Ако имате имот и искате да строите на него, но той попада в зона на археологически резерват, строителството не може да започне преди да завърши археологическото проучване. Финансирането на археологическите разкопки, проучване и консервиране остават за ваша сметка.
АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО ПРОУЧВАНЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ С ГОДИНИ,
като първоначално ще ви бъде издадено строително разрешение само за археологичен изкоп. Ако въпреки всичко имате финансова възможност да плащате и търпение да чакате няколко години, то пак не е сигурно, че ще получите някога строително разрешение за сградата – току виж археолозите казали, че мястото е уникално, находката не може да бъде изнесена и тя непременно трябва да бъде запазена непокътната за идните поколения.
В тази абсурдна ситуация през последните години попаднаха десетки българи, започнали строеж на собствено място и натъкнали се я на керамичен съд, я на стара монета или гроб. Повечето от тези, които чинно сигнализираха държавата, че са намерили нещо, още не са получили строително разрешение и е много възможно никога да не го получат. Оправиха се само другите, които се „разсеяха“ да сезират местния музей или кметска управа за находката си и вече дори са забравили, че някога са били новодомци. Те обаче не са включени в никаква статистика.
Блестящ пример за първата
КАТЕГОРИЯ ПРЕЦАКАНИ Е БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ АДВОКАТ МАРИО БИКОВ.
Преди 8 години в наследствен имот от 500 кв. м в центъра на Сандански той реши да строи кооперация с офиси. Тъй като строителството е скъпо удоволствие, Биков тегли банков кредит, за да може да се разплаща с работници, за наем на техника, за изваждане на всякакви строителни документи и т.н. Плаща за проект, плаща авансово за строителни материали, наема надзорна и строителна фирма и парите почти свършват. Плановете му са оптимистични – ще затегне за 1-2 г. семейния бюджет, за да покрива кредита, после продава апартаментите, дава под наем офисите, нулира заема и започва да печели.
Продължава да мечтае за този развой дори когато при изкопните работи се натъква на 3 броя раннохристиянски гробници от IV-VI век. След като още на другия ден Биков огласи по собствена инициатива находката си чрез в. „Струма“, той сигнализира директора на местния Исторически музей Владимир Петков, археолозите дойдоха, поеха работата в свои ръце и… нещата зациклиха.
Строежът първоначално бе
СПРЯН “ВРЕМЕННО, ДОКАТО СЕ ПРОУЧИ ЦЕЛИЯ ТЕРЕН”.
Половината от него бе разкрит с пари от общината и музея. На площ от 250 кв.м бяха открити 3 масивни погребални съоръжения от раннохристиянската епоха от VI в., представляващи двуетажен мавзолей 6 на 5 метра, 7 единични погребения, еднокамерна и двукамерна гробница с общо 37 тела. Докато копаеха, археолозите не спряха да се възторгват колко ценно от археологическа гледна точка е откритото, защото изяснявало погребалните обичаи от ранното християнство, как подобни кръстове като в гробниците на адвоката били открити само в Равена, Италия, и т.н.
Да, но парите за проучването и консервацията свършиха и се оказа, че ако още има намерение да строи,
ПО ЗАКОН БИКОВ САМ ТРЯБВА ДА
ДОФИНАНСИРА
РАЗКОПКИТЕ С ЛИЧНИ ПАРИ,
което ще му излезе не повече от около 30 000 лв. Биков отказа и нещата останаха така – недовършени за археолозите, незапочнати за него.
През годините държавните институции подхвърляха на адвоката, че ако се намери финансиране за проучванията, гробниците могат да останат на същото място и да се оформят като атракция или пък да се преместят от терена и да се експонират в градския парк.
Пари обаче не се намериха и днес, 8 години по-късно, Биков още не е започнал да строи и дори не си спомня как е изглеждала кооперацията в мечтите му. Затънал е в дългове, защото продължава да изплаща тегления авансово банков кредит. Голяма част от
ПАРИТЕ ИЗГОРЕЛИ ВЪВ ФИРМАТА, НА КОЯТО ТОЙ ПЛАТИЛ СТРОИТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ – ТЯ ВЗЕЛА, ЧЕ ФАЛИРАЛА.
Така към днешна дата Биков е с кредит, който ще влачи още десетина години, без всякакви материали, с които евентуално някога би могъл да започне кооперацията, и с 6 гробници до бащината му къщурка, които на всичкото отгоре е длъжен да пази от вандали.
„Не се сърдя на НИПК или музея, заради които така и не започнах строежа – просто Законът за културното наследство е недомислен в частта му, според която инвеститорът, открил ценности при строеж на собствен обект, е длъжен да информира НИПК и да финансира сам проучвателните дейности – казва Биков. – Тоест аз трябва да платя проучването на гробниците, въпреки че те са изключителна държавна собственост. Можех да не се обадя и да започна строежа, без никой да разбере, че съм попаднал на такова нещо. Вероятно доста хора го правят и не съм сигурен, че ги осъждам за това им решение“, разсъждава днес адвокатът.
Според него законът трябва спешно да се поправи, за да бъдат спасени паметниците в частни имоти. „Аз бях длъжен да съобщя и го направих, защото наистина това е богатството на България. Нямам откъде обаче да намеря пари, за да плащам. Инвеститори като мен влизат в още по-големи разходи, защото досегашният ми проект за сградата трябва да се скъса и да платя, за да се направи нов“, отчаян е юристът, за когото
ПАРАГРАФ 22
ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА.
В крайна сметка се оказа, че разрешение на проблема все пак може да има. Надеждата дойде от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков.
„На последната комисия по случая с тези гробници бе взето решение да се направи георадарно проучване на целия терен, което да установи дали няма гробници и под улицата – обясни за „Струма“ г-н Петков. – Сега очакваме да се събере една последна комисия, която да направи обследването и да прецени дали гробниците ще бъдат изнесени, или ще останат на място и ще се оформят като атракция. За довършване на това проучване
ЩЕ СА НЕОБХОДИМИ 2500 ЛВ. И ОБЩИНАТА ВЕЧЕ ОБЕЩА, ЧЕ ЩЕ ГИ ДАДЕ.
И според директора на музея законът, задължаващ инвеститора да плати от джоба си за проучване на находки в собствения му имот, не е добре обмислен, но пък в Сандански вече има прецедент – бизнесменът Драго Велев помогнал финансово за адаптирането в градска среда на културно-историческите ценности, открити в неговия имот.
Иначе под днешния Сандански е имало античен град, наречен Партикополис, с големина около 20 хектара, затова при случайни изкопни работи масово се откриват руини на раннохристиянски базилики, гробници, погребения, надгробни паметници. Сложността на терена заради гъсто застроения център на Сандански обаче е пречка за цялостно проучване на археологическите останки и затова археолозите работят на парче и чакат някой като адвокат Марио Биков да се обади, че е попаднал на находка.
Според Петков голяма част от културното наследство е разрушено през годините, тъй като за Сандански е
ЧЕСТА ПРАКТИКА
ДА СЕ КОПАЕ В СЪБОТА
И НЕДЕЛЯ БЕЗ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
НАДЗОР,
при което много от нещата са били унищожени. В повечето случаи, когато се извършва археологическо наблюдение или археологически разкопки, хората откриват неща без особено културно значение – като например останки от основите на сграда, която е под земята и няма визуален ефект, затова се запазват само тези, които си струват и които могат да предизвикат интерес.
Пак преди 8 г. в руините под бившата резиденция на Тодор Живков в Бачиново беше открит античен гроб, пълен с керамични съдове и кости. За находката съобщиха работници от фирма „Монолитстрой“ – Благоевград, които попаднали на нея при разкопки с багер по време на строителството на хотела, който сега се издига на мястото на резиденцията. Мълвата плъзва, полиция запечатва обекта и собствениците на фирмата – бизнесмените Петър Байкушев и Васил Чорбаджийски, звънят в Историческия музей в Благоевград, за да информират за откритието. Археолозите пристигат, но за разлика от случая в Сандански, тук те веднага изравят костите от пръстта и ги пренасят в музея, а строежът продължава.
„Имахме
КЪСМЕТ, ЧЕ БАГЕРЪТ НИ БЕ ПОПАДНАЛ САМО НА ЕДИН ГРОБ
– спомня си П. Байкушев. – По костите археолозите прецениха, че е бил на детенце. Прибраха ги и ние продължихме работата си. После говорих с възрастни хора от града и те ми разказаха, че под самата резиденция имало римско гробище. Навремето, когато започнали да строят резиденцията, комунистите изтърбушили цялото гробище и изкарали кокали и черепи с камиони и ги откарали някъде, но се съмнявам, че са ги прибрали и подредили в музей. Явно гробчето, на което ние попаднахме, е било в края на това гробище, и тогава случайно е останало неоткрито“.
„В Благоевград нямаме регистрирани случаи на открити археологически ценности при изкопни работи в частен имот, защото е имало тракийско селище само около стадиона, а там отдавна всичко е застроено“, разказа археологът Малгожата Кулова от Историческия музей в Благоевград. В общината е имало антични селища в Дъбрава, Рилци и Покровник, но и оттам няма сигнали в музея за каквито и да било находки. Според г-жа Кулова каменистата почва в района и на древните обитатели на този край е пречела за по-дълбоки гробове, поради което част от тях могат да бъдат разкрити и на 60-70 см дълбочина. Затова не е изключено при изкопни работи да са унищожени много от тях – дори без собствениците на имотите да разберат, че градят върху старо гробище.
