Докато близо две десетилетия общинските власти умуват къде в града да се ситуира втори голям православен храм към Неврокопска епархия, 14 вероизповедания се регистрираха, като някои от тях създадоха солидни ядра от поклонници в областния център на Пиринско. Единствено Евангелската петдесятна църква-2 е прекратила регистрацията на местното поделение по искане на председателя й от началото на тази година. Запознати твърдят, че тя набирала последователи основно в Предел махала, където действали няколко отговорници, а групите били от по 15-20 души, но напоследък действал само един отговорник, тъй като останалите заминали да работят в чужбина. От встъпването им в Благоевград в края на миналия век Петдесятната църква постоянно е сменяла името си, като на няколко пъти се преименувала на Божия църква и вече едва ли някой знае кои са официално регистрираните, коментираха пастори от други вероизповедания.
Сред първите, изградили свой молитвен дом в Благоевград, са последователите на Евангелска църква, регистрирана по Закона за вероизповеданията като „Християнски център „Антиохия“. От 34-35 г. техен пастор е Симеон Мавродиев. Обяснява, че дейността им е напълно легитимна, регистрирани са към Национален християнски център – Пловдив, а в страната има над 90 различни вероизповедания. Разказва, че в годините, преди да съградят собствен молитвен дом в Благоевград, се събирали на 20 различни места.
„Започнахме строителството през 2002 г. и в края на 2017 г. го открихме. 15 г. го строихме тухла по тухла, беше дълъг период, тъй като сме разчитали само на собствените си сили“, отбеляза той. Нямат членски внос, а десятък, който последователите им дават доброволно. Пастор Мавродиев обяснява, че молитвеният им дом е издигнат с тези средства и почти без дарения извън страната. „Струваше ни много постоянство и жертви на хората“, отбелязва той, като допълва, че от десятъка като цяло се издържа дейността на молитвения дом, тъй като структурата не лежи на външно финансиране. Паството му наброява около 100 човека. В началото на пандемията се наложило да затворят за 2-3 месеца молитвения дом, като възстановили сбирките преди около месец. От съображения за сигурност сега се събират на по-малки групи с изискване за спазване на предпазните мерки. „Трябва да сме отговорни към другите и към себе си, а и държим да пазим хората си. Радвам се, че местните власти не забраниха провеждането на религиозни събрания, защото словото на Бога укрепва вярващите да издържат на това изпитание. Всички трябва да сме внимателни, защото вирусът е безпощаден, а като пастор нося още по-голяма отговорност”, заключи Симеон Мавродиев.
Също през 2002 г. пролетта започнало строителството и на църквата „Св. Седмочисленици“ в кв. „Старо Струмско” в Благоевград. Тя е на метри от храм „Св. Димитър“ към Неврокопска епархия и е старостилна към Българската старостилна православна църква. „Това е единственият храм в Благоевград, в който се служи по стария юлиянски църковен календар, като в Русия, Северна Македония, Сърбия. Празнуваме Коледа на 7 януари, на 28 август отбелязваме Голяма Богородица и т.н.“, обяснява отец Василий Зашев и разказва: „Енорията ни е между 40 и 50 души и се събираме най-често в неделя и на по-големи празници. Владиката ни е Фотий. В Княжево, на влизане в София, има един девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. При смяната на календара през 1968 г. владиката, вече покойник и канонизиран за светец, моли патриарх Кирил да продължат в манастира да служат по стария календар и оттам води началото старостилната ни църква. Имаме храмове в много от бившите окръжни градове, както и в Сандански, в Дупница и в с. Долно Борово, Гоцеделчевско“, разказва отец Василий. Заради липса на средства храмът се строил години и още има довършителни дейности. Теренът е дарен от човек от енорията, а за строителството също разчитали само на дарения от вярващите.
Най-новата сграда на молитвен дом в Благоевград се строи в момента на ул. „Делвинска”, на границата между ромската махала и жк „Орлова чука“. Тя е на Църквата на адвентистите от седмия ден, която е „стъпила“ в Благоевград още преди 2000 г. Пастор Стефан Траянов е от Кюстендил, идва в Благоевград през 2005 г. и за 15 г. паството му наброява около 120 души. Разказва, че в началото адвентистите се събирали в сграда в района на гарата, но се преместили в района на „Орлова чука“. Там се събират в приземно помещение, в което собственикът обединил 3 стаи, за да побере молещите се. Те също разчитат на дарения за градежа на молитвения дом, който обаче е лека конструкция от плоскости, без тухлени стени и би трябвало отдавна да е готов. Потвърждава го и пастор Траянов, като обяснява, че по договор със софийската фирма изпълнител трябвало да влязат още преди 10 месеца в молитвения дом, но строителите бавели градежа. Информационна табела на строителната площадка завчера нямаше, а работниците, подизпълнители от Благоевград, обясниха, че сигурно е открадната.
„Очаквам до 3 месеца да го завършат. Ако Бог е решил, може и за Нова година да влезем, но едва ли, най-вероятно към януари“, обясни пасторът. Той посочи още, че в момента заради епидемичната обстановка сбирките са разредени и се провеждат с по-малко хора, за да не се създават условия за разпространение на зарази.
От бележка, залепена на входната врата на „Зала на Царството Свидетели на Йехова“, което провежда занятията си в сграда на ул. „Стамболийски“, точно под дворовете на Колежа по туризъм и СУИЧЕ, се разбира, че временно е прекратено провеждането на събрания. Срещу настаняването на религиозното движение в Благоевград преди 6 години остро реагираха членове и симпатизанти на ВМРО, организираха няколко протеста пред помещението за събрания, но единственият резултат бе, че от „Свидетели на Йехова“ временно махнаха указателните и рекламни надписи от вратата, за да не дразнят определени слоеве на обществото. От ВМРО с времето забравиха темата, а от организацията спокойно поставиха скромната си табела, но продължават да крият зад плътно спуснати щори какво се случва по време на сбирките им.
Според регистъра на местните поделения на вероизповеданията в общината в Благоевград официално са регистрирани:
Българска Божия църква с подразделения ББЦ „Ново поколение“ и ББЦ „Израел“ , Българска православна църква Неврокопска епархия, Църква на адвентистите от седмия ден, които също са с подразделения „Реформаторско движение“, „Църква А“ и „Църква Б“, Евангелска петдесятна църква (които също били две преди закриването на втората в началото на февруари със заповед на кмета), Българска евангелска съборна църква към Съюз на евангелските съборни църкви в България“, Евангелска баптистка църква, Бахайска общност в България, Мюсюлманско настоятелство, Църква на Христос в България, Общество на Бялото братство – „Братска общност“ – Благоевград, Божия църква в България, Апостолско служение – Исус завинаги“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА