Стоян Иванов Стоянов е роден на 24.09.1950 г. в гр. Дупница. Завършил е специалност „Физкултура и руски език“ в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ – Дупница. Стоян Стоянов още от малък получава псевдонима Тани, посвещава се на футбола в четвърти клас при треньора Емил Начев-Мичката. За славната си кариера и за Златния „Марек“ Стоян Стоянов разказва пред вестник „Струма“.
– Г-н Стоянов, възпитаник сте на юношеската школа на ФК „Марек“, майстор на спорта и един от най-големите вратари на клуба. Откъде идва псевдонимът Ви Тани и кой Ви насочи към футбола?
– Започнах кариерата си от 4-ти клас, когато бях ученик в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Дупница, с треньор Емил Начев-Мичката, който е брат на легендарния футболист на „Марек“ Виктор Начев-Попето, в Пионерския дом в града. Тренирахме на скаутското игрище. Родителите ми Иван и Цвета Тодорови бяха земеделци и не приеха с охота идеята да спортувам.
ПРЕЗ 1963 Г. СЛЕД ЕДНА ТРЕНИРОВКА
ПРЕКОСИХМЕ РЕКА ДЖЕРМАН И МЕ ХВАНА РЕВМАТИЗЪМ И ЕДНА ГОДИНА ПОЧИВАХ.
Спомням си, още бях дете, когато играехме контролна среща с ЦСКА. А аз трябваше да отида на лозето и баща ми ме наказа да не ходя на мач. Аз обаче избягах, а татко ме е наблюдавал от полето, че ме няма на лозето. Направихме много силен мач срещу ЦСКА и оттам се породи това желание за футбол. Вечерта татко ме попита дали съм копал лозето. Аз го излъгах, казах: Да! Той ми удари шамар. Псевдонимът Тани ми е от детството. Така ме наричаха в махалата. През 1964 г. започнах да тренирам при Димитър Димов- Бате Мики. След което завърших Механотехникума в града, преминах през всички възрастови групи, като при юноши младша възраст стигнахме до осминафинал, загубен в Пловдив от „Локомотив“
/Пловдив/ с 2:1. През 1969 г. при наличието на 4-5-има класни вратари в отбора аз бях освободен. Тогава ми откриха шум в сърцето и започнах работа в завод АРЗ. До обяд работех, а след обяд играех в тима на Асансьорния завод в „А“ окръжна група. Там бях забелязан от треньора Янко Динков. През лятото на 1971 г. след смъртта на големите футболисти Аспарухов и Котков бях привлечен повторно към отбора.
– Възпитаник сте на Учителския институт „Свети Иван Рилски“ – Дупница, със специалност „Физкултура и руски език“. Дебютът Ви е в „А“ РФГ /Републиканска футболна група/ през далечната 1971 г. Разкажете за Вашите футболни победи като вратар с отличен рефлекс?
– На 4 септември 1971 г. беше моят дебют в „А“ РФГ срещу „Тракия“ /Пловдив/, където играеха Попов, Дерменджиев, Убенов, Карлушков – легендите на футбола в България, и се изправих срещу тях. Бях на 21 години… Спомням си, че тогава публиката скандираше: И на теб 4 гола! Впоследствие смених Кирил Белчински, който ми е помагал много за израстването ми. През 1973 г. изпаднахме от „Б“ група, нямаше трети ешелон и трябваше да отидем в окръжната, но по решение на БФС ние имахме Детско-юношеска школа и ни върнаха административно в „Б“ група на мястото на „Миньор“
/Бухово/. От 1974-1975 г. започна възходът на Златния „Марек“ с треньори Янко Динков и Димитър Куков. Преборихме се същата година с „Беласица“ /Петрич/ за първото място, като ги победихме у дома в гр. Станке Димитров
/Дупница/ с 2:1, като целият стадион“ Бончук“, беше пълен с 20 000 души.
ФЕНОВЕТЕ НА „МАРЕК“ ПОСРЕЩНАХА ГОСТИТЕ СЛЕД МАЧА И ГИ
НАКАРАХА ДА ЦЕЛУВАТ ЗНАМЕТО НА КЛУБА.
След този мач през седмицата имахме приятелска среща на отборите на България и Румъния в Карлово. Тогава треньорът Янко Динков ни каза да говорим със Сашо Паргов да навие близнаците Иван и Венци Петрови да дойдат в „Марек“. Преди това те имаха неуспешен дебют в „Тракия“. Те се съгласиха и така с активното им съдействие през 1975-1976 г. влязохме в „А“ група. Периода 1976/77 г. започнахме колебливо, със загуба от „Левски“ в София с 3:0 и в Дупница 2:2 с „Пирин“ /Благоевград/. Започнаха да ни гледат като аутсайдери, но ние направихме серия от 12 мача без загуба. Тогава нямаше фенклубове, а имаше запалянковци, които ни следваха с хиляди автомобили на мачовете. Така буквално превзехме Враца, феновете ни се изсипаха там с цяла влакова композиция. Всеки втори човек в града по време на мача беше дупничанин. Заради съдиите загубихме с 1:0, отмениха ни два чисти гола. В този етап имахме две гостувания в София на „Академик“ и ЦСКА. Победихме и в двата, дори и ЦСКА, така стигнахме до върха. Точно тогава се случи нещо лошо с Никола Кръстев-Шулц. Счупиха му крака на мача в Дупница със Сливен. Получи се малко сътресение в отбора, но треньорът бързо успя да ни мотивира. След като победихме „Академик“ и ЦСКА, от този момент нататък отборите започнаха да играят срещу нас като срещу лидер. На 8-ми юни 1977 г. играехме последен мач за първенството във Варна срещу „Спартак“. На нас ни беше нужна една точка, за да станем трети. На домакините им трябваше победа, за да останат в „А“ група. Мачът завърши 0:0. „Марек“ изненада БФС, които бяха приготвили медалите за „Славия“. Тогава по втора програма даваха за първи път мача по телевизията. И журналиста подлъга феновете, че „Марек“ пристига от Варна, за да получи медалите. Феновете окупираха стадиона в София и скандираха: „Марек“, „Марек“, искаме си медалите!“ А в същото време ние заминахме за Приморско със семействата си. През 1977/78 г. на първата среща от първенството на мача „Марек“-„Тракия“ /Пловдив/ получихме бронзовите медали от председателя на БФС Иван Николов. През 1977 г. Градският народен съвет ни удостои с почетния знак „Заслужил гражданин“ втора степен. Бяхме наградени и от Окръжния народен съвет.
– „Марек“ се изправя срещу отбора на „Ференц-Варош“ – Унгария за Купата на УЕФА. Разкажете за срещата?
– „Марек“ доби право за участие за Купата на УЕФА. Жребият ни постави срещу отбора на „Ференц-Варош“ – Унгария. Срещата беше в Станке Димитров /сега Дупница/. Победихме с 3:0 с голове на Паргов, Иван и Венци Петрови. На ответния мач в Будапеща отново хиляди марекчани дойдоха на мача. Той тръгна зле за нас, до 10-тата минута губехме с 2:0, но благодарение на публиката, която ни окуражаваше, успяхме да елиминираме противника с общ резултат 3:2.
– Футболните години 1977/78 г. са едни от най- паметните за ФК „Марек“ за всички времена. Отборът се изправи срещу „Байерн“
/Мюнхен/. Разкажете повече за този период?
– След елиминирането на унгарците стигнахме до следващия кръг, не срещу кой да е, а срещу гранда „Байерн“
/Мюнхен/ – Германия. В него играеха тогава куп национали – легендарният вратар Сеп Майер, Аугенталер, Шварценберг, машината за голове Герт Мюлер, Ули Хьонес, изгряващата звезда Румениге, сърбинът Бранко Облак. „Байерн“ беше трикратен носител на КЕШ /Купата на европейските шампиони/.
НА 19 ОКТОМВРИ 1977 Г. В МЮНХЕН НИ ПОСРЕЩНА МЪГЛИВО ВРЕМЕ.
Бяхме настанени в хотел „Хилтън“. Вечерта направихме тренировка на Олимпийския стадион. На другия ден беше мачът… Пред 60 000 зрители и с 40 минути закъснение поради мъглата срещата започна като равен с равен, за да се стигне до 44-та минута, когато голмайсторът на всички времена на германския национален отбор Герд Мюлер успя да се разпише и домакините поведоха с 1:0. Второто полувреме започна с яростен натиск на домакините, които не ни дадоха да излезем от нашата половина, и следваха едно след друго голови положения. Румениге успя на два пъти да се разпише и доведе мача до 3:0. Направих много силен мач и вратарят на „Байерн“ /Мюнхен/ Сеп Майер ми подари вратарски ръкавици с неговата марка, които ги пазя и до днес. На 2 ноември 1977 г. над 32 000 зрители посрещнаха отбора на „Байерн“ /Мюнхен/ в София. Те тренираха на националния стадион предишната вечер. Имаше само над 2000 сръбски фенове, дошли заради сърбина Бранко Облак. Срещата започна много силно за „Марек“ и още първото полувреме чрез Паргов и Иван Петров успяхме да направим 2:0. Публиката беше в еуфория, защото се надяваха на продължения, но така и заветният трети гол не падна. И гредата помогна на гостите. Резултатът остана 2:0 и с общо 3:2 „Байерн“ продължи. Възнаграждението на германците за победата беше 3000 марки , а ние получихме по 76 лева.
– ФК „Марек“ жъне още успехи, след „Байерн“ /Мюнхен/ отборът печели и Купата на Съветската армия. Вярно ли е, че автобусът на „Марек“ след победата е минал през площада, а феновете са ви носили на ръце до ресторанта?
– Да. През 1977/78 г. „Марек“ се класира на 6-то място, но спечели Купата на Съветската армия срещу ЦСКА благодарение на това, че срещата бе ръководена от съдийската бригада, която беше от бившия СССР. При тръгването за София един от журналистите каза: „Вие отивате за купата, а ще вземете дръжката“, но го опровергахме. С гол на Севдин в 30-та минута от 30 метра „Марек“ победи с 1:0.
КАТО СИ ТРЪГНАХМЕ ОТ СОФИЯ ЗА ДУПНИЦА, ОТ ВСИЧКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА БЯХА ИЗЛЕЗЛИ МЛАДИ И СТАРИ И НИ АПЛОДИРАХА. БАБИ С ЛИСТЧЕТА,
НАПИСАНИ ОТ ВНУЦИТЕ ИМ: „САМО „МАРЕК“, НИ ПРИВЕТСТВАХА.
След като влязохме в Дупница, автобусът мина през площада между феновете, които ни взеха на ръце и ни придвижиха до ресторанта, където се веселихме. А като се прибрах у дома, баща ми с мои приятели бяха изпразнили в двора едно голямо буре от 80 литра вино. През 1978 г. като носители на Купата на Съветската армия 10 души бяхме удостоени със званието „Майстор на спорта“. „Марек“ придоби правата да участва в турнира за Купата на КНК /Купата на националните купи/ и се изправи срещу носителя на трофея „Абърдийн“ – Шотландия, с треньор Алекс Фъргюсън. За първата среща в Станке Димитров валя една седмица дъжд. Теренът подгизна, което беше удобно за гостите, защото бяха свикнали на подобни условия. „Марек“ успя да победи с 3:2. В срещата имаше неприятен инцидент – централният защитник на гостите излезе със счупен крак. На реванша в Шотландия домакините бяха поставили на масажната маса в съблекалнята фланелка с №5 на централния защитник. А в същото време той обикаляше с патериците, аплодиран от феновете, около терена. Много тежък мач за гостите, като успяхме да се задържим до 70-та минута, когато получихме първия гол, и загубихме в крайна сметка с 3:0. Две години участвахме в турнира „Интер тото“, където играхме срещу „Гьотеборг“ – Швеция, „Копенхаген“ – Дания, „Залцбург“ – Австрия…
– След приключване на футболната си кариера бяхте изпълнителен директор на ФК „Марек“, а след това и член на УС на Аматьорската футболна лига. Приятелите Ви разказват за едно интересно преживяване в Париж?
– След приключването на 25-годишната ми кариера като футболист започнах административна работа към клуба. Четири години бях изпълнителен директор на ФК „Марек“. От 1996 г. до 2000 г. бях член на УС на Аматьорската футболна лига. През 1998 г. бяхме командировани от председателя на БФС Иван Славков във Франция на световното първенство. През 2000 година бях удостоен по случай моята 50-годишнина със златна значка на БФС.
– Какви качества правят един вратар изключителен?
– Аз съм играл с 4 поколения футболисти. Качествата са Божа работа, трябва много труд, много тренировки. Треньорите, с които съм работил, са Емил Начев, Димитър Димов, Иван Радоев, Янко Динков, Димитър Исаков, Димитър Куков, Петър Алексиев, Марио Митев, Павел Владимиров и др. Играл съм с Георги Сапинев, Кирил Белчински, Димитър Митов, Димитър Танков, Георги Богданов, Кирил Миланов, Сашо Паргов, Борислав Манов, Георги Станкев и др. През 1993 г. станахме шампиони за ветерани, а от 1994 г. 2-ро място за ветерани с отбора на златното поколение на ФК „Марек“.
– Със съпругата си Мария имате над 45-годишен брак. Разкажете за семейството си?
– Когато се запознахме, тя беше ученичка. След това работи в „Спорт тото“. Имаме две деца. Синът Иван Стоянов също се занимава с треньорска дейност, а дъщеря ни Цветелина е инженер – началник цех във фармацевтична фирма в София. Дъщерята има дете – внучката Мария е на 1 година и 10 месеца.
– С какво се занимавате в момента?
– Занимавам се с отглеждане на животни. Даже и когато бях вратар, някои „приятели“ ми казваха „кравар“.
– През 2016 г. на церемония на „Спортист на година“ заедно с колегите си футболисти от т.нар. Златно поколение на ФК „Марек“ бяхте удостоен с приза „Почетен гражданин на община Дупница“. Следите ли изявите на ФК „Марек“ днес и какъв съвет ще дадете на Вашите млади колеги?
– Спомням си преди 1989 г. при неуспехи ни викаха на червеното килимче при първия секретар на Градския комитет Вергил Бангеов. А той удряше с юмрук на бюрото и казваше: „Ще играете ли, или няма да играете?!“ Той следеше отблизо футбола в града. Нямам никакво наблюдение върху дейността на ФК „Марек“ от две години. А към младите колеги апелът ми е да се трудят!
– Какво е за Вас „Марек“?
– За мен старият „Марек“ е реликва!
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
