18-годишната Фатиме от с. Краище се готви онлайн за зрелостните изпити в СУ в Белица от разстояние 2500 км, чака с нетърпение да се върне у нас, за да прегърне семейството си и да си купи рокля за бала от Турция

Фатиме Мехмед e на 18 години, от белишкото с. Краище. Тя е един от малкото български ученици, избрали да учат дистанционно и онлайн, и то от далечен Лондон. Тези дни Фатиме стана интернет знаменитост със стихотворението „Ангели“, посветено на покойните й съселяни – д-р Емил Вакльов, баща му д-р Муса Вакльов и майка му – медицинската сестра Ава, които преди 8 месеца се заразиха от коронавирус и починаха. Стиховете на младата беличанка разчувстваха много хора и станаха повод млади и стари да си спомнят за невероятното семейство, години наред лекувало местните по 24 часа в денонощието, без да се оплакват от натовареност, от малко пари или от капризни пациенти.

С Фатиме се свързваме, докато провежда онлайн обучението си, а отговорите си ги пише в междучасието.

• Здравей, Фатиме, как върви обучението?
• Много добре.
• Би ли се представила?
• Да, родена съм в с. Краище, на 18 години съм и в момента съм ученичка в 12 клас в СУ ,,Св. св. Кирил и Методий” в Белица.
• И учиш онлайн от 2500 км разстояние?
• Да, обучението ми, което е подготовка за държавните зрелостни изпити, протича онлайн, разликата между това и на моите съученици е, че те са си удома, в България, а аз съм в Лондон.
• Какво правиш там?
• Дойдох на 5 юни миналата година да работя през ваканцията и да практикувам английския си език.
• Къде живееш и какво работиш?
• Живея със сестра ми и зет ми, а работя в ресторант. Сестра ми е по-голяма от мен и е тук от 2 години.
• Не пострада ли работата ти от английския локдаун?
• Да, ресторанта го затвориха, но държавата ми помага – плаща 80% от заплатата ми и очаквам всичко да свърши, за да се върна пак на работа през лятото.
• Значи за държавните зрелостни изпити ще се прибереш в България?
• Разбира се. Вече избрах втората ми матура да бъде по география.
• А откъде тази страст към писането, и то на стихотворения?
• Обичам литературата, обичам да чета и това ме подтикна към писането.
• Кога написа първото си стихотворение?
• Сравнително скоро беше, на 26.03.2019 г., и с него участвах в конкурс на тема ,,Човекът – Свободен и Независим”. Спечелих 3-о място и бях наградена в Благоеврад. Стихосбирка все още нямам, но имам няколко стихотворения и след време се надявам, че ще издам и книга.
• Как разбра за смъртта на сем. Вакльови и какво те свързва с тях?
• Бях в Лондон и майка ми сподели по телефона за случилото се. Повярвайте ми, дъхът ми спря за секунди, бях потресена. В рамките на няколко минути не осъзнавах какво наистина се случва. Докато се опитвах да приема загубата на д-р Муса, се случи още по-ужасно нещо – загубихме и сина му, и съпругата му. Дълго време отказвах да повярвам, че това наистина се случва, и все още не искам да го вярвам. Загубата на тези хора разтресе всички. Семейство Вакльови не бяха само нашите лични лекари, бяхме приятелски семейства, имам много спомени с тях. Тези хора са били винаги до мен и моето семейство – в най-трудните ни дни и моменти бяха неотлъчно до нас, подкрепяли са ни, спасявали са ни! Не съм се притеснявала да се разболея, защото знаех, че д-р Муса Вакльов има решение за всеки мой проблем. Не се е налагало да отивам в болница,  защото нямаше болест, с която личните ми лекари да не се справят. Получавала съм доста ценни съвети от доктор Муса Вакльов, подкрепял ме е много пъти, давал ми е стимул и кураж да продължа. Няма да забравя думите му, които не един път ми е казвал: ,,Никога не спирай пред нищо, колкото и трудно да ти бъде, ти си силно момиче, аз вярвам в теб, а стане ли ти трудно – потърси помощта ми, аз винаги ще ти помогна”. За съжаление няма да мога да му споделям успехите си, за които искрено би се зарадвал, сигурна съм… А стихотворението, което съм написала за сем. Вакльови, е малко, за тях може да се напише роман. Не мога да понеса загубата им, не мога и не искам! Все още не мога да приема, че ги няма, и все си мисля, че като се върна в селото, отново ще ги срещна. Непрежалими, истински герои! Завинаги остават в моето сърце!
• Това ли е най-силното ти стихотворение?
• Едно от тези, които много си харесвам. Най-много обичам това, което съм посветила на майка ми, то ми е любимото, защото го написах с много, много любов.
• След като си в 12 клас, предстои ти бал. Готова ли си с избора на рокля?
• Да, балът наближава и много се вълнувам. Роклята ще си купя от Турция, но модела още не съм избрала .
• Виждам по снимките ти в профила, че много обичаш да се снимаш с народна носия, да не си певица или танцьорка?
• Обличам носия на българските традиоционни празници, много харесвам носиите като цветове, усещане…
• Как се виждаш до края на годината?
• Ами още през април ще съм си в България, после бал, изпитите и мисля наесен да продължа образованието си в Лондон.
• Какво ще учиш?
• Решила съм да следвам бизнес, за да мога да помагам на семейството ми за развитието и на семейния ни бизнес.
• Какъв е той?
• Работят като търговци – имат склад за перилни и почистващи препарати и на самата мен това ми е много интересно.
• Не са ли много високи таксите за висше образование в Лондон?
• Така е, много са високи, но ще гоня стипендии и ще искам помощ от държавата.
• Не ти ли хрумва, че след като се дипломираш,  можеш да решиш да се устроиш в Лондон, както направиха хиляди твои връстници?
• Не. Ще се върна в България – като успяла и можеща, за да помагам за развитието на нашата красива страна. Милея за България и с удоволствие бих се прибрала. Да съм заедно със семейство ми и да им помагам в семейния бизнес, това засега е голямата ми мечта.
• Какво от уредбата в Англия ти се иска да имаме и в България, за да се чувстваш тук добре?
• В момента мога да дам пример със ситуацията, в която се намираме, и тя е пандемията. Безброй хора по света останаха без работа, особено тези, които работеха в сектора на туризма, хотелиерството и ресторантите – наложи се да бъдат затворени поради епидемичната обстановка. На хората в Англия от тези сектори държавата не спря да помага от първия ден. Бяха отпуснати доста помощи и на тях, и на всички останали в малките и големи бизнеси. В България Ковид-19 постави много семейства в трудно положение, а нито една от административните служби в България няма онлайн обслужване – всичко се случва на място, хората чакат по опашки и губят време, докато тук всичко може да се случи онлайн, което е голям плюс, особено сега, когато нищо не работи. Англичаните  тук могат да кандидатстват за всичко и да са сигурни, че документите им ще бъдат обработени по електронен път, докато в България трябва да чакаш административните служби да отворят врати и да се съобразиш с работното им време. Ето, това ми се иска „да откраднем” от Англия.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА