Георги Костадинов е роден в Благоевград през 1973 г., започва с тренировките по спортна гимнастика в „Пирин”, по-късно преминава в ЦСКА и стига до националния отбор на България. Преди 20 г. заминава за САЩ, където в момента е професионален треньор в Сиатъл. Миналата седмица той бе сред гостите на ХІІІ международен турнир за подрастващи „Любчо Солачки”, провеждан ежегодно в памет на първия му наставник от едноименния местен клуб.
-Георги, остана само седмица в Благоевград и поемаш обратно към Щатите, защо толкова набързо?
-Имам много работа там, трябва да се работи.
-В кой клуб си в момента?
-„Емералд Сити Гимнастикс” в Сиатъл, щата Вашингтон.
-От колко време си там?
-От скоро, около една година, но това ми е трети клуб в треньорската кариера в САЩ. В „Сиатъл Гимнастикс Академи” прекарах 9 години, а преди това бях в „Уест Сайд” в Портланд, където навъртях към 7-8 години.
-Настоящият ти клуб с всички възрастови групи ли води занимания?
-Да, това е обичайна практика там.
-За да създадем мащабна представа, колко подрастващи посещават вашата зала?
-Тренираме около 2500 деца.
-Какъв е графикът ти, по колко часа на ден преподаваш?
-Ходя на работа предимно следобед – от 15.30 до 20.00 часа.
-Само с това ли се занимаваш?
-Да, доходите ми са изцяло свързани с треньорската дейност.
-Какви са най-сериозните успехи на твоите възпитаници зад Океана?
-Медали по национални първенства, регионални и щатски шампиони, там системата е малко по-различна от тукашната.
-Какви хора изпращат децата си при вас?
-Всякакви, от всички обществени прослойки.
-Има ли наследници на по-известни фамилии, може би на някоя спортна звезда или друга знаменитост?
-Не знам почти нищо за родителите, защото те водят децата си в залата, оставят ги и си тръгват. В други зали може да има различна практика, но нашата не позволява достъп до повече информация относно близките на подрастващите състезатели.
-Какво е годишното възнаграждение на треньор по гимнастика в САЩ?
-Зависи от договорката с клубното ръководство, няма определена норма. Но треньор с изградено име може да си докара на година заплата между 50 и 100 хиляди долара. Напълно достатъчно за нормален живот и издръжка на семейство. В зависимост от това в кой щат пребиваваш, възнагражденията варират според установените стандарти. В Калифорния един специалист може да вземе 50 долара на час, докато в Оклахома същият човек получава два пъти и половина надолу за същото време. Примерно в Оклахома една къща струва към 50 000 долара, а в Сиатъл идентичен дом се продава за 600 000, което е 12 пъти повече. Градът като цяло е скъп. А има доста по-евтини градове, заради по-слабите икономически щатове, в които се намират. Там, като цяло, хората взимат по-малко пари, но като начин на живот е почти едно и също.
-С кои благоевградски треньори контактуваш в Америка?
-Най-често с Иван Алексов. Той ми беше колега преди години в Благоевград, а сега сме колеги и там. Чуваме се и с Радослав Шопски. Той е във Вегас, работи в зала „Шербо”, която носи името на многократния олимпийски и световен шампион Виталий Шербо от Беларус. С Ради се виждаме само по състезания, а с Иван, който работи в зала „Омега” /Портланд/, доста по-често.
-Какво обичаш да правиш в свободното време?
-Селвам на платноходка, това правя за удоволствие. Почти всяка свободна минута прекарвам на нея.
-А риба ловиш ли, там има големи?
-Опитвам се, но не съм много по хващането.
-Кажи нещо за благоевградската гимнастика, сигурен съм, че я следиш?
-Много съм щастлив и доволен, че Антон Гръчки /б. а. – председател и треньор на клуб „Л. Солачки”/ положи толкова труд и съхрани Благоевград като център на нашия спорт. Това е много важно в тази незавидна икономическа ситуация в България.
-Проблем ли е, че има втори клуб в града?
-Не знам дали е проблем, те си знаят най-добре, но е трудно, защото зала „Пирин“ е много малка. Хубаво е да има повече клубове, но да са на различни места.
-Имаш предвид, че два клуба в една зала е трудничко?
-Защото е мъничка…
-Но те се сменят, имат си установен график, спазват го…
-Така е, но децата ходят на училище по едно и също време.
-Какво е семейното ти положение?
-Аз съм женен, имам дъщеря на 25 години, която се омъжи миналата година.
-Значи вече чакаш внуци?
-Да, да, но няма да съм дядо, а ще ми викат батко. Всъщност, още не сме на вълна внуци, но като перспектива това е нещо съвсем естествено.