На 23.04.1963 г. най-малкият парашутист в света – единадесетгодишният Валери, син на Калъпчиев, изпълнява първия си парашутен скок
След скока от Космоса на австрийския парашутист Феликс Баумгартнер /на 14 октомври 2012 г./, който предизвика сензация, е добре да си припомним, че български парашутисти са правили подобни изпълнения преди 65 години. Наистина парашутните скокове на българските парашутисти не са от 39 км, но също са изпълнени от стратосферни височини.
През 1957 г. български военни парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите и при сигнал просто се пускали в бездната. Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но впоследствие забранява всякакви подобни опити заради високия риск за живота на парашутистите.
ПОЛКОВНИК СТЕФАН КАЛЪПЧИЕВ
Стефан Калъпчиев е роден през 1921 г. в с. Грамада, дн. квартал на гр. Благоевград. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев, и Годноджумайската партизанска чета. През 1943 г. е мобилизиран в окупационния корпус в Югославия. Дезертира и става партизанин в Югославска народна освободителна армия (ЮНОА). Участва в посрещането на мисия „Виктор“ (парашутна група на Иван Винаров, Щерьо Атанасов и др.) за усилване командването на НОВА. Техният десант го спечелва за парашутизма. Избран е за първия командир на Интернационалния войнишки батальон от състава на НОВА. Провежда диверсионни акции в тила на Вермахта в Югославия.
След 9 септември 1944 г. започва да се занимава с парашутизъм. Служи в БНА. Става третият поред командир на Парашутната дружина. След това е назначен за началник на Военното училище във Враждебна и за началник на парашутно-десантната служба в ПВО и ВВС. През 1957 г. въвежда в българския парашутизъм височинните скокове със задържане и незабавно отваряне на парашута. Постига пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм.
Той е първият българин, който изпълнява парашутни скокове чрез катапултиране (катапултирал от самолет – изтребител). Извършва над 2000 парашутни скока.
Той е също ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, представен в парашутната комисия на ФАИ, КОЯТО ГО НАГРАЖДАВА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ към авиационните спортове с почетен диплом „Пол Тисандие”.
Носител е на много правителствени и военни отличия. Загива на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище на 43-годишна възраст след скок от хеликоптер. В Аероклуб „Божурище“ е изграден Паметник на полковник Стефан Калъпчиев.
Той е първият български парашутист, който още през 1951 г. пробва скок от 3500 м със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м от земята. Следващата година от 4750 метра, следват парашутни скокове от 6000 м, 6500 м, 7000 м. Идва редът и на парашутен скок от 10 300 м с разтваряне на парашута на 500 м височина от земята. Следващият му парашутен скок е извършен от 11 200 м височина.
На 12.05.1958 г. /Феликс Баумгартнер е роден през 1969 г./ е изпълнил парашутен скок от 13 350 м височина в стратосферата, където температурата е минус 50 градуса. При това Калъпчиев е облечен със следната екипировка: височинен костюм; кожен панталон; фланели; кожено яке; две бонета; два чифта кожени ръкавици; кислороден прибор, прикрепен към парашута, и т.н., а лицето му е намазано с дебел слой крем за лице. Това е първият парашутен скок от стратосферата. Скоростта на снижение при свободното падане достига 100 м в секунда. Разтваря парашута на 500 м от земята. Това е нов републикански рекорд със забавено разтваряне на парашута.
Следва нов скок от стратосферата – този път от 13 738 м височина, но с незабавно разтваряне на парашута. На шестата секунда след напускане на самолета разтваря основния парашут, при което част от купола на парашута се скъсва, част от носещите върви са прехвърлени през купола, а останалата част от вървите са оплетени. На 4000 м сваля кислородната маска, а на 1000 м решава да разтвори запасния си парашут. При което двата парашута се оплитат, опитите му за оправяне на запасния парашут се оказват неуспешни. Скоростта на снижение е 15 м в секунда вместо нормалните 5 м. След силния удар със земята оцелява по чудо.
За трети път изпълнява парашутен скок от стратосферата от 12 023 м, отново с незабавно разтваряне на основния парашут. Освен че атакува основно горната граница на изпълнение на парашутните скокове, Калъпчиев не остава равнодушен и към долната граница на разтваряне на парашута. Изпълнил е парашутни скокове от 120-100 м.
На 23.04.1963 г. най-малкият парашутист в света – единадесетгодишният Валери, син на Калъпчиев, е изпълнил първия си парашутен скок.
На 25.02.1964 г. при изпълнение на парашутен скок от 1000 м височина трагично загива смелият, световноизвестният български парашутист, заслужилият майстор на спорта полковник Калъпчиев.
ПОЛКОВНИК ИВАН КРУМОВ
Той е роден на 24 август 1926 г. в пловдивското село Зелениково. В спортната му биография са записани 1600 скока през 20-годишната му военна служба. Носител е на три световни и на 12 републикански рекорда по парашутизъм. Много преди да се роди австрийският световноизвестен парашутист Феликс Баумгартнер той скача от уникалната височина 15 740 метра с отваряне на парашута едва на 600 метра над земята.
Като дългогодишен началник на парашутната служба на ВВС в БНА организира, ръководи и обучава стотици млади и смели радетели на този мъжествен спорт, за неговите заслуги към тази военно-приложна дисциплина е награждаван многократно с високи воински отличия. Загива трагично на 1 юни 1973 година при изпълнение на поредния си парашутен скок. Посмъртно е награден от ФАИ с диплом и почетен знак „Пол Тисандие”.
МАЙОР ЧАВДАР ДЖУРОВ
Чавдар Джуров е по-големият син на тогавашния министър на отбраната, армейски генерал Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. На 28 август 1966 година поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 м. Уникалното в случая е, че Джуров скача от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15.
Чавдар Джуров силно мечтае да стане летец, а по-късно и космонавт. Летец става, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини. Чавдар Джуров загива на 14 юни 1972 година при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов.Техният реактивен учебно-тренировъчен самолет Л-29 се забива край плевенското село Крушовене.
Полк. о.р. Любомир Пръвчев: Който не рискува, той не обича живота
За авиацията и парашутизма, за летците и парашутистите колкото и да се пише, каквото и да се напише, никой не е в състояние да каже всичко.
От създаването на ВВС в България съществува Парашутно-десантна служба (ПДС). Основна задача на парашутистите от авиацията е обучението на летателния състав за принудително напускане на самолетите и вертолетите и поддържане в изправност на спасителните средства.
За да изпълняват успешно основните си задачи, парашутистите от авиацията трябва да усъвършенстват личната си теоретична и практическа подготовка. Доверието на летателния състав в спасителните средства се постига с личния пример на парашутистите. Те изпълняват парашутни скокове с различни типове парашути, по различни способи, от различни типове самолети и вертолети, при различни скорости, от различни височини, при всякакви метеорологични условия, с приземяване над различни местности или приводняване. Паршутистите имат готовност за оказване на помощ за търсене и спасяване на екипажи, които са напуснали принудилно летателните си апарати.
И в наше време съществува „Отделение за търсене и спасяване” към 24-а авиобаза Крумово за оказване помощ и съдействие на бедстващи летци и цивилни граждани.
Ние, парашутистите от авиацията, сме се стремили стриктно да изпълняваме своите служебни задължения. Един от нас, когото можем да наречем достоен и любим учител за положителен пример във всяко отношение, е полковник Стефан Костадинов Калъпчиев.
Добър учител е този, който възпитава добри ученици. Добрите ученици са тези, които се учат както от постиженията, така и от грешките на своите учители. Такъв беше и полковник Калъпчиев, такива бяхме и ние, парашутистите от авиацията.
Полковник Калъпчиев е роден на 22 януари 1921 г. в Благоевград. През 1941 г. постъпва в армията. Изпратен е в българския окупационен корпус в Югославия. През 1943 г. е назначен за командир на интернационален партизански батальон. Участва в първата фаза на Отечествената война. След завършване на Военното училище през 1946 г. като капитан доброволно отива да служи в Парашутната дружина в Божурище. През 1947 г. е назначен за командир на Парашутната дружина, а впоследствие и за началник на ПДС на ПВО и ВВС.
За полковник Калъпчиев е разказвано и писано много, но не всичко е казано. За него може да се каже, че в парашутизма той винаги беше първи, първи, първи.
Аз имах щастието да започна обучението си като парашутист под негово ръководство, но малко време сме служили заедно. Ще споделя някои спомени, които са ме впечатлили. Всеки парашутист си спомня човека, който последен го е изпратил на вратата на самолета при първия му парашутен скок. Това е спускачът. Добрият спускач, след като направи разчета за скока, освобождава вратата и с ръка показва на парашутиста, че може да скочи. За спускачите, които крещят, блъскат дори ритат парашутиста с намазани с вар обувки, ми е трудно да намеря обидни думи в българския език.
През 1946 г., когато изпълнява първия си парашутен скок на летище Божурище, капитан Калъпчиев казва на спускача капитан Алайков: „Ако обичате, отидете до кабината на летците, аз сам ще скоча”. Вероятно е предвиждал възможните обидни действия на спускача.
В моята дългогодишна практика никой не ми е крещял, не ме е блъскал, нито ме е ритал. Аз като спускач никога не съм си позволявал обидни действия от подобен характер. Всеки може да си направи правилния извод.
През есента на 1962 г. по инициатива на полковник Калъпчиев се проведе курс за обучение на инструкторите по физкултура от авиацията като парашутисти. Основната цел е била включването им в групите за търсене и спасяване на катапултирали летци в планински условия или над водна повърхност. Практическата подготовка проведохме през лятото на 1963 г. на летище Балчик. По същото време полковник Калъпчиев обучаваше своя 11-годишен син Валери за парашутист. Ние истински се възхищавахме на това момче и не по-малко на татко му. Изпълняваха скокове от различни височини до таван 5000 м.
Валери е най-малкият парашутист в света, абсолютен рекордьор по младост и смелост в парашутизма. Какво да кажем за баща му? Колко бащи биха се решили да обучат синовете си за парашутисти на такава възраст?
Като началник на ПДС, полковник Калъпчиев беше незаменим. Винаги казваше: „Внимавайте, показвам!”. След успешните скокове от различните самолети по различните способи от различни височини, при различни метеорологични условия и много други особености той даваше път на своите ученици.
Пред летателния състав ние, парашутистите, показвахме това, на което ни беше учил полковник Калъпчиев. Изпълнявяхме скокове от всички видове самолети и вертолети (дори от такива в инструкциите, на които не се разрешаваше изпълнението на парашутни скокове).
Катапултирането като единствен начин за спасяване на летците при големи скорости е един от рискованите способи. Първите показни учебно-тренировъчни катапултирания пред летателния състав изпълнява полковник Калъпчиев. Такива катапултирания могат да се изпълняват от втората кабина на самолети, при които процесът на катапултиране не е напълно автоматизиран, както е при съвременните самолети. Когато разрешават на полковник Калъпчиев да изпълни показно катапултиране, той избира за пилот не кой да е, а Ангел Кибарски, защото той вече имал едно успешно катапултиране. Изборът не е случаен, тъй като в авиацията всичко може да се случи, но нищо не е случайно.
Освен показни учебно-тренировъчни скокове и катапултирания парашутистите начело с полковник Калъпчиев изпълняват парашутни скокове от големи и малки височини. С тези скокове те усъвършенстват своето майсторство и доказват сигурността на спасителните парашути и другите аварийно-спасителни средства.
Най-много единични и групови скокове от големи височини са изпълнявани от фотолюка на самолет Ил-28, който не е предназначен за скокове, а ние за по-голям авторитет наричахме бомболюк.
Българските парашутисти са участвали в подобряването на девет световни и 18 републикански рекорда. В тях вземат участие 24 парашутисти, а лично полковник Калъпчиев участва в подобряването на пет световни и осем републикански рекорда при парашутни скокове от големи височини. Скокове от най-големи височини от самолет се изпълняват от учениците на полковник Калъпчиев.
Полковник Иван Крумов изпълнява нощен парашутен скок чрез катапултиране със забавяне на разтварянето на парашута от височина 15 963 м и разтваря парашута на 1119 м.
Капитан Чавдар Джуров изпълнява дневен скок чрез катапултиране с незабавно разтваряне на парашута от височина 15 413 м.
За ознаменуване на постиженията на българските парашутисти при изпълнение на скокове от големи височини през 1974 г. бе учредена купата „Калъпчиев, Крумов, Джуров”, за която се проведоха шест международни състезания по парашутизъм. Скоковете от големи и от малки височини привличаха вниманието не само на парашутистите от България, но и от други страни.
Както полетите на авиацията, така и парашутните скокове от големи и малки височини, имат голямо значение за бойното използване на авиацията и парашутните войски.
През 1963 г. на летище Балчик всички се възхищавахме на техниката и проявата на героизъм от полковник Калъпчиев и Тодор Попов, парашутист от националния отбор. Те се състезаваха кой ще разтвори парашута си най-ниско над земята. Секунди след разтварянето на основните парашути те се приземяваха. Всички, които са имали щастието да служат с полковник Калъпчиев, знаят, че разтварянето на парашута ниско над земята беше неговата „запазена марка”. В това отношение ние, възпитаниците на полковник Калъпчиев, останахме верни на неговите героични примери.
През 1976 г. и 1977 г. група от шестима парашутисти с конструирания от българския летец Георги Йовчев парашут УП-9 изпълниха по четири скока на вода от височина 60 м, като снижението беше в границите на шест секунди.
Много са примерите, които потвърждават, че ние, българските парашутисти, бяхме достойни ученици и последователи на своя славен учител полковник Стефан Калъпчиев.
Полковник Стефан Костадинов Калъпчиев е изпълнил над 2000 парашутни скока, от които пет чрез катапултиране. Удостоен е със званието „Заслужил майстор на спорта по парашутизъм”. Той е първият българин, награден от FAI (Fеdеration Aеronautique Internationale – Международната авиационна федерация) за особени заслуги към авиационните спортове с почетен диплом „Пол Тисандие”. Носител е и на голям брой високи правителствени награди и отличия.
Полковник Калъпчиев загива при изпълнение на служебния си дълг на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище, където е изграден паметник в негова чест. На паметника, редом с паметната плоча, е поставена и емблематичната значка, на която е изобразен орел, символизилащ авиацията, и парашут – символ на парашутизма. Един ентусиаст донесе от Берковица розов мрамор, от който изрязахме петолъчка за паметника, която дълго време остана червена.
Описаните кратки спомени за полковник Стефан Калъпчиев за някои биха могли да се сторят странни, но за нас, които носим авиацията и парашутизма в сърцата си, те са много скъпи и незабравими.
Полк. о. р. ЛЮБОМИР ПРЪВЧЕВ
Рицарят на българския парашутизъм планирал демонстративни скокове над Хималаите
Пътуването на Калъпчиев до Индия обаче се проваля, защото други настървено гледат в „канчето“ му и се чудят как да му попречат
Като командир на Интернационалния войнишки партизански батальон Калъпчиев извършва и първата показна диверсия в тила на фашистите. За съжаление за нея днес се знае твърде малко. При една от своите акции партизаните откриват две сръбски деца – момиче и момче, да плачат над труповете на своите родители, убити от усташите. Момчето е едва 11-годишно. Казва се Милош. Изключително храбър и умен, Милош се превръща в най-добрия разузнавач на партизаните.
В тази част на Сърбия имало италианска школа, в която били подготвяни истински главорези. Началник на школата бил генерал, чието име не се знае. Един ден Милош го вижда на улицата. Въпреки охраната детето застава пред генерала и хладнокръвно произнася: „В името на югославския народ те осъждам на смърт!“. Докато генералът и неговите охранители се осъзнаят, Милош вади пистолет и с няколко изстрела го убива. Веднага е заловен, изтезаван и убит.
За да отмъстят за своя малък приятел, партизаните подготвят и осъществяват най-дръзката си операция – нападат школата и избиват всички до крак. Но въпреки отмъщението Калъпчиев не забравя за Милош до края на живота си. Може би не е случайно, че синът му Валери извършва своя първи парашутен скок също на 11 години. Преди да скочи, баща му казва: „Нали си спомняш за Милош“.
Важна роля в живота на бъдещия командир и световен рекордьор по парашутизъм Калъпчиев изиграва и срещата му с легендарния български летец генерал Захари Захариев. Освен безумно смел и обаятелен, Стефан е гледал и в бъдещето. За рекордите му и невероятните парашутни скокове се носят легенди. Скачал е с три-четири парашута едновременно. Отварял ги е един по един и се е освобождавал от тях. Така с един скок Калъпчиев е правел изпитание на няколко парашута.
Тогава парашутизмът беше в подем. Завод „Хр. Ботев“ в Калофер произвеждаше не само ПД-47, но и нова техника за десантиране. Голям интерес към нашето производство проявяват индийците. На път сме били да сключим сделката на века. Група български парашутисти начело с полк. Калъпчиев се готви за демонстративни скокове над Хималаите. Готови са и задграничните паспорти. Говори се, че ще се снима и рекламен филм. Успоредно с това Калъпчиев чертае схеми и прави щатове за ново въздушно-разузнавателно поделение, което да има свое място в БА.
Но както днес, така и тогава, завистта е основният движещ фактор в нашата действителност. Докато Калъпчиев гледа в бъдещето и проектира нов управляем парашут с голяма площ, други настървено гледат в „канчето“ му и се чудят как да му попречат. И успяват. Пътуването до Индия се проваля.
На 25 февруари 1964 г. Калъпчиев извършва последния скок в живота си на летище Божурище. Отваря парашута твърде ниско. Правил го е стотици пъти, но този се оказва фатален. При падането на земята се претъркулва, но чупи ребро, което се забива в аортата. Така България и Българската армия губят един от своите достойни синове. Истински революционер и рицар в парашутизма и използването на диверсионно-разузнавателни групи.
