Георги Златков
Емил Ковачев
Емил /вдясно/ и Георги /вляво/ на пчелина си високо в планината
Пчелините високо в планината
Йордан Филипов
Югозападна Югозападна България е един от районите в страната, в който се добива най-малко пчелен мед. Тук, в Пиринския край, всички пчелари си помагат и си предават знанията. Пчеларството в Сандански основно е хоби. Но за Емил и Георги то е нещо по-дълбоко и дори професионално – стопанисват 480 кошера. Това в момента е най-големият пчелин в Благоевградско и Кюстендилско. Той е първият в Югозапада, който може да се сравнява с тези в Северна България и Тракия. Различното е, че там има интензивни култури – посеви от лавандула, рапица, слънчоглед, където пчелите винаги могат да се подсилват и да събират мед. Тук се разчита на естествената растителност, на горската и полската ливада, няма никаква интензивност.
Емил Ковачев е на 42 години, от Сандански. С пчели се занимава вече 10 години, отначало като хоби, в момента полупрофесионално, а в бъдеще желае да стане професионално. Завършил е средно образование, специалност „Електроника“, в бившия Техникум по добив и обработка на мрамор.
Георги Златков е на 36 г. , също от Сандански, завършил е средно образование, професия „Шофьор и монтьор“, в бившия Селскостопански техникум. Двамата тръгнали с 10 кошера, а в момента имат 480.
– Единият от вас е с професия „Електроника“, другият е шофьор и монтьор, къде намерихте допирни точки и как се роди идеята да се занимавате с пчеларство?
Емил: И двамата имаме една любов – животните. Това е обща тръпка, говоря за домашни любимци. Аз отглеждах и продавах гълъби, канарчета… Имах собствен зоомагазин, вълнувах се от животните, и така се роди идеята да започна с пчеларство. Първо като хоби с няколко кошера, а след една година с Георги имахме 10 пчелни семейства.
Георги: Дядо ми Димитър Златков беше пчелар и аз съм потомствен пчелар. Той много не ме пускаше при пчелите, въпреки това аз си ходих. Един ден отидох при Емил. С него преди това сме си говорили за пчели и решихме да започнем заедно. Постепенно увеличавахме кошерите.
– В детските си години някой от двамата мечтал ли е да се занимава с пчели?
Емил: Аз лично никога не съм мислил, че ще се занимавам с пчели. Но винаги съм мечтал да отглеждам и развъждам животни. Просто това винаги ме е привличало. Едва когато започнах да отглеждам пчели, видях, че е увлекателно и има много предизвикателства и много емоции. Човек работи сред природата. Интересно е първото правило, което научих – че пчелите не обичат край тях да се говори по телефон. Когато звъни телефонът, те започват да жилят. Това те кара да оставиш телефона и те обзема едно спокойствие… Ти си сам сред природата, сред пчелите.
Георги: Винаги съм бил около пчелите в детските ми години, въпреки че дядо не ми даваше да ходя, като ми казваше, че жилят. Не ми е било проблем да се занимавам и да познавам пчелите, тъй като съм живял с тях. Докато имах малко кошери, това ми отнемаше по един час работа на ден. Исках много повече да съм там. Развитието на пчелните семейства е нещо завладяващо. И особено след като започнеш да събираш меда. Това чувство е невероятно, не мога да го опиша. Това за мен е хем работа, хем хоби през тези години. Докато съм на пчелина, съм спокоен и това ме грабва.
– Има ли тайно оръжие, което вие използвате и прилагате при отглеждане на пчелите?
Емил: Едното тайно оръжие се нарича спокойствие. То е най-силното. Човек трябва да е спокоен и положително настроен, когато е в пчелина. Второ, изграждат се едни взаимоотношения между пчеларя и пчелите. Те започват да разбират моя език, а аз техния и все по-добре и по-приятелски работим.
Георги: Няма тайно оръжие. Отиваш при пчелите и колкото си по-спокоен, те го усещат. Ако си по-груб и нервен към тях, няма как да не те жилят. С времето почти вече не носим и защитни костюми. За незапознати звучи странно, но ние наистина усещаме поведението на пчелите, а и те нашето.
– В момента с какво друго се занимавате, и двамата казахте, че пчеларството за вас е полупрофесия?
Емил: Аз помагам на моя баща, който има магазин за мебели. Но почти изцяло съм се ориентирал към пчеларството. И от следващата година смятам да съм основно там. Хората не могат да си обяснят и се страхуват от пчелите. Това е специфично усещане. Голяма част от хората не приемат професията пчелар. И затова малцина се захващат с отглеждане на пчели.
Георги: Основната ми работа е търговия със зеленчуци. В свободното време съм на пчелина. Но догодина ще се заема изцяло с пчеларство, макар че е по-трудоемко. Не се усеща времето. При пчелите е много по-приятно, макар че не е много лесно.
– Какво открихте в кошерите, след като ги отворихте по средата на месец януари?
Известно е, че изминалата година бе трудна и не бе медоносна.
Емил: По принцип се приема, че при по-топла зима пчелите зимуват по-добре. Но се оказа се, че не е така. Поради топлото време те летят повече и консумират повече храна и съответно изискват малко повече грижи. Ние сме доволни, нямаме никаква смъртност на пчелина. От три седмици в топлото време те вече започват да носят прашец. Онзи ден на самия пчелин се чу едно бучене в кошера, тъй като са цъфнали лешникът и глухарчетата. И сега пчелите минават на друг етап и режим на работа.
– Това означава ли, че ще има ранен добив на мед?
Георги: Всичко зависи от това дали ще има едно късно застудяване, което ще обърка плановете на пчелите и ще ги върне в зимен режим. Но ще започнат да отглеждат малки пчелички. Това е добрата новина за нас. Ако в момента в кошерите имаме около 20 000 пчели, то те ще станат около 40 000-60 000. Хубавото е, че тръгват по-рано и когато дойде медосборът, ще има по-силни семейства. И когато цъфне акацията, ако има повече пчели, тогава ще има и повече мед. Ние се занимаваме с подвижно пчеларство. След като приключи цъфтежът на акацията и детелината и извадим меда, пренасяме кошерите на друго място, високо в планината. И там събираме билков мед. Там няма друга растителност, самият мед е много по-различен и почти не се среща на друго място, това е мановият мед.
– Ако не е тайна, какво количество мед добихте през изминалата година?
Георги: Добихме някъде около 1 тон от 480 кошера, или по 3 килограма мед от кошер. Това е твърде смешно количество. Но това е истината. Годината бе най-слаба от всичките, през които съм пчелар. Причината е, че семействата не успяха да се развият и не всички бяха на 100 процента функциониращи и вместо 15 тона мед, ние добихме 1 тон.
– Каква е финансовата равносметка?
Емил: Ако не смятаме труда, който не се плаща, може би около 10 000 лева е загубата ни за изминалата година. На фона на това, доброто е, че нямаме смъртност. За да компенсираме такива години, се насочваме към произвеждане на отводки – бебета пчелни семейства, които да реализираме на пазара. Това е следващият етап, който ще започнем да развиваме в бъдеще, както и да сертифицираме меда, който ще произвеждаме.
– Това означава ли, че медът ви ще бъде предлаган само в определена търговска верига и няма да стига до местното население?
Георги: Това означава, че няма да имаме ограничение къде да продаваме меда. Той ще бъде сертифициран и със самочувствие можем да кажем, че продаваме един чист мед.
– Какви трудности срещате в пчеларството?
Емил: За професионалното пчеларство няма много литература и всеки пчелар не издава тайната, затова търсим междинен вариант. Идеята ни е да добиваме и прашец за нашия район, за да компенсираме загубите. И да не разчитаме само на меда, а да търсим финансова компенсация с продаване на млади семейства, производство на восък, създаване на пчелни майки. Дай боже да дойде онази хубава година, вместо 1 тон да изкараме 15-20 тона мед от тези пчелини. Да имаме повече пера на доходите.
– Кой от двамата е повече ужилван от пчелите?
Емил: За нас, пчеларите, думата ужилване означава целувката на пчелата. Колкото повече пчели те ужилят, толкова повече целувки си получил /смее се Емил/.
Георги: Да, имали сме ужилвания, особен при транспорта. Така усещаме любовта им, когато ни ужилват. Ние, пчеларите, казваме, че това са горещи целувки. Колко можеш да търпиш, 10-15 целувки. Е, тогава кръвното пада, вцепеняваш се, но продължаваш. И се питаш къде си сгрешил. Може да си оставил един малък отвор и те да излизат. Това се случва при преместването на кошерите.
– Помагат ли ви роднини и приятели?
Емил: Честно казано, хората ги е страх от пчелите. С удоволствие идват да помагат, когато започнем да вадим мед. И тогава се нуждаем от помагачи. Идват и при местенето на пчелите. Георги: Общо взето, двамата си работим. По сто, по сто, и ги преместваме високо в планината. Компенсираме с техника.
– Оптимисти ли сте за бъдещото на пчеларството?
Емил: Оптимисти сме, искаме хората, които консумират мед, да имат култура, да различават истинския мед от изкуствения. В Бългирия има внос на китайски мед. А хората не трябва да си мислят, че мед, който струва 3-5 лева за килограм, е истински. Това е обидно за всеки грамотен и честен пчелар. Ако се подобри информираността на хората, ще станат много повече ценителите на истинския мед. А за подобряване на тази информираност имаме идея да се правят къси филми, които да се публикуват в интернет. Пчеларството е една мистерия за повечето хора, за това как се поставя захар и какво количество се използва. Започваме с това каква храна слагаме в кошер и ще покажем, че нашият продукт е добър, заслужава си, за да могат да го различават от изкуствения мед.
Георги: Ние се надяваме и двамата в най-скоро бъдеще да се занимаваме само с тази работа. За да накараш някой друг да отглежда пчели, на първо място, той трябва да изпитва голяма любов към тях. Не е лесно, защото се работи през деня, а лятото е много топло и е много трудно. Ако не обичаш пчелите, няма как да се справиш.
– Имало ли е моменти, в които да си кажете „край“?
Емил: При мен не е имало момент на отказване. Имало е моменти на отчаяние, но от гледна точка на това, че пчелите са живи същества, че правят нещата така, както те искат. Ако можеш ти да ги подпомогнеш, то те ти се отблагодаряват. Ако е обратното, те наказват. Компенсира се с много четене, знания и любов към пчелите.
Георги: Не съм имал такъв момент за тези години да кажа „край“ . Напред с много труд и нагоре. Двамата си помагаме и това е основното, за да не съм помислял да се отказвам.
– Докъде ще стигнете със създаване на нови кошери?
Емил: Не съм си поставил крайна цел като брой кошери.
Георги: Пчелите са специфични и те ни казват кога могат да се увеличат и множат. Следваме техния ход и ще кажат докъде да стигнем.
В най-слабата си година пчеларите от „Пиринско цвете“ с носталгия си спомниха за 2008 г., когато вадили по 60 кг мед от кошер
Най-лошата пчеларска година отчетоха в Санданско дни преди Свети Харалампий. От 3 до 5 килограма от кошер са добили членовете на пчеларско дружество „Пиринско цвете“ в Сандански, заяви председателят на сдружението Йордан Филипов-Даката. Той поясни, че от последните пет години тази е една от най-слабите. В историята на дружеството като приказка се разказва за рекордно добитото количества мед – от един кошер по 60 килограма, през най-успешната за пчеларите 2008 година. Към момента 45 са членовете на пчеларското дружество, от тях 4 жени. Според непотвърдена информация една трета от пчеларите са претърпели сериозни щети – 90 процента от пчелните им семейства са загинали. Като пример Филипов посочи, че в землището на с. Кръстилци пчелар установил, че от 22 кошера само в един има живи пчели. Сред потърпевшите е Кирил Лесов. Той е забелязал, че пчелите са започнали да умират след пръскането срещу насекоми миналата година, след късна пролет и началото на лятото. По-слабо са засегнати пчелините във високопланинските райони в землището на селата Никудин, Игралище, Раздол, Цапарево в община Струмяни и в района на Синаница в община Кресна.
Въпреки слабата година членовете на сдружението ще се съберат и заедно ще празнуват Свети Харалампий на 9 февруари.
ЛИДИЯ МАНЕВА
