Една тийнейджърка от Шотландия написала открито писмо до родителите си, наркомани. В писмото, тя им благодари, че достатъчно рано е научила, че животът не е мляко и мед, пише zajenata.bg.
Родителите на Челси Камерън ударили дъното с неявяването си на първия ден от новата учебна година на тяхната дъщеря. Същия ден, Челси е избрана за ученичка на годината. В писмото, което тя публикувала в своя блог, 18-годишната девойка не критикува действията на своите родители.
Вместо това, тя им благодари, че те, по трудния начин, са я научили на независимост и са я „предпазили“ от деструктивния живот, който наркотиците предизвикват.
В доста шокиращото писмо, Челси казва:
„Родители, благодаря, че ме научихте, че наркотиците съсипват живота, разрушават семейството и не предлагат качествен и достоен живот. Вечно ще Ви бъда благодарна за този урок, който до края на живота си няма да забравя и поради който никога няма да се осмеля да опитам някоя вредна субстанция”, казва тя.
Писмото е публикувано същата седмица, когато баща й Александър излязъл от затвор в град Дънди заради поредица от престъпления. Нейната майка, Тами, казва, че е неописуемо горда от своята невероятна дъщеря:
„Никое дете не заслужава да минава през това, през което тя премина. Твърде много се срамувам заради моите действия и въпреки че съжалявам за тях, аз съм горда с дъщеря си. „
Камерън заявила, че нейното детство е било доста нормално, като изключим, че е растяла в среда, където ежедневие била консумацията на диазепам и хероин.
Тя едва на 14 години е решила да се изнесе от дома си и да живее при различни приятели, докато не успяла да спечели за собствен апартамент.
За BBC Челси разказала историята, която нейният учител я разказвал на своите ученици. Той казвал, че децата, които са изложени на злоупотреба с наркотици от родителите си, често завършват по същия път.
Тя решила, че нейният живот трябва да бъде различен. „Чуждите избори не са моето бъдеще, нито го определят“, казва Челси.
Писмото завършва, казвайки:
„Надявам се, че един ден ще се свестите и ще осъзнаете, че животът има какво да предложи. Когато този ден дойде, моля потърсете ме. Ще Ви заведа в най-добрия ресторант, а ако имате късмет, може би един ден всички ще отидем в Германия. Дотогава ще сънувам как би изглеждал животът ми, ако имах родители, с които да се насладя на тези неща.“
