Главният архитект на община Петрич Владимир Митрев е роден на 19 май 1983 г.
Има 2 висши образования – по архитектура и геодезия. Работил е 15 г. в София в държавния и частния сектор и като асистент към катедра „Промишлени и аграрни сгради“ на Архитектурния факултет в УАСГ, където е докторант. Член е на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България. Преди 2 г. се връща в родния град по молба на кмета Димитър Бръчков, за да седне в едно от най-горещите кресла в Общинската администрация.
– Г-н Митрев, през последната година от Петрич доста често идват оплаквания от потенциални инвеститори, главно гърци, че администрацията бави преписките им с месеци и приоритетно обслужва единствено членовете на популярното Сдружение на строителите. Просрочвате ли срокове и какви са причините?
– Община Петрич никога не е спирала инвеститори.
– Говорим за гръцките, нали?
– Аз не знам кои точно фирми са гръцки – на някои от тях името им подсказва гръцко участие, обаче почти всички са упълномощили българи да им движат нещата в Петрич. Но за да не съм голословен, нека говорим в цифри – през миналите години, преди аз да се върна в Петрич, тук са били издадени 80 разрешителни за строеж, а само през 2016 г. техният брой е 119. Отделно са ПУП-овете – през 2015 г. имаме 108 броя, през 2016 – 202 броя, и поне зад 30% от тях стоят, предполагам, гръцки интереси. Но много държа да кажа, че инициатори за всички тези оплаквания за умишлено забавяни преписки са двама от местните общински съветници – Иво Стефанов и Живко Карадалиев. През януари 2016 г. те дойдоха при мен да искат промяна предназначението на земя на бившите казарми от „За градски парк“ в „За хипермаркет“. И аз питам – не трябваше ли да е обратното: като съветници да дойдат да лобират за запазване и умножаване на зелените площи, а не да гонят свой частен интерес? През февруари 2016 г. дойдоха пак тук, после и при зам. кмета Минка Салагьорова със същото искане. Адвокат Стефанов тропа, вика ми: „На баща си ще говориш така“, въобще се държа много особено. Третият път беше през април 2016 г. Аз бях в приемно време с граждани, а Стефанов, в качеството не знам на какъв, нахълта в кабинета ми, започна да ме заплашва, да тряска вратите. Този път искаше да знае защо е прокарана регулационна линия в парка. Тя касае една фирма, на която Иво Стефанов вчера беше адвокат в благоевградския съд. През август 2016 г. вече отиде в отдел АСК да иска преписката и да заплашва, че ще ни пише по първите страници на вестниците. За посещенията му от април и август съм подал сигнали в Районна прокуратура – Петрич, но вече не ми се коментира работата на прокуратурата.
– Какъв точно е интересът на Стефанов при този хипермаркет?
– Хипермаркет беше в началото. Двамата съветници дори 2 пъти вкарваха на експертен съвет ПУП за хипермаркета, но не мина. После, миналата година, земята бе преотредена от „За парк“ в „За друго строителство“. Направете сметка – паркът е 16 дка, в него могат да се направят 20 имота и всеки имот ще се продава за 100 000-200 000 лв. Тук са им интересите. А аз искам паркът да си остане зелена площ. Майките и децата, които протестираха заради това преотреждане, искат същото. А агресивното поведение на двамата съветници идва от факта, че въпреки гласуваното решение за преотреждане, има още 2 стъпки – това трябва да мине през обществено обсъждане, а после в ОбС да гласуват за застрояването, което може да мине с мнозинство на 2/3 от съветниците. Стефанов знае, че няма как да ги събере тези 2/3.
– Да се върнем отново на гръцките инвеститори – какъв бизнес искат да развиват в Петрич?
– Главно шивашки цехове искат да правят, както и досега. В Марикостиново гръцка фирма е решила да произвежда имитиращи млечни продукти, има още инвестиционни намерения за цех за дограми, както и за консервиране на плодове и зеленчуци.
– Чудесно, значи хазната ви ще се препълни от данъци.
– Проблемът е, че гърците наемат помещения, които в болшинството си се водят складове, а не производствени бази. Правят го, защото за производство се плащат много по-големи данъци, отколкото за склад.
– Тоест това им е далаверата да работят в България, наред с евтината работна ръка?
– Точно така. А и в Гърция, ако решат да развиват някакво производство, ги очакват 40% данъци, докато в България са на 20% ДДС.
– Значи гърците живеят доста добре в Петрич, но видимо доста добре се чувстват и друга група хора – хазяите им, които им дават помещения в Петрич под наем?
– О, да. Ангажиментът на хазяите е да внесат документи за преотреждане на земята, одобрява се ПУП и те започват да чакат гърците да го наемат. Ами прословутата петричка фирма „Мантар“ например – тя разполага с около 20 000 дка в общината, от които производството й – стъкларският бизнес, е само върху 1000 дка, всичко останало е дадено под наем на гърци.
– Хубав град ли е Петрич, г-н Митрев?
– Докато бях ученик тук, много ми харесваше, сега не е хубав.
– Какво му е лошото?
– Презастрояването в центъра. Пред пощата, пред ресторант „Ален мак“, който беше емблемата на града ни, по-рано всичко беше зелено. А сега са строежи, строежи, някакви нелогични фасади с увиснали над тротоарите тераси, занемарени частни къщи, някои вече съборени … какво точно да му харесвам на Петрич?
– Има ли много незаконно строителство в Петрич?
– Много – не, а и това, което го има, е свързано не толкова с незаконни строежи, а по-скоро с претенциите на брат към брат за няколко педи земя, че на другия му била по-голяма терасата и т. н.
– Тази година в Петрич предстоят доста строежи, как ще изглежда догодина градът?
– Да се надяваме, че ще е по-добре от сега. Наистина предстои подмяна на етернитовия водопровод в града, което е проект за 400 000 лв., 1,3 млн. лв. вече са отпуснати за пазара, ще бъдат ремонтирани 3 училища и 1 детска градина. Предстои и реконструкцията на читалището, което го докарва само на фасада, но отвътре не е пипано, защото доскоро липсваше актуален регистър на паметниците на културата в Петрич, а то е с такъв статут.
– 1,3 млн. лв. ще стигнат ли за пазара?
– 1,3 млн., при това с ДДС. Опасявам се, че много ще трябва да съобразяваме разходите.
– Как го виждате след инвестицията?
– Открит и двуредов, с 80 до 120 места. Още се колебая дали над масите да има тенти или поликарбонатни покриви. Пластмасата е добър вариант, но хубавата струва много и парите определено няма да ни стигнат.
– Защо всички български градове, включително Благоевград и Петрич, са решени в някакъв невероятен цветови разгул, няма ли начин цветово да се обособят различните квартали например?
– Радвам се, че повдигате този въпрос. Наистина има невероятни съчетания от яркозелено до розово в две съседни сгради, да не говорим за отделните апартаменти по несанираните блокове. В Петрич аз изисквам от проектанта цвета, в който искам да бъде решен даден квартал. За жк „Самуил“ съм избрал топлата гама, за кв. „Изток“ – пастелно зелено. Въобще кварталите искам да са в топли цветове. За центъра се спряхме на студената гама – синьо.
– Защо не лилаво, не звучи ли по-аристократично?
– И аз мислех за лилаво, но кметът не го одобри, защото е по-трудно да се улучи цветът.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
