Богдан Шумаров е роден на 05.10.1996 г. в Петрич. С бойни спортове започва да се занимава през 2009 г. в местния „Го До“ при треньора Славей Христов, където тренира до 2013 г. Оттогава досега е състезател на СК „Боил“ /Варна/, там се подготвя под ръководството на Красимир Кирилов и Делян Славов. Европейски първенец по кикбокс за аматьори, версия К-1, за 2016 от шампионата в Марибор, Словения, в кат. 71,8 кг. Балкански първенец при 75-килограмовите от Ниш, Сърбия, през 2015 г., световен шампион за юноши през 2014 г., К-1, от Римини, Италия, световен шампион по муай тай през същата година на първенството в Патая, Тайланд. Завършил е петричката гимназия „П.К. Яворов“, където се дипломира задочно. С най-добрия кикбоксьор от южния град, който е сред кандидатите за приза „Спортист номер 1 на Петрич“ за 2016 г., разговаряме в навечерието на Нова година.
– Богдане, кое е първото предизвикателство, с което ще те сблъска Новата 2017 година?
– То просто чука на вратата. На 27 януари в прочутото „Casino Estoril“ в португалската столица Лисабон ми предстои мач за европейската титла на WAKO Pro /кикбокс федерацията на професионалистите/ срещу актуалния носител на пояса Жил Силва. Той е португалец, 30-годишен, възпитаник на Superstar Gym Lisbon, и е със завиден опит в професионалните двубои. За мен това ще бъде първа изява при професионалистите на WAKO Pro и първи мач в 5 рунда от по 3 мин. в чужбина. Досега имам 6 мача при профитата у нас, от които 5 победи и 1 загуба, но за първи път ще се бия навън.
– Как се стигна до избора ти за претендент за евротитлата?
– Аз съм европейски шампион за аматьори и е резонно да съм сред претендентите. Не мога да отрека, че и нашата конфедерация по кикбокс също има заслуга този мач да се осъществи.
– Успехът в Марибор ли е върхът на кариерата ти до този момент?
– Така е. На това състезание бях дебютант, а стигнах до първото място. На осминафинала преодолях представителя на Беларус Алексей Шаучека, на четвъртфинала се справих със съпротивата на поляка Крет Марчин. Успях и на полуфинала срещу действащия европейски шампион от Русия Иля Усачев, а на финала нямаше кой да ме спре при триумфа за евротитлата срещу украинеца Виталий Дубина. Успехът ми е ценен, защото е постигнат в най-многолюдната категория /22-ма участници/ и в най-тежкия стил К-1.
– Как преценяваш шансовете си срещу Жил Силва?
– Безспорно опитът е на негова страна, но пък аз съм по-млад и, надявам се, по-амбициран да спечеля. Какво ще стане, ще видим в Лисабон в края на януари. Чувствам се добре, тренирам упорито и излизам за победа. Да не забравяме, че световен шампион в моята категория до 71,800 кг е българинът Владимир Вълев-Питбула, който триумфира преди месец на СП в Москва, така че и това несъмнено ми дава допълнителен кураж.
– Какво включва състезателният ти календар за 2017 г.?
– Ще участвам на Световните игри във Вроцлав, Полша, които ще се проведат през последната декада на месец юли. Това са така наречените World Combat Games, включващи между 20 и 30 вида неолимпийски бойни спортове. Участието в тях е на квотен принцип. Европа, като най-успешен континент в тях, има 4-ма участници: аз – като шампион, вицешампионът и двамата състезатели, останали трети в Марибор, квотите за останалите континенти са: Азия /2/, Африка /2/ и Америка /2/. От 1 октомври пък във Форталеза, Бразилия, започва СП по кикбокс /версия К-1/, където квоти няма и очаквам в моята категория повече от 20 кандидати за титлата. Така че състезания дал Господ, иска се воля за тренировки и малко късмет на ринга.
– Кое е най-трудното в спорта, на който си се посветил?
– Най-трудно е, когато преди състезание трябва да се свалят килограми. Обичайното ми тегло е от порядъка на 80-81 килограма, а категорията ми е 71,8 кг. Така че преди да се кача на официалния ринг, трябва да се освободя от близо 10 килограма. Не е лесно, но с диети и тренировки нещата си идват на мястото. Така ще бъде, докато с треньорите ми не решим да мина в по-горна категория. На този етап продължавам по този план и в тази категория.
– Като спомена треньори, как се раздели със Славей Христов и СК „Го До“? Все пак там си проходил в този спорт, а наставниците не обичат най-добрите им ученици да ги напускат без време…
– С г-н Христов сме в отлични отношения. Винаги, когато си идвам в Петрич, тренирам с него за поддържане на формата. Показвам и някои нови неща на малките му възпитаници, човек винаги има нужда да научи нещо ново. А си тръгнах от родния град, защото исках да се развивам. Най-добрите школи по кикбокс у нас са във Варна и Бургас. На един лагер се запознах с хората от СК „Боил“ и скоро след това с преместих във Варна.
– Свикна ли в морската ни столица?
– Да, няма проблем, Варна е чудесен град, не е потискащо голям като София, а в същото време предлага всички условия за пълноценен живот. Живея в хотел, тренирам 2 пъти на ден и така преминава времето между състезанията. Вярвам безпрекословно на треньорите си Красимир Кирилов и Делян Славов, те също вярват в мен и се надявам да си свършим добре работа първо в Лисабон, после и на останалите форуми.
На моите съграждани от Петрич искам да пожелая мирна, здрава, успешна и благодатна 2017 година. Знам, че всички те са с мен и ме подкрепят в трудните битки, за което им благодаря.
