Най-голямата и красива поляна до най-старата хижа „Иглика“ в Осоговската планина, където всяко лято до преждевременната си смърт кюстендилският алпинист и герой от експедицията „Еверест-84“ Стамен Станимиров- Стамбата организираше приключенско екоселище, вече носи името му. Това обявиха обучавани от него парапланеристи. Това място, където Стамен и търсачи на силни усещания от цялата страна излитаха с парапланер или правеха така нар. „тандемни полети“, е най-подходящата епитафия за живота на един човек, който винаги ще продължава да лети, казват приятелите на Стамбата, още непрежалили преждевременната му смърт.
При площадката вече има и паметна плоча с надпис „Старт за делта и парапланеризъм в памет на Стамен Станимиров-Стамбата“. Така и алпинистът ще излита с всеки от парапланеристите, казват инициаторите за паметния знак край хижа „Иглика“. Така Стамбата пак ще продължи да дава уроци по катерене на децата по изкуствената стена, още недемонтирана под „Иглика“. Или преминаване по т. нар. комбайн, лабиринт от надвиснали над оврази и канари въжета. Ще дава първи напътствия по алпинизъм за малчуганите дори да го няма.
Има идея вещи на Стамен да бъдат поставени в къщата-музей „Баба Дона“, където от година е подредена експозиция, посветена да другия именит техен съгражданин и герой от „Еверест-84“ Людмил Янков.
На Людмил е кръстена една от кюстендилските улици. По-миналата година беше открита и негова къща-музей, превърнала се в истински дом на алпиниста в Кюстендил.
Кюстендилци не могат и няма да прежалят железния Стамен. Добра идея на местните хора е и вещите на Стамен Станимиров – екипировката и снаряжението му, да се аранжират на експозициите. И къщата-музей да стане „Людмил Янков – Стамен Станимиров“. Защото двамата бяха неразделни – катереха в свръзка в планината и в живота. До смъртта на Людмил Янков през април 1988 г. на тренировъчен лагер на националния ни отбор на Мальовица.
„За Стамбата благородният жест беше принцип, а планината – религия. Алпинизмът му даде много, но и много му отне – най-близките му приятели. Сега те са заедно в небесните планини. Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините!“. Така вълнуващо изрази смъртта на Стамбата кюстендилският поет и писател Михаил Калдъръмов.
Какъвто си беше безукорно скромен, дори свит, и само усмивката му издаваше челичния характер, Станимиров сигурно би възпрял с жест такива хвалебствия приживе. Той бе майстор на спорта по алпинизъм, дълги години в националния ни отбор. Изкачил върховете Грос Глокнер в Австрийските Алпи (1980), Чивета, Доломитите в Италия (1980), Елбрус (1981), Монблан и Матерхорн (1982), Пти Дрю (1986), Гран Жорас (1987), Ленин, Корженевска, Комунизъм в Памир. В експедицията до Еверест достига до 8120 м височина (лагер 5). В минути на откровение е споделял за тия изключително драматични за него и за алпинистите от експедицията часове.
„Това беше, когато възстановявахме лагерите след случая с Ицо (Проданов), който, знаете, остана горе, на върха. Взе се решение експедицията да продължи. Като една от основните цели този път не беше върхът. Ние се стремяхме да достигнем макар и до тялото на Ицо, тъй като той беше над т.нар. щурмови лагер на 8120 метра на пети лагер. Нашата задача с Петко Тотев беше да изградим отново лагера, който беше отнесен от свличащ се сняг. Лагерът представляваше една палатка. Тогава с ръководителя Аврам Аврамов имахме уговорка при възможност от наша страна да продължим нагоре, като целта беше основно да се достигне до Еверест – макар и до мястото на Ицо. И там, на място, трябваше да се решава дали ще се сваляме надолу. С Петко се разделихме. Аз останах да нощувам на лагер 5. Той си изпусна пухенката долу, беше доста студено, трябваше да се смъкне на по-ниско ниво. Аз останах сам, довърших там на стр. 14
от стр. 13
нещата и алтернатива нямах кой знае каква друга. То беше ясно. Ицо Проданов направи един самостоятелен опит на Еверест. Разговорът беше в общи линии в тази посока – аз просто попитах Людмата (Янков): „Ако ти си на мое място, какво би направил““. Естествено, той не ми даде еднозначен отговор. На тази височина всеки един, който се озове там сам, негова е преценката дали ще тръгне надолу, или нагоре. Не става въпрос да се съди който и да било. А пък вариантите там са вече или нагоре, или надолу. Аз реших да не предприемам излишни рискове и да тръгвам към Еверест. Нямах опита на Ицо Проданов, въпреки че в техническа и физическа подготовка се чувствах и аз отлично, и Петко Тотев, и цялата група беше много добре подготвена, просто много силна експедиция бяхме. И предпочетох да сляза надолу. Не съжалявам, никога не съм съжалявал, и тогава не съжалявах. „Т.е. Стамен Станимиров е могъл да опита атака на Еверест, която можеше да е и успешна, казват хора, които познаваха невероятната му воля и хъс.
Мнозина още не могат да повярват, че Стамбата, който не близваше алкохол, си отиде от рядка болест, назована от съпругата му Стефка като „инвазивна цироза“. Лошата диагноза поставили още през 2006-а. Болестта наследил от майка си, коментират близките му. Такива като неговия случай имало два-три в страната. Съветите на специалистите били да не се натоварва физически, за психиката му и те били сигурни, че е непоклатима. Къде ти обаче Стамбата ще се прибере на топло у дома. Всяка зима беше ски учител и планински водач по Банско. Последните 7-8 години тренираше ентусиасти и падащи си по екстремните дисциплини по катерене и парапланеризъм. Организира и кръг от еврошампионата по парапланеризъм в Кюстендил. Беше един от най-активните в доброволния екип за действия при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Кюстендил.
Научи много от доброволците да връзват възли, да се катерят, да летят или да опитат за първи път рафтинг по буйните води на Струма. Екоактивист, непримирим срещу замърсяването по планините и парковете.
„Знаеше си, че е болен, но не се предаваше и не искаше да му личи, че постепенно отпада. След занятия и участия по спасявания и в ситуации се съберем да похапнем, да се почерпим. Той отказва да яде, очевидно пазеше вече диета заради черния дроб, от който в края на краищата си отиде“, разказва планинар, близък на Стамбата. Приятели събрали пари за лечението му – постъпвал в правителствена болница, готвели го за трансплантация. Дори имало вариант да го изпратят в клиника в Германия. Смъртта обаче изпреварила планираната и осигурена финансово трансплантация. Като предусещал неизбежното, споделял, че би предпочел да загине в някоя пещера по планините. Имал намерения да „наеме“ връх по Лисец планина за тренировки на парапланеристите, а и за гроб, вечен дом за него.
Защо сега, след като си отиде, не го посочат този връх на Лисец и да го нарекат на Стамен“
