на вътрешния министър Антон Югов, който през 1947 г. е кум на първата му сватба.

Най-мътният период от дейността му са последните месеци на 1944-та, когато са убити стотици кадри на ВМРО и видни интелектуалци. Главинчев е водещ екзекутор. Костадин Чакъров, бивш политически сътрудник на Т. Живков, обяснява комплекса „вина“: „Като всеки политически ренегат той се превръща в най-яростния противник на идеята, която преди, от „другата страна на барикадата“, страстно и самопожертвователно е отстоявал“.

Жертвата Р. Алексиев, роден в Пазарджик в семейство на бежанец от Солун, макар да не е член на никое крило на ВМРО, духовно е свързан с македонското освободително дело. Превратът на 9.09.1944 г. го заварва в Чамкория (Боровец). Искра Ценова: „Дни след преврата Райко Алексиев напуска вилата в Чамкория и се отправя към семейното жилище. Тръгва към апартамента, но се отбива преди това в любимата си сладкарница на бул. „Цар Освободител“. Съпругата на Р. Алексиев разказва на Ивайла Александрова (виж документалната книга „Горещо червено“): „Имаше една сладкарница на „Цар Освободител“, точно на ъгъла срещу Военния клуб, в която се събираха писатели и художници. Тя беше интелектуален център на София и, разбира се, Райко от автобуса право там отишъл. Та в тази сладкарница влиза Лев Главинчев, тогава първият началник на милицията на Държавна сигурност, и той арестува мъжа ми. Всички наскачали от масите. „Какво правиш, казали, това е Райко Алексиев! Къде го водиш?“ „Вие да мълчите – изръмжал онзи – че скоро и вас ще повлека!“.

И тъй, физическият убиец се знае. По-важно е, кой е

МОРАЛНИЯТ УБИЕЦ НА РАЙКО АЛЕКСИЕВ?

Радой Ралин казал на съпругата на жертвата: „Кюлявковци скроиха кюляфа (тур. подлост) на такива като Райко Алексиев и спечелиха“. Откъде Ралин научил, не става ясно. „Кюлявковци“ е алегория на духовни подлеци-инквизитори от типа Кюлявков, тогава шеф на Културния отдел на ЦК на БКП. Литературният критик Борис Делчев не споменава сред убийците името на бащата на Ирина Бокова, а това на Кюлявков, второкачествен карикатурист, поет, драматург. Като морален убиец, подбудител. Още преди 9 септември 1944 Кюлявков не крие, че завижда на таланта на Райко Алексиев. На 9 септември идва победата, а с нея триумфът на комплексирания от таланта на Р. Алексиев Кюлявков.

Съпругата на Р. Алексиев в интервюто не подозира Кюлявков в морално поръчителство на убийството. Но казва нещо важно: „Райко беше много щедър. Ето например случая с Крум Кюлявков, който дойде гол, гладен като въшка от Съветския съюз (1940 г.), където го бяха изпратили не знам защо. Мъжът ми го назначи в редакцията – даде му голяма заплата. И този човек след 9 септември 1944 г. с трима души разби вратата на кабинета му в редакцията на в. „Щурец“, и я „национализира“, т.е. разграби. Откраднаха дрехите на убития човек. Като го видях да се разхожда по „Цар Освободител“ с палтото му, щях да получа сърдечен удар – помислих, че виждам Райко. След това Кюлявков стана главен редактор на „Работническо дело“.

Корекция в спомена: Кюлявков става главен редактор на 17 септември, два месеца преди, а не след убийството на Алексиев. Два мотива движат енергията на мъстта Кюлявкова. Първият: идеологически. Райко е обвинен заради две публикувани в „Щурец“ карикатури на Сталин отпреди войната. Вторият мотив: личен. Завист към огромния талант и популярност на жертвата. Като завеждащ „Културния отдел“ на ЦК Кюлявков прави списък кои творци да бъдат арестувани. Но не си „цапа ръцете“.

По това време (ноември 1944 г.) Г. Боков е в Якоруда. Това поражда резонен въпрос: имал ли е лични причини след 10 ноември 1989 г. Р. Ралин да го сочи за физически участник в убийството? Ако са лични, няма интерес да ги разкрие. Със смъртта на 21 юли 2004 г. Ралин отнася в гроба истината за клеветническата интрига срещу бащата на Ирина Бокова. Играе

РОЛЯ НА МЕДИАТОР НА КЛЕВЕТАТА СРЕЩУ БОКОВ.

У Ралин черно и бяло се сливат в сиво през големи периоди от живота му. Минава за казионен критик на комунистическия режим. Дори когато е изключен от Съюза на писателите и е без работа, остава в БКП. Получава добра заплата по лично разпореждане на Т. Живков. Бончо Асенов, офицер от Държавна сигурност (ДС), разкрива двуличната роля на Ралин – ни риба, ни рак, т.е. лъжедисидент. Визирайки ДС, Б. Асенов казва: „Те хем го наблюдаваха от онова отделение за активни мероприятия и в същото време нареждането от най-горе, от идеологическия отдел на ЦК, беше да не му се пречи. И един ред да напише – да се пуска. Те го подслушваха, знаеха и кътните му зъби, но не са го излагали“.

След 10 ноември 1989 г. за пръв път бившият партизанин и член на БКП Р. Ралин в слово на тържественото честване 100-годишнината на Райко Алексиев в Народния театър на 8 март 1993 г. публично огласява „участието“ на Г. Боков в убийството на Райко Алексиев. Оклеветеният не може да се защити (почива на 1 юни 1989 г.). Там Ралин казва: „И така се случи, че трима революционно настроени интелектуалци станаха причина за неговото арестуване. Върху битата снага на непрестанния стихотворец въодушевени революционери всеки ден играеха юдинско хоро и го превърнаха в едва дишащ труп. Един по-сетнешен гаулайтер на печата – Георги Боков – се хвалеше, че му ударил 400 шамара“.

Кой е третият „революционно настроен интелектуалец“? Освен Кюлявков и оклеветеният Боков?! Премълчава! В казуса „Боков-Алексиев“ има загадка, свързана с особения (като че задкулисно направляван) теч на събитията на и след 10-ти септември 1944 г., който след 12 години (1956) довежда на власт личност, 33 години определяща развитието на България. Става реч за бившия вожд на БКП

Т. ЖИВКОВ, СВЪРЗАН С ДВЕ ТЪМНИ ЛИЧНОСТИ.

Едната, пряко замесена в убийството на Р. Алексиев (Лев Главинчев). За другата – Мирчо Спасов – ще стане реч по-нататък.

Да забегнем напред във времето и проследим края на кариерата на Г. Боков. Край с неочакван крах, замъглил минали неща. На повърхността крахът на Боков в средата на 70-те години изглежда следствие появата на политическия хоризонт на неортодоксалната, идеологически необременена дъщеря на Т. Живков – Людмила. Завършила „История“ в СУ „Климент Охридски“, нейни преподаватели са големи български историци Александър Фол и Николай Генчев. Оказват огромно позитивно влияние върху Людмила, която, освен това, се увлича по езотеричното учение на Николай и Елена Рьорих. През 1971 г. тя защитава в Оксфорд дисертация на тема „Англо-турските отношения 1933-1939 г.“. Следващата година влиза в политиката като зам. председател на Комитета за изкуство и култура. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура с ранг министър (до смъртта й, 1981 г.). В 1976 г. става член на Политбюро на ЦК на БКП. Провежда политика на цивилизационно отваряне на страната към света, с което предизвиква скрито недоволство в Кремъл. Хронологически това съвпада с краха на кариерата на Боков.

Невена Тагарева: „Георги Боков се опитва да убеди Тодор Живков да спре известното либерализиране на режима и даването на повече творческа свобода. Неколкократните разговори на Боков и Живков в средата на седемдесетте години на миналия век не носят резултат. Людмила Живкова се оказва по-убедителна и успява да склони баща си да отстрани Георги Боков от „Работническо дело“.

Едва ли е само това. Случило се е и нещо друго, за да загуби Боков доверието на Първия? Мария Радонова: „През 1976 г. Георги Боков беше свален от Тодор Живков от всички държавни, обществени и партийни постове, с изключение на краткото му назначение в София прес, където издава книгата „Якоруда – древна и съвременна“. Боков неочаквано е пенсиониран едва на 56(!) години с баналното обяснение при такива случаи – „по целесъобразност“. Авторката намеква за действителния мотив за гръмотевичното снемане на Боков от всички постове, включая член на Секретариата на ЦК на БКП: „Макар и близък с първия човек на партията и държавата, главният редактор не прекланя сервилно глава. Е, намират се предишни негови другари и „приятели“, които започват да говорят зад гърба му, че станал високомерен, страни от тях, защото те останали на дъното. Е, някъде си, пред някои си… изказал несъгласие с безогледното „бащинско“ налагане на Живков да бъде издигана стремглаво дъщеря му Людмила в партийната и държавната йерархия“.

Светкавично е донесено на Живков. Няма как бащата да прости. Връзката баща-дъщеря е особена: Людмила е негова любимка… Тогава (може би!) се ражда клеветническия слух за участие на Боков в убийството на Р. Алексиев. Съвпада с времето, когато Л. Живкова налага по-гъвкава линия по „македонския въпрос“. Но няма как слухът публично да тиражират. България е в затворена система: ЦК стриктно контролира държавните медии. Клеветническият слух гламаво се върти в ограничен партиен кръг. Тази догадка е свързана с неясната, скрита връзка на Т. Живков с Лев Главинчев, физически убиец на карикатуриста. Тя косвено намеква за необяснимата реабилитация на Главинчев след 1956 г., когато Живков е на върха – първи секретар на ЦК на БКП.

Какъв е грехът на Главинчев? През 1949 г. като зам. командир на Гранични войски попада за втори път в затвора за криминално престъпление. Процесът разкрива сатанинска схема за печелене на пари: „Започва да взема подкупи за нелегално прехвърляне през границата на български граждани. Независимо от платените рушвети кандидат-емигрантите попадат в клопка. Главинчев и хората му ги очакват на уговорените места до браздата и ги застрелват. След това пребърква труповете, за да вземе уговорените суми и парите, които жертвите носят за живота си в странство“. Трупа пари две години, докато през 1949 г. е понижен заради процеса срещу един от закрилниците му – Трайчо Костов“.

По време на следствието обаче подсъдимият прави гаф: хвърля светлина върху миналото си преди 1944 г. „Главинчев дава показания, че сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. Тогава е в екзекуторската група на Иван Михайлов – Ванчо.

Провинението на Главинчев било достатъчно да го обесят. Но е пожален. Според Иван Бутовски заради отличните му връзки с бивши съратници по време на Червения терор – Т. Живков и Мирчо Спасов“.

М. Спасов е втората личност, загатната по-горе. Той е липсващото йерархично звено между Лев Главинчев и Т. Живков. След 10 ноември 1989 г. бившият зам. министър на вътрешните работи Мирчо Спасов стана известен с прозвището „лагерния генерал“. Той създава мрежа концлагери от края на 40-те до началото на 60-те години. Той е който закриля осъдения през 1951 г. Главинчев: „Първоначално го изпращат в Шуменския затвор. Неизвестно защо обаче му е осигурен възможно най-лек режим. Малко по-късно Лев Главинчев е въдворен в лагера в Белене, но отново като привилегирован „култур-просветник“. Скоро след това не само е освободен, а и успява да си възвърне мястото сред номенклатурата в тоталитарното общество“.

К. Чакъров разкрива корените на заверата „Живков-Спасов“: „Интересен е фактът, че Тодор Живков на 10 септември 1944 г. се насочва направо към полицията и с Мирчо Спасов са едни от първите, които залавят полицейските архиви. Те организират задържането на полицейските сътрудници. Много от полицейските служители тогава са избити без съд и присъда“.

Точно на 10 септември вътрешният министър Антон Югов назначава Т. Живков главен инспектор в дирекция „Униформена полиция“ с чин подполковник. Двамата – Живков и Спасов – са подчинени на главния палач, полк. Лев Главинчев.

От мемоарната книга на Теню Стоянов „Шпионаж, преврати, процеси, убийства“, научаваме: М. Спасов като член на езекутивната група действа под ръководството на Трайчо Костов, вторият човек в партията и държавата. В нея влизали М. Спасов, Т. Живков, д-р Владимир Бонев и други. Всички се учат от Лев Главинчев. Говори се, че лично убил над 250 души. Впоследствие Главинчев е назначен за комендант на Народната милиция в София в периода 1945-1946 г., продължавайки зверствата и издевателствата. Щабът на „екзекутивната група“ бил в читалище „Славянска беседа“ на ул. „Раковска“, бивш щаб на германските войски. Наум Момчеджиков, деец на ВМРО пише за Главинчев и Ада на мъченията: „Те бяха трима души, които решаваха съдбите: Тодор Живков, Веселин Георгиев (поетът Веселин Андреев, третият ) и още един доктор (д-р Вл. Бонев). А Главинчев – изпълнява. Когато решава, и сам убива, по свое разбиране“. Тук научаваме кой е третият „революционно настроен интелектуалец“, участващ във физическото убийство на Р. Алексиев. Поетът Веселин Андреев. Защо Радой Ралин му премълчава името, сам си знае!

Проблемът обаче не били само архивите, а и онези ключови фигури в екипа на Гешев, които държали компрометиращи документи. Това обяснява защо Мирчо Спасов ликвидира най-талантливия агент на Гешев, Никола Милев. За него е пусната дезинформация, че се е самоубил в „Княжево“ веднага след 9 септември. Бил свръхопасен за Спасов и сие, защото успява да се издигне до член на ЦК. Шефът на отделение „А“ на политическата полиция Никола Гешев лично ръководи способния агент. Агентът прониква във върховете. Убит заради информацията, която притежавал.

А шефът на отделение „А“ изчезва още на 8 септември. Години наред народа захранват с дезинформация: Гешев е убит при опит да премине българо-турската граница. Но в архива на ДС са разкрити две разработки, безуспешно търсещи избягалия топполицай. Но

ДЕЛОТО НА ГЕШЕВ ЩЕ ПРЕБЪДЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ.

Освен Трайчо Костов, М. Спасов и Т. Живков, агент на Гешев бил и Лев Главинчев. Вербуван 1940 г. като цена да го „хване амнистията“. Едва ли е случайно: след 9 септември Тр. Костов оглавява по линия на ЦК репресивната машина, Лев Главинчев предава богатия опит на М. Спасов и Т. Живков, тогава стоящи по-ниско в йерархията от учителя. Това обяснява необяснимата протекция на Т. Живков към Главинчев, който е реабилитиран от Т. Живков след Априлския пленум през 1956 година. Уикипедия: „Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионната комисия на ЦК на БКП. От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма“.Още един знак, подсказващ тайната връзка Главинчев-Живков. Бащата Тодор и дъщерята Людмила кумуват на една от щерките на Главинчев!

През 1950 г. по нареждане на Вълко Червенков са назначени комисии да издирят агент-провокаторите на Гешев в БКП. Но при една от срещите на Червенков със Сталин (1952 г.) последният нарежда да се спре тяхната дейност. Защо? Защото картотеката с техните имена плюс нейният приносител са вече в СССР. Гешев бил не просто двоен (британско-съветски), но и стратегически агент на Кремъл!

А днес, едва ли случайно, „ни връзват“ с клеветнически версии и слухове, размиващи границата между истината и лъжата. В потвърждение на афоризма, че „най-добрите сортове на лъжата се правят от полуистини“.

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *