Личното ни щастие винаги е поставено на карта, ако в даден момент не се чувстваме напълно радостни. Често бъркаме недоволството с истинското нещастие. Толкова сме далеч от мисълта, че щастието не е непрекъснато усещане за радост, че често не осъзнаваме колко щастливи сме всъщност. Щастието представлява овладяване на изкуството просто да бъдеш тук и сега, в настоящето. Понякога обаче го забравяме и позволяваме на умовете ни да прогонят задоволството заради дребни оплаквания и незначителни проблеми, които преувеличаваме в главите си. За да се отървем от отрицателно ни отношение към света, трябва да осъзнаем малките начини, чрез които животът ни показва, че сме щастливи.
1. Не трябва да живеем в миналото – можем да погледнем назад и да почувстваме благодарност и гордост за това, че сме преживели труден период. Понякога навлизаме в отбранителен режим и оставаме там дълго след всичко е свършило, чакайки още нещо ужасно да се случи. Това е естествен механизъм за справяне с трудностите, но често пъти просто си губим времето, което можем да вложим в много по-приятни преживявания.
2. Това, че не чувстваме непрестанна тръпка, не значи че не сме щастливи. Щастието означава да приемаме всичко, което се изпречи на пътя ни, да преживяваме нещата, да оставим на Вселената да ни носи и отнема това, което трябва.
3. Щастието е в любимите ни занимания.
4. Животът е тук и сега. Трябва да се радваме на всеки момент, независимо дали сме очаквали нещо да се случи по-рано.
5. Взаимоотношенията с другите носят щастие. Не само романтичните връзки. Присъствието на истински приятел в живота ни е истински късмет. Само трябва да си представим живота си без някой близък и ще осъзнаем колко малко внимание обръщаме на прекрасните моменти с тях.
6. Не трябва да забравяме да сме благодарни за всичко, което имаме. Всички го правим, но ако трябва често да си напомняме, че всичко е наред, значи сме по-щастливи, отколкото предполагаме.
7. Ако можем да дадем съвет на близък, значи живеем пълноценно. Това означава, че имаме знания, които да споделим. Означава, че сме преминали през нещо и сега притежаваме известна яснота за живота. Това означава, че сме способни да погледнем назад, да вземем най-важното и да го предадем на останалите, които сега вървят по нашите стъпки.
8. Усмивката е щастие. Ако искаме да разберем как наистина се чувстваме по отношение на нещо, трябва да наблюдаваме мимиките си, докато мислим за него, когато няма никой наоколо.
9. Нека не забравяме да очакваме бъдещето, но да се наслаждаваме и на настоящето. Това е доста трудно, но всички се нуждаем от това да ценим настоящите моменти и да се надяваме, че бъдещето крие нещо, което си заслужава да чакаме. Не можем да бъдем щастливи без тези две усещания, но повечето хора ги изпитват, без да осъзнават.
10. Малките неща носят истинска радост. Сутрешното кафе ни кара да се чувстваме спокойни и щастливи, но знаем ли защо? Ако се научим да изпитваме тези емоции и да не оставяме на логиката да ги пребори, ще успяваме да се насладите истински на щастието, което изпитваме.
11. Страстта е двигателят на живота. Понякога това е нещото, от което се нуждае човек, за да води задоволителен живот. Това е нещото, което никой не може да промени, нещото, към което можем да посягаме, когато нищо друго не работи. Това, което кара сърцето ни да бие по-силно.
12. Грижата за другите носи щастие. Има нещо много приятно в това да даваме всичко за някой друг. Това ни отклонява от основната ни, егоистична нужда за оцеляване и ни дава цел да се придържаме към нещо друго, освен към собственото си добруване.
13. Смехът и желанието за разговори са най-сериозният признак на радост. Хората, които са щастливи, са по-разговорливи. Сякаш искат да споделят щастието си с останалите или да се свържат с тях на ново ниво. Това е знак, че сърцето и умът им са отворени.
14. Спокойствието е ключово за хубавия живот. Не трябва да се тревожим за дреболии и да се убеждаваме, че сме тъжни. Такъв е живота – обичаме да придаваме смисъл на преживяванията си, за да чувстваме, че не просто съществуваме, но това не винаги ни носи полза.
15. Няма по-хубаво от това да простим и забравим. Ако всичко е наред, значи край с драмата. 16. Щастието от спокойния сън. Ако в края на деня, независимо какво се е случило можем да се отпуснем, да затворим очи и да изпитаме надежда за утрешния ден, значи неволно се наслаждаваме на най-важния елемент от щастието: безусловното приемане.
