Дни след като изгоря етажът от къщата на младото семейство Кирянски в село Микрево, община Струмяни, на мястото кипи усилена работа. Съседи и приятели започнаха да вдигат кофраж и избиват колони, за да подсилят къщата, след което се залавят да възстановяват покрива.
Собственикът на изгорелия етаж, 32-годишният Мартин Кирянски, през лятото се завърнал със съпругата си и малката им дъщеричка от Англия. Етажът е наследствен от дядо му. Обзавели по последна мода.
„Здраве да е, другото ще се оправи. 100 000 лв. даде, за да оправи този етаж, сега ще трябва още 100 000 лв. да даде, за да го стегне пак, и след това почва от нулата. Лоша работа, това кротко момче, такава беда, но няма да ги оставим. Сега такъв е сезонът, че не ходим на работа и ще му помагаме, без да го мислим”, заяви чичо Славчо Кирянски, роднина на семейството.
„Сега пак трябва да ходи да се мъчи по чужбина и да изкарва пари, за да си стегне етажа, иначе, ако стои тук, не може да се оправи никога. Само за кухнята знам, че вложи около 10 000 лв., за да има всички екстри и удобства. Къщата е от 1950 година, но той си беше направил много хубав етажа. Всеки ден работим усилено. Направим ли кофража и излеем ли колоните, почваме покрива”.
Докато разговаряхме с чичо Славчо, пристигна и стопанинът на опожарения етаж Мартин. Въпреки сполетялата го трагедия той не спираше да се усмихва.
„Няма начин, до покрив трябва да направим всичко. Първите дни по 30-40 човека се стичаха да помагат. Тук беше страшна гледка. Само по пижами останахме цялото семейство. Изгоря цялата покъщнина, дрехи, обувки и т.н. Слава богу, че ние сме живи и здрави”, с тези думи запозна разказа си Мартин.
„Искам на баба и дядо да им направим първо те долу да има къде да живея, че сега са по комшиите. Ние със жена ми се пренесохме в Струмяни при майка й, а моите родители отидоха в къщата на жената на брат ми, която също е тук, в селото. В едната половина на първия етаж живееха моите родители, в другата – баба и дядо, а на втория етаж – аз и семейството ми.
4 години работих в Англия. Монтирах гипсокартон. 100 000 лева минимум съм вложил в този 4-стаен апартамент заедно с пристройката, която е кухня с хол. Със съпругата ми заедно бяхме в чужбина. Дъщеря ни там се роди. Това лято си дойдохме с надеждата да заживеем на родна земя. Бяхме решили – стига гурбет, но какво ни сполетя… Жена ми още е в шок, аз гледам като мъж да се държа и да се справям със задачите.
Пожара го видях още в началото, защото спя много леко. Чух, че нещо падна, тръгнах да излизам, за да видя какво се случва. На стълбите всичко светеше от горящия покрив. Първото нещо, което направих, бе да звънна за помощ, отидох да кажа на жена ми. Извиках баща ми, започнахме – той отдолу, аз отгоре – да хвърляме кофи вода. Беше още малък пожарът, но гредоредът бързо се разпалва и за минути огънят обхвана всичко. Все си мисля, че коминът сигурно е пропукан. От покрива почна да капе воалит и ме гореше по ръцете и главата, дупки оставяше, но не мога да опиша ужаса, който преживяхме цялото семейство.
Всичко ни изгоря – дрехи, багаж, обувки. Около 2500 паунда също ми изгоряха, ключовете на колата ми останаха вътре. От пожара и колата „Опел Астра“ пострада. По мерак бяхме направили всичко със жена ми. Работил съм по 20 дни без почивка в Англия, вземал съм и по 2 смени, за да събера пари и да се приберем със семейството ми на хубаво и уютно, но… Само паркетът ми е 40 лв. квадрата, от старо да го направиш ново – всеки знае колко е скъпо.
Нямам застраховка, българинът не прави застраховки, не мисли за лошото. На запад всеки месец има проверки дали е обезопасена къщата, дали имат пожарогасители, аларми има, които при пушек се активират.
През изминалите 3 дни по 30-40 човека от селото идваха да помагат, без да казвам на никого, всичко изчистиха, бутнаха изгорелите греди, 15 камиона боклук изхвърлихме. Остана само лятната веранда здрава, която скоро правих. Минимум 2-3 години трябва да работя в чужбина, за да събера някой лев и да започна пак. Не очаквах, че огънят ще навлезе от стълбището в етажа, и затова даже прибрах обувките вътре. Само ако можех да предположа, щях за 10 мин. да изхвърля половината багаж през прозореца и да го спася. 2 микробуса багаж от Англия си донесохме с чисто нови неща – и те изгоряха. 5 месеца откакто сме тук, тъкмо дооправихме етажа с нова кухня, някои други довършителни работи, а какво стана…”, ядосваше се Мартин Кирянски.
Съседката на Мартин – баба Надка Ралкова, разказа: „Боже, Боже, 5 часа беше, когато станахме, а то си е горяло, колкото е коминът, още толкова огън се вдигаше. Огромни пламъци бяха, добре че хората са живи. Токът изгасна по същото време, но не знам защо. Много добри деца са и Мартин, и брат му Митко, и жените им. Даже онова, дето му изгоря етажът, прави разширение малко, та само там е останало. Мале, мале, щом са спасили детенцето, че нали там са спали, Бог ги е опазил. Чуваше се „Помощ, помощ, къщата ни изгоря”.
Беше страшно, цяло село се събра, 2 пожарни дойдоха да гасят. Огънят беше буквално като жив. Управниците дойдоха, кметът – също. Дано общината им помогне на тези хора сега. Баба Мария, която живее на първия етаж с дядо Митко, е много работлива жена, навремето ни беше звеноводка в ТКЗС-то. Кирянски имат оранжерия и бабата, когато е кампания, ходи и помага много”.
„Усетихме, че има пожар, но беше късно. Започнаха да падат греди от покрива. Всички скочихме, но много бързо се разрасна. Погълна всичко този пожар”, разказа бащата Евгени Кирянски, който е бивш сервитьор с 30 г. стаж в Сандански. „Тъкмо мислеше синът ми да се установи вече тук. Да не ходи да работи в чужбина, а нещата се обърнаха. Комшиите не ни оставиха, тук са и помагат, без дума да кажат хората. Състрадателни са, беше шок за всички, когато изгоря, сега вече е почистено и изглежда, че се строи, тогава беше много страшно. Документи, скици – всичко изгоря, колата им пострада, но живи и здрави да са те, това е най-важното. Лека-полека поне да я покрием, пак после – когато стане. На първия етаж, където сме, всичко е във влага от водата, ние със съпругата ми сме в къщата на снахата, жената на другия син. Хората ни дават надежда и ние се държим, нямаме избор”, заяви бащата на Мартин – Евгени Кирянски.
