Победителят в четвъртото издание на конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител“ Радослава Иванова е
старши учител по български език и литература в Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Стойчев“ в Разлог. Завършва средното си образование в ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград, профил френски език. Продължава обучението си в ЮЗУ „Неофит Рилски“, където завършва българска филология, а след това и френска филология. За нея да бъдеш учител е призвание. Обича учениците си и те й отвръщат със същото. Тази година те доказаха обичта и уважението си към нея и й присъдиха титлата „Любим учител“, която за втора поредна година отиде в Разложката професионална гимназия. На тазгодишния конкурс училището се нареди на челна позиция сред училищата с най-голяма активност и специални постижения. Емоционално беше посрещането на Радослава Иванова в училището, където ученици и колеги я обсипаха с пожелания за още по-големи успехи. Тазгодишната победителка получи и специални поздравления и от миналогодишния носител на титлата – нейният колега Николай Фарфаров.
Радослава Иванова е омъжена, майка на тризнаци – Божидар, Костадин и Зорница, които тази година завършиха ПГТХТ „Никола Стойчев“ в Разлог и вече са студенти.
За любовта към професията, за обичта към децата, за удовлетворението да бъдеш учител и трудностите разказа победителката в конкурса на вестник „Струма“ Радослава Иванова.
– Г-жо Иванова, Вие спечелихте приза „Любим учител“ в съревнование с над 1600 учители от 35 училища в Пиринско, как се почувствахте от това признание?
– Бях много трогната и развълнувана. Много обичам децата, но явно и те ме обичат и със своя глас го доказаха. В началото не вярвах, че точно аз ще бъда този учител, но въпреки недоверието ми много се радвам. В крайна сметка много учители заслужават този приз.
– Каква е тайната на добрия учител?
– Да обича професията си, да уважава учениците, тези, които са срещу него и така любопитно искат да поемат неговите знания, да бъде добронамерен и може би децата да го почувстват като приятел, иначе е трудно да успееш сред днешната младеж.
– Какво Ви удовлетворява в тази професия?
– Удовлетворява ме това да видя одобрителния поглед на децата, да видя разбирането от тяхна страна, да усетя тяхната любов. Онова, което им давам, да го усетя и върху себе си и не на последно място да видя успели мои ученици.
– Има ли такива?
– Много. Имам ученици, които продължиха образованието си в чужбина и продължават моята професия. Най-пресният ми пример е Неделина Мушева, която тази година записа българска филология в Софийския университет. Тя ми казва: „Госпожо, вие зародихте у мен любовта към литературата и българския език“. Това за мен е изключително голямо признание.
– Как се справяте с по-буйните ученици, успявате ли да привлечете вниманието им?
– Мисля, че успявам. Смятам, че при тези ученици е важен индивидуалният подход и да разбереш потребностите, които всеки от тях има. По-буйните ученици искат внимание, искат уважение, а не крясъци, затова може би подхождам по-внимателно и с обич към тях, за да привлека вниманието им.
– С развитието на технологиите учениците стават все по- информирани и могат да намерят всичко в интернет, кое е това, което един учител може да им даде, и което те не могат да открият в мрежата?
– Това е екипната работа, която е един нов метод в обучението по всички предмети, но и отношението, работата лице в лице. Това е нещо, което те не могат да открият в интернет – да видят другия, да видят емоциите, изписани по лицата – одобрението или неодобрението, това е важното. Технологиите колкото помагат, толкова и вредят като цяло, защото понякога те получават знания на готово. Без тях едно дете може само да се научи да разсъждава и вече прекият контакт учител-ученик е много важен, за да може да се постигне резултат.
– Всеизвестно е, че от образователната ни система има още много какво да се желае. Има много добри практики в много страни по света, от които можем да почерпим опит. На Вас като учител какво Ви се иска да се промени в нея?
– Може би учебните програми. Понякога материалът е представен в учебниците по много недостъпен начин за децата. Много е претрупан и има много излишна информация, която смятам, че трябва да се премахне. Много малко време е отделено за упражнения. Знаем, че в днешно време децата не са толкова отговорни към учебния процес като цяло. Ако има повече часове за упражнения, за преговор, за затвърждаване на знанията, може би ще бъде по-добре.
– Българският учител е ограничен относно използване на различни методи за обучение, трябва ли да има промяна в тази насока и какви методи използвате Вие самата, за да задържите вниманието на учениците и да направите предмета си интересен за тях?
– Да, ограничени сме, защото трябва да се придържаме към даденото разпределение на учебната програма, нямаме свободата да бъдем креативни, да използваме онези методи, които да паснат на дадения клас – по-силните ученици да работят по един начин, а по-слабите по друг. Днес, във века на технологиите има много разнообразни методи, които можем да използваме като презентационни умения, работа с ролеви игри, работа в мултикултурна среда, но не винаги успяваме да се поберем в часа, защото тези методи изискват малко повече време.
– Вие сте работила и в училища в по-малки населени места, откъдето е стартирал учителският ви стаж и в по-голям град, има ли разлика между учениците.
– Не мога да дам оценка сега, защото съм работила в по-малки населени места доста отдавна – през 90-те години. Тогава децата бяха различни. По онова време в селата децата бяха по-скромни, по-отговорни, по-дисциплинирани. Не казвам, че не е имало по-слаби ученици, но някак си уважението към учителя беше по-голямо. Днес в града децата са по-освободени. Всеки сам по себе си е индивидуална личност. Има и по-отговорни и по-малко отговорни ученици. Лично аз успявам да намеря път към тях, но не с тази строгост, както беше преди години, а с повече приятелско отношение и разбиране.
– Какви са минусите в учителската професия, освен естествено ниските заплати, заради, които много млади хора, които не са чак до там амбицирани да се развиват в тази сфера, се отказват от учителството?
– Негативното отношение на обществото като цяло към българския учител. Това ме дразни и считам за минус. Онези хора, които не са били в образователната система, не могат да си представят какви неимоверни усилия се полагат, за да може да се обучи и възпита едно дете. На всички в къщи ни е трудно да се справяме и възпитаваме едно или две деца, а в училище се работи с десетки, дори стотици ученици и постигането на добри образователни и възпитателни резултати е още по-трудно. Разбира се, и ниските заплати могат да се считат като минус, но човек, на който признанието му е да бъде учител, не мисли много за заплащането.
– Вие сте майка на тризнаци, не Ви ли е било трудно, докато ги отглеждате, да се развивате професионално.
– Сигурно е било трудно, въпреки че на моменти не съм го усещала, защото човек се е стегнал, за да върви напред. Не е лека работата на родителя. Трудно родих децата си, но още по-трудно е отглеждането им и най-вече възпитанието им, за да станат достойни хора. В крайна сметка това е целта на един родител – децата му да бъдат достойни негови наследници. Човек се сблъсква в този процес на възпитание с много трудности и проблеми, но трябва да имаме силата да ги преодоляваме и да вървим напред.
– Казахте трудно ги родих, какво имахте предвид?
– Омъжих се много млада, едва на 19 години и започнаха проблемите относно това да имам деца. Първа извънматочна бременност, след това втора, накрая стигнах до инвитро процедура, което беше моя шанс и имах късмет да стане от първи път. Забременях с три деца. Изкарах много тежка бременност, осем месеца бях под наблюдение в Майчин дом в София, но успях и мисля, че успях, защото нито за миг не загубих вярата си.
– Промени ли Ви това изпитание по някакъв начин?
– Много. Аз съм упорит човек, отстоявам на трудностите, но това още повече изгради характера ми и ме направи още по-твърда.
– Какво бихте казали на семействата, които са във Вашето положение сега?
– Да вярват, да не губят надежда, да продължават да опитват. Човек, който силно желае нещо, го постига.
Разговаря ЯНА ЙОРДАНОВА
