Едноличен търговец с офис в жк „Надежда 3”, бл. 332, вх. А, ет. 3, ап. 7, е мистериозният концесионер на яз. „Стойковци“ в благоевградското с. Логодаж. Венцислав Милетиев Алексиев е сключил договор с държавната фирма „Напоителни системи“ ЕАД миналия месец чрез фирмата си ЕТ „Венцислав Алексиев-04“. Тя е регистрирана през 2012 г. със стандартния за ЕТ предмет на дейност, включващ всичко – от „производство и търговия“ до „всякакъв вид дейност, незабранена от закона“.
Въпреки че Алексиев е подписал договора за концесия на яз. „Стойковци“ за 10 г. срещу наемна цена от 2000 лв. месечно, името му до момента не е обявено никъде официално. Всъщност то се оказа и най-строго охраняваната държавна тайна, тъй като от седмица се опитваме да го разберем от продавачите – „Напоителни системи“ и Министерство на земеделието и храните, но безуспешно. Дни наред пресцентровете на двете държавни институции на няколко пъти ни прехвърляха една на друга, задавахме въпроса си по телефона, на служебни и лични имейли и т.н., в резултат на което този понеделник от пресофиса на Министерството на земеделието и храните ни посъветваха уж за последно да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация, и то отново в „Напоителни системи“ ЕАД. Сроковете по този закон са железни – в рамките на 14 дни „Напоителни системи“ трябва да ни отговори дали искането ни е одобрено, или не, тъй като чиновниците могат да преценят, че търсеното от нас име представлява държавна или служебна тайна, или пък достъпът засяга интересите на трето лице, което не е дало изричното си съгласие информацията да бъде огласявана публично. Ако пък случайно заявлението получи „ок“, в закона изрично е записано, че срокът, в който се предоставя достъп до исканата информация, не може да бъде по-кратък от 30 дни.
Докато държавната машина всячески се опитва да забавя топката, преди да обяви на кого е подарила националното богатство на Благоевградска община, кметовете на селата около язовир „Стойковци“, които вдигнаха глас срещу концесията от страх за напояването на нивите им, все пак успяха да се запознаят с част от клаузи в подписания вече договор.
Завесата била повдигната в „Напоителни системи”, където селските управници ходили в понеделник. От дружеството ги успокоили, че концесионерът няма да се занимава с напояването, което щяло да остане пак в „Напоителни системи“, но не обяснили как практически ще стане раздялата на двете дейности, при условие че водата е една и съща.
Според твърденията на държавната фирма концесионерът взел язовира само за рибовъдна дейност – смятал да създаде стопанство на 150 дка във водата. Той имал намерение и да запази любителския риболов, но само на определена площ от язовира.
Без отговор обаче продължават да са още много въпроси. Не е ясно защо след като Алексиев ще развъжда риба само върху площ от 150 дка, в обявата за търга пишеше, че „Напоителни системи“ дава на концесия целия язовир с площ от 1054.281 дка, както и намиращ се наблизо кантон със застроена площ от 110 кв.м, който е административната сграда на „Напоителни системи“.
Не е ясно и защо язовирът бе обявен под наем срещу ниската начална цена от 10 884 лева годишно без ДДС.
Няма отговор и на въпроса ще събира ли концесионерът такси от хилядите рибари и жители на Благоевградска община, които през пролетта и лятото опъват палатки на бреговете му, като някои изкарват тук и по цели месеци.
Виси и въпросът за отношението на концесионера с десетките собственици на ниви, които граничат с язовира.
Разбрал за надигащия се бунт срещу него от страна на жителите на с. Логодаж и околните села Селище, Зелен дол, Бучино и Покровник, чрез „Напоителни системи“ пазеният в пълна секретност концесионер все пак ще трябва да се разкрие. Венцислав Алексиев е обещал да се срещне в петък със селските кметове и да отговори на въпросите им.
