HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Българка на 55 г. с три пораснали деца и внуци във Франция осинови сираците на българин, убил жена си

Кюстендилката Виолет Вьорнер и съпругът й, швейцарецът Даниел Вьорнер, вече са мама и татко на 10-годишната Алисия и 12 годишния Кевин. Окръжен съд – Кюстендил определи 55-годишната Виолет и съпруга й за пълноправни родители на братчето и сестричето, останали сами преди около 2 години, когато баща им убил майка им по време на семейна свада.  

„Изключително щастие е това, че вече имаме три деца, освен Алисия и Кевин имаме и 8-годишна дъщеря – Катя, която също е осиновена, но доста преди това – разказва Виолет. – Животът ми тук, в Кюстендил, беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в детството”, споделя Виолет, която от няколко години разделя живота си между Франция, където заедно със съпруга си имат успешен бизнес, и Кюстендил.

„Децата ни 10-15 дена учат в българско училище, през останалото време ходят във френско”, разказва Виолет и споделя, че през септември най-трудно й било да намери българско училище за трите си деца, които ще бъдат на по-особен режим на обучение заради работата на мама и татко.

„Първо отидох в ІІІ основно училище, защото къщата ни се намира точно до школото, от там обаче ми отказаха да запишат децата да учат при тях. Тогава отидох в Инспектората по образование и казах, че нямам претенции в кое училище ще запишат децата ми, но да ми посочат такова, което ще ги приеме”, разказа Виолет.

И така на 16 септември двете момичета на семейството и 12-годишният Кевин тръгнали на училище в VІІ ОУ „Ильо Войвода”, на другия край на Кюстендил, където с охота ги приели.

„Нямахме такива проблеми при записването на децата на училище във Франция, там беше достатъчно да кажем, че искаме децата ни да учат в школото на градчето, в което живеем, и да обясним, че заради бизнеса ни ще трябва да пътуваме между двете страни”, обяснява Виолет.

Френският школски директор обяснил, че единственото нещо, което трябва да направят, е ден преди отсъствието родителите да се обаждат и да предупреждават, обясняват Виолет и Даниел и допълват, че те са съвсем като другите родители. В 16.30 часа отиват да вземат трите си деца от училище, след това се прибират и мама сяда с тях да учи уроци и да пише домашни, а тате, който е майстор-готвач, приготвя вечеря.

„Ние сме като всяко друго семейство, правим закуски, рисуваме, водим децата на хор, на тренировка, на забавления и се редуваме. Не знаете колко е хубаво, когато децата ми казват с гордост, че се казват Катя или Алисия, и натъртват Вьорнер. Казват го по 10-15 пъти дневно. За тях това е една гордост да кажат, че мама се казва Виолет, а тате се казва Даниел. Разбирате ли, за тях това е осъзнат акт и виждаме радостта в очите им. Това е изключително нещо, няма по-голяма гордост за нас от тези техни думи”, казва Виолет с радост.

А Даниел допълва, че всъщност предизвикателството е, че сега, при осиновяването на Алисия и Кевин, а преди това и на Катя, всичко е било тяхно /б.а. на децата/ решение, че искат да имат мама и татко.

„Най-важното нещо в живота е да решаваме със сърцето си, това важи и за децата”, казва Даниел, като допълва, че още преди 22 години, когато се оженил за Виолет, знаел, че тя си е обещала след време да осинови три деца, толкова, колкото е родила, и да ги отгледа.

„Според мен рационалното мислене трябва да се остави и да приемем живота такъв, какъвто ни се поднася”, казва Виолет и допълва, че след като трите им деца пораснали и поели по своя път, двамата с Даниел се озовали в една огромна празна къща и започнали да мислят за осиновяване.

Двамата разказват, че преди десет години се опитали да осиновят три деца в България. „Когато се срещнахме с някакви госпожи в София, те ни казаха, че трябва да платим по 7 хиляди евро на дете, за да ги осиновим. Тогава двамата се спогледахме, защото и двамата сме на мнение, че дете не се купува. Явно моментът още не беше дошъл. Ние и двамата сме на мнение, че за да имаш, трябва да даваш. Едва когато даваш, ще имаш, заради това винаги сме се старали да дадем повече, отколкото сме получили”.

Трите големи деца на Виолет и Даниел – двама синове, на 35 и 30 г., и дъщеря на 33 г., вече са женени и имат свои деца. От тях имат двама внуци и очакват трети. С единия от синовете Виолет, която е завършила за медсестра, и съпругът й Даниел имат и общ бизнес, свързан с рехабилитация и физиотерапия във Франция. Сега се опитват да прехвърлят бизнеса си и в Кюстендил, като открият филиали на френската си фирма.

„Ние сме доста интернационално семейство, едната ми снаха е от Тайланд, но всички – и моите, и другите мои деца, всички се разбираме и обичаме”, категорична е Виолет.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *