Треньорът на отбор №1 в Гоце Делчев: Хандбалистите не играят за заплати, както във футбола, а от чиста любов към „Пирин“

Хандбалният „Пирин“ бе определен за отбор номер 1 на Гоце Делчев за 2016 г. и това не учуди никого, предвид завръщането на неврокопчани в „А“ група. Тимът на наставника Николай Пиргов и помощника му Любомир Арнаудов постигна целта, без да допусне загуба във втория ешелон. Пиринци са осми в елита сред 10 отбора с 3 победи и 6 поражения. Продължават напред и в турнира за купата на България, където отстраниха „Левски“ /Левски/ и през февруари срещат „Добруджа“ на четвъртфиналите. За изтеклата година и перипетиите, които извървя тимът, разговаряме с главния треньор и изпълнителен директор на клуба Николай Пиргов.

 -Г-н Пиргов, как оценявате изминалата година?

 – Тя бе изключителна и запомняща се, защото направихме сериозна крачка към връщането на славата на хандбала в Гоце Делчев. Може би малко позамряла в последните години, но неугаснала, ако трябва да бъда по-образен. След около десетилетие отново имаме мъжки отбор, който заслужено е в „А“ група, школата ни излезе от летаргията, в която се намираше, и започна реализацията на нашата програма за развитие. Не се представяме зле в първенството, а ще става още по-добре, имайки предвид че повечето от момчетата нямат голям опит, особено в елита.

 – Как успяхте да ангажирате хандбалистите с идеята за възстановяване на първия отбор?

– Тук е мястото да благодаря на всички, които се раздадоха в името на „Пирин“. Те подкрепиха идеята, без да се замислят много. От чист идеализъм. Ако някой си мисли, че при нас се играе за заплати, както във футбола да речем, това не е вярно. Хандбалистите идват от чиста любов към отбора, към играта и с желанието да се направи нещо за спорта в нашия град. Тези момчета, без да ги изброявам поименно, веднага тръгнаха към целта – връщане в „А“ група, и я постигнаха с ентусиазъм. Просто обичат родното си място и играта.

– Реализирахте ли задачите, които си поставихте в началото на сезона?

– Натрупахме опит, който е особено нужен на състезателите като добавка към индивидуалните им качества. Времетраенето на този процес попречи да реализираме потенциала, който имаме, а той не е никак малък. Показахме го още в първия ни мач срещу шампиона „Фрегата“, който победихме в неговата зала. След това малко не ни достигна да бием и „Спартак“(Варна). Имаше и външни фактори, които повлияха, както в мача с НСА. Съжаляваме, че не го спечелихме, но съдиите явно бяха преценили нещата по друг начин.

– Оказа ли влияние върху представянето факторът „тренировъчен процес“?

– Естествено, но при създалите се обстоятелства няма как да не работим по този начин. Една част от състезателите живеят в Гоце Делчев, другите в София и е невъзможно да водят ежедневни занимания с всички. Всеки от тях отделя от свободното си време, за да се подготвя и да участва в тренировките. Понякога вземат неплатен отпуск, за да си дойдат и да тренираме заедно, което веднага се усеща в синхрона и ритъма. Това не е никак малко и ако бъдем откровени, колко биха го направили – да се лишат от заплащането си за ден или два, за да тренират, от което де факто могат да получат морално удовлетворение, но не и пари. Ето това са отборният дух, колективът и личностите.

– Би ли имал „Пирин“ по-добри резултати, ако бе взел и чужди играчи?

– Може би, но на този етап залагаме само на хандбалисти от Гоце Делчев и стана ясно защо в отговора на предишния въпрос. Налагаме повече млади момчета от школата като Александър Георгиев, Костадин Костов, Димитър Магдалинчев, Димитър Духов и други от по-младата смяна. Тепърва те ще получават повече време за изява и възможности да се развиват. На тях разчитаме да поемат тежестта от по-големите състезатели. Защо да не влагаме средствата си в свои играчи, вместо в заплати на наемници?

– Отличете някой от по-опитните, кой е играч номер 1?

 – Това е отборен спорт и най-важното е, че сме едно цяло. Трудно е да отличиш някого, защото всеки допринася тимът да върви напред, да се развива. Да, тази година спортист на Гоце Делчев в колективните спортове стана вратарят ни Димитър Ортомаров, който е от най-добрите на своя пост в България, но всеки състезател на „Пирин“ можеше да бъде вземе престижната награда. Защото всички доказаха какво е да обичаш отбора, родното си място и помогнаха да се възстанови нещо, което малцина вярваха, че може да се случи.

– „Пирин“ единствен защитава хандбалната чест на Югозапада в елита, не е ли жалко, предвид традициите на Петрич и Благоевград?

– Това за нас е голяма отговорност. Разбира се, че съжаляваме за липсата на споменатите центрове. Това лишава хандбала от очарованието, което имаше преди време, а феновете – от истински дербита, в които имаше всичко – битка, зрелище, съперничество. Хубавото е, че в Петрич бе възстановена школата и се работи, след като на практика хандбалът там бе умъртвен. Заради липса на финанси бяха лишени от продължение на кариерата си в мъжкия спорт много момчета, които загубиха мотивация да се развиват.

– Как се справяте с финансирането?

– Нямаме съперници, които са наблизо, както е при колегите от другите отбори. Трябва да пътуваме ден по-рано, да ползваме хотел, което увеличава разходите, а нашият бюджет не е толкова голям като на първите 3 тима в класирането, където разчитат на професионалисти. Община Гоце Делчев е основният ни спонсор и никога не е отказвала помощта си за клуба. Без нейна подкрепа нямаше да възстановим мъжкия хандбал. Построена бе многофункционална  зала – мечта на поколения неврокопчани, без чието реализиране нямаше как да се развива хандбалът в частност, а в глобален план – и останалите спортове.

Имаме и други спомоществователи, затова благодаря на всички, подали ръка на „Пирин“.

– Какво още има да учи отборът?

– Едно от най-важните неща е да си вярваме повече. Именно липсата на вяра в самите нас оказа влияние в някои мачове, което обаче бе ценен урок. Имаме да наваксваме в школата, за да вдигнем качеството в мъжкия отбор. Не само ние, но и нашите съперници имат да учат от нас – най-вече какво е истинската любов на спортния запалянко. Всички тимове, гостуващи в Гоце Делчев, не крият своето удивление и адмирации за изключителната ни публика, която е най-многобройна от всички в „А“ група. Подкрепя всеотдайно и до последно, за което няма какво да кажа освен голямо благодаря!

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *