Сформиран през 1885 г. под името 2-ри пехотен Струмски полк, той редовно е попълван с доброволци и провизии от с. Шишковци
Тази година отпразнувахме 80-годишнината от края на Втората световна война. Война позорна – кому е била нужна?! Кому са нужни оръжията за масово унищожение на хора и материaлни ценности, създавани от човечеството в продължение на векове. Кому са били нужни Балканската, Междусъюжническата, Първата световна война и стотиците други войни?
За нас, кюстендилци, свободата и националната независимост са били и ще останат завинаги като свещен завет от миналото и за бъдещите ни поколения. През 21 век национализмът, дискриминацията и експлоатацията са позорно явление. Възникналите наскоро локални спорове и войни между държави нека да бъдат решавани по дипломатичен път. Нашата кюстендилска общественост е издигала и издига знамето на мира, сътрудничеството и взаимното уважение, мирното съзидателно трудолюбие като гаранция за просперитета на народа ни. Но… Съединението на Източна Румелия с България в началото на септември 1885 г. поставя на изпитание българския народ. Страната е заплашена от външна агресия. Младата българска войска е съсредоточена на югоизток. Вероломно България е нападната от войските на сръбския крал Милан. Веднага населението на с. Шишковци праща по-младите мъже като доброволци на сбор в казармата на 2-ри пехотен Струмски полк в гр. Кюстендил. Пратени са и провизии: 30 овце, 220 оки зрял боб, 17 382 оки царевица, 260 оки зеле, по 154 оки низан пипер, сирене, масло и 1403 оки брашно.
Командир на 2-ри пехотен Струмски полк е кап. Стефан Кисьов. Младите шишковчани се сражават геройски при с. Извор, махала Котуница – Цвятков гроб, като са обкръжени от Влахинския сръбски отряд. В кръвопролитно сражение на 1 ноември 1885 г. българите задържат сръбските части и в ръкопашен бой разкъсват обсадата, което всъщност спасява българската войска при гр. Сливница. Особен героизъм проявява Яне Стоичков Гогов от с. Шишковци, поради което е награден лично от княз Александър I със сребърен медал „За храброст“.
С Указ № 186 от 31 август 1886 г. от състава на разформирования 2-ри пехотен Струмски полк е образуван Тринадесети пехотен рилски полк, формиран в гр. Кюстендил. Полкът получава знамето си на 19 октомври 1891 г. в Кюстендил от княз Фердинанд. Участва на първа линия във всички войни до 1918 г., когато е демобилизиран. През тези години в полка геройски се сражават поколения храбри шишковчани. Някои – като бореца за свободата и национална независимост Мирчо Жабокрътски, отцеляват в 3 войни, прекарвайки 6 години във войската. Но не такава е съдбата на много други млади мъже от с. Шишковци, които даряват живота си за свободата на България. Между тях е и моят дядо Стоян Манчев Беломуев. Ето вече 112 г. изминаха от героичната му смърт – убит на 13 юни 1913 г. при с. Злетово, РС Македония, заедно с брат си Панайотко Манчев Беломуев – единствени синове на майка и баща.
Днес, 140 години след тези събития, напомням на поколенията млади българи да отдадат почит и уважение към паметта на загиналите техни предци от 13-ти пехотен Рилски полк. Да сведат глави и да знаят, че свободата и независимостта на България трябва да пазят като зениците на очите си. Не зная дали всеки българин се гордее с героичния подвиг на дедите си. Но колко бих бил щастлив да знам, че младото поколение не само се гордее, но носи в сърцето си частици от техния патриотизъм.
МИЛЧО СПИРОВ,
с. Шишковци
