Цигуларят Енрико Славов-Рико е роден в Дупница. Баща му Славчо Славов-Чавката е бил известен музикант както в града, така и в цялата област. Свирил е на почти всички инструменти. Енрико Славов е учил първо цигулка в Детската музикална школа към НЧ „Зора 1858“ в Дупница при известната цигуларка Марияна Христова, продължава музикалното си образование в Детския юношески ансамбъл в Смолян, след което свири по сватби. Негов приятел го кани да свири в известно гръцко заведение в София. Именно там в големия град той свири по 5 часа без прекъсване и без да повтаря гръцка песен с големите Василис Карас, Костас Карафотис, кипърския певец Андреас… Освен с тях е свирил на живо с Тони Стораро, Соня Немска, Софи Маринова, Джена, Сашо Роман, Ина, а от три години работи постоянно с певицата Кали и оркестър „BMX bend“. Със съпругата му Лилия имат две деца – дъщерята Филаделфия е ученичка в СОУ „Св. П. Хилендарски“, а синът Слави учи пиано и цигулка.
В живота на Енрико Славов-Рико пословична роля изиграват баща му, първата му учителка Виктория Тошева, първата му учителка по цигулка Марияна Христова, и не на последно място – една цигулка в голям магазин, в която Рико се влюбва завинаги…
На чаша ароматно кафе разговаряме с Енрико Славов-Рико за любовта към цигулката, музиката и съпругата му Лилия.
– Г-н Славов, откъде идва романтичното Ви име Енрико?
– Баща ми Славчо Славов-Чавката е харесвал песните на френския певец Енрико Масиас и оттук и името ми…
– Има нещо пословично във Вашето име. Първата Ви учителка Виктория Тошева Ви е казвала Енрико Карузо, влюбвате се завинаги в една цигулка… И оттук ли започва всичко?
– Да. Аз съм закърмен още от малък с музиката. Баща ми Славчо Славов беше голям музикант. Свиреше на почти всички инструменти. Бях на 5 години, когато с майка ми отидохме на пазара в Дупница. Там имаше един магазин /смесен/, продаваха всичко. Имаше и щанд за музикални инструменти. Там видях цигулка, която ме озари като слънчев лъч. Аз не знаех тогава, че този музикален инструмент се нарича цигулка и казах на майка ми: „Мамо, купи ми тази китара!”. Мама ми отказа и аз започнах да плача. Прибрахме се у нас, тогава разказах на баща ми. Татко каза, че щом имам желание да свиря на цигулка, ще ми я купи, защото това може да е и моето поприще.
Моята първа учителка е г-жа Виктория Тошева. Тя ми беше като майка. Много трудно се разделихме с нея след 4-и клас. Учих заедно със заместник-кмета на община Дупница Крум Милев. Бяхме палавички с него. Любимите ми предмети бяха музиката и физическото възпитание.
– Разкажете за Вашата музикална кариера?
– Моят първи учител по цигулка е г-жа Марияна Христова, която ми преподаваше в Детската музикална школа към НЧ „Зора 1858“ в Дупница. Един ден чух един изпълнител да свири на цигулка българска народна музика. Много ми хареса как звучеше и реших да сменя стила. Започнах да уча българска народна музика. Продължих музикалното си образование в Детско-юношеския ансамбъл в гр. Смолян. Оттам имам интересен спомен. Всички бъдещи ученици се събирахме вечер и пред родителите си се надсвирвахме. Сутринта преди изпита майката на Веско – леля Стефка, ми каза, че трябва да изпия една-две чаши коняк за смелост. Уж и нейният син е направил така… Разбира се, тя се пошегува с цел да ме разконцентрира на изпита. Аз обаче не се подадох на манипулации и се справих успешно, приеха ме в Детско-юношеския ансамбъл в Смолян. След като завърших обучението си там, започнах да свиря с оркестър, първоначално по заведения, сватби… Свирил съм с ромски оркестри по сватби, но престанах да се занимавам с ромска музика, защото съм разочарован от поведението на някои от по-младите изпълнители, които имат самочувствие без покритие и не предлагат качествената ромска музика, която беше преди време.
– Свирили сте на наши сънародници в Испания и Португалия. Какъв беше поводът и как Ви приеха хората там?
– Преди 4 години свирих в Испания в едно заведение, където се събираха българи. Те много добре се отнасяха с мен и се радваха да чуят българска музика. Посрещнаха ме много топло. Свирил съм в Португалия на една българска пищна сватба. Имаше много мои приятели, които бяха заминали в чужбина преди години. Видях ги успели, щастливи. Културата и възпитанието бяха други. Дори децата им, които бяха тук още малки, вече бяха пораснали и също работеха усилено. Животът им беше спокоен и знаеха за какво работят.
– Вие имали ли сте желание да имигрирате в чужбина?
– Не, защото и тук, в България, имам много участия. Изкарвам достатъчно.
– Свирили сте на една сцена с големите гръцки звезди Василис Карас, Костас Карафотис, както и на всички известни попфолк изпълнители като Тони Стораро, Джена, Софи Маринова, Сашо Роман…
– Един приятел ме покани да свиря в едно известно гръцко заведение в София. В него се свири само гръцка музика. Аз първоначално мислих, че няма да се справя, защото в заведението се свиреше без прекъсване 5 часа и без да се повтаря песен. Реших обаче да опитам и успях да се справя. Свирех на една сцена с Василис Карас, Воланис, Костас Карафотис, кипърския певец Андреас… Освен с тях съм свирил на живо с Тони Стораро, Соня Немска, Софи Маринова, Джена, Сашо Роман, Николина Чакърдъкова, а от три години работя постоянно с певицата Кали и оркестър „BMX bend“. Кали ни събира целия оркестър със семействата ни на празници. Колкото са известни тези изпълнители, толкова са големи и топли сърцата им. Прекрасни хора…
– Свирили сте на много известни българи, които са национална гордост, като Христо Стоичков, двукратния олимпийски шампион Боян Радев, Кубрат Пулев и много други. Как се отнасяха те с Вас?
– Да, свирил съм на много известни българи като Христо Стоичков, бореца Боян Радев, бореца Симеон Щерев, боксьора Кубрат Пулев, на футболиста Даниел Боримиров, също така на много известни бизнесмени. Всички се отнасяха много добре към мен. Те са хора, които живеят в друга среда и възпитанието им е на високо ниво.
– Със съпругата ви Лилия имате две деца. Те вървят ли по Вашия път?
– Съпругата ми Лилия работи като касиер в голям магазин в Дупница. Имаме две деца. Дъщерята Филаделфия е на 18 години, ученичка е в СОУ „Св. П. Хилендарски“ в Дупница, в паралелка с изучаване на английски и испански език. Синът Слави е на 9 години, в трети клас, в същото училище. Той учи пиано в Музикалната школа към НЧ „Зора 1858“, а аз го уча на цигулка. Сестра ми Фани работи в Гърция.
– Вие имате ли желание да откриете своя школа по цигулка и да обучавате деца и какво според Вас трябва да се направи в община Дупница за развитието на младите музикални таланти?
– Засега не, защото ако имам школа, трябва да прекъсна нощните си участия. Когато човек работи нощем, той е изтощен през деня и не е пълноценен. А когато учиш деца на цигулка, трябва да бъдеш внимателен и спокоен. Според мен в община Дупница трябва да се открие школа за изучаване на народни инструменти. В нашия град има много талантливи деца, които обичат българската народна музика и най-вече имат желание да свирят на народни инструменти…
– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да се занимават с музика?
– Задължително да ходят да учат в музикална школа, за да бъдат грамотни музикално. Да уважават публиката си. И моето наблюдение е, че колкото повече човек се научава да свири, толкова повече разбира, че има още какво да учи!
