Световната шампионка по канадска борба за хора с увреждания – хигиенистката в МБАЛ – Благоевград Илинка Пупева, посрещна Нова година в хирургичното отделение на болницата, но не като служител, а като пациент – на 30 декември мъж от Церово я нападна с бастуна си и разби главата й. 56-годишната жена вече мина едно изследване на скенер и това бе единственото добро нещо, случило й се по празниците – апаратът не откри хематом или мозъчно сътресение. Въпреки това тя трябваше да остане на легло и системи в болницата 5 дни.
Илинка ни посреща в болничното легло разтревожена – на четвъртия ден от престоя си в хирургично е получила лек световъртеж. Очите й се насълзяват, когато вижда и сина си Митко, който се върнал от чужбина, за да посрещне с нея Нова година, а се наложило по два пъти на ден да идва в болницата на свиждане, да пише жалби в полицията, да издирва името на нападателя, да търси адвокат… Бързо обаче успява да се съвземе и да разкаже за кошмарното си дежурство миналия петък.
– Илинка, как стигна до тук?
– Не знам. 21 години работя в болницата, все в кардиологично отделение, и много често сме говорили с колежките за това колко още можем да изкараме. Аз винаги съм казвала, че обичам работата си, обичам да помагам на хората, все гледам да им угодя… И изведнъж…
– Какво точно се случи в петък?
– Бях сама на работа. Помогнах на две жени да се преместят в 8-ма стая и се върнах да им оправя леглата. После влязох в стаята на този пациент. Предишния ден го бяха преместили от вътрешно отделение и той през цялото време бе в леглото неконтактен – лежеше със затворени очи и дори си помислих, че е много тежко болен. Същата сутрин му бях изчистила шкафчето, а той все така си лежеше и дори не си отвори очите. Влязох в стаята и този път го видях прав, подпрял се на бастуна. Вратата остана отворена. Тръгнах да оправя съседното легло и в същия момент почувствах зад гърба си някакво рязко движение. С периферията на зрението си видях, че е вдигнал бастуна, но не успях по никакъв начин да реагирам. В този миг почувствах силен удар в главата. Политнах напред и настъпих крачето на стойката, когато той вдигна за втори път бастуна си и го блъсна с все сила в главата ми. Успях само да извикам и добре че го направих, защото видях през кръвта, която вече обливаше очите ми, че се готви за трети удар. Беше страшно, защото мъжът дума не обелваше, поне да ме беше напсувал, а той стиснал уста и замахва. В този момент от манипулационната изтичаха д-р Илиева и д-р Младенова и успяха да го свалят. После разбрах, че му били диазепам. Мен ме преместиха веднага в 4-а стая, д-р Младенова ми премери кръвното и установи, че е 60 на 40. Откараха ме на скенер, после обръснаха една част от косата ми, за да ме зашият, защото раната се оказа 8 см.
– Успя ли да разбереш кой е и с какво си предизвикала агресията му?
– Не, Митко – синът ми, тръгна да го издирва по журнала, разбрах само, че е Церово.
Тук в разговора се намесва и синът на Илинка:
– Казва се Рустислав Якимов, роден е през 1937 г. Като стана инцидентът, близките му започнаха да се навъртат около мен и да ме молят да не повдигаме обвинение. Твърдят, че му било за пръв път, освен това страдал от някаква фобия – имал страх от жени, затова бил нападнал майка ми. После разбрах, че съпругата му е останала същата вечер като придружител, което хич не ми се връзва със страха му от жени.
– Близките му дойдоха ли да те видят?
– Не, никой не е идвал.
– Лош завършек на годината, но се надявам да не я запомниш с това – през 2016 ти спечели поредните медали в Световното по канадска борба, преди десетина дни беше номинирана за спортист на годината в Благоевград. Помни само тези мигове.
– Помня ги, разбира се, и съм много горда с тях, горда съм с всеки един от 6-те медала и купата, които децата ми са окачили в дома ни в „Струмско“ и на майтап наричат това място „стената на славата“. Лошото е обаче, че след всяко хубаво нещо в живота ми се случва нещо много гадно. След последното световно миналата година почина съпругът ми, след номинацията ми се случи това с нападението. И сякаш аз си го предизвиках – предишния ден бях ходила на фризьор и много се радвах на прическата си, а лекарите взеха, че я обръснаха, за да ми зашият раната. Освен това исках да съм цял ден на работа на 30 декември, хем щях да взема 2 лв. за купон, но сестрата ми отказа, за да не драскала графика. Попитах я – ами ако изляза в болнични, както кашлям, тогава какво ще правиш с графика си? И то наистина взех, че направо постъпих в болницата.
– Ще се върнеш ли после отново на работа?
– Имам още няколко години до пенсия, но вече започвам да се замислям. Иначе наистина много си харесвам работата – след една нощна смяна имаме два дни почивка, което е отлично за една жена, колективът е прекрасен, но няма как след такова нещо човек да не си зададе въпроса заслужава ли си да си рискува живота.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
