18-годишният Мартин Атанасов, създател на „Черна писта“ – картата на катастрофите, пред „Струма“: Критичните точки в Благоевград са кръстовища, зле организирани или недобре осветени

Данните от региона показват, че не става въпрос само за лоша инфраструктура, а и за липса на контрол и превенция

18-годишният ученик от София Мартин Атанасов предизвика  сензация с плафтормата си„ Черна писта“ и от 1 седмица не спира да е във фокуса на медиите. Той събра данни за всички катастрофи в България от последните 4 години, регистрирани в МВР, и ги представи в интерактивна карта.

Съвсем сам и напълно доброволно е обобщил информация за над 177 000 катастрофи и маркирал най-опасните и смъртоносни пътни участъци в страната. Сайтът предизвика голям фурор и дори стана мишена на хакерска атака. На практика Мартин Атанасов посрами всички държавни служби, харчещи милиони за уж пътна безопасност. А целта на проекта е не само информативна, а да се види „картината зад числата“ и да се предприемат мерки за подобряване на пътната безопасност.  Кой е 18-годишният младеж, който изпревари държавата и доказа, че възрастта няма значение, когато си целеустремен и търсиш промяна?  Репортер на „Струма“ разговоря с Мартин Атанасов, който въпреки голямата си ангажираност, се съгласи и намери време да даде интервю за нашите читатели, както и да посочи критичните точки за ПТП в Благоевград.

• Мартин, от няколко дни сте най-известният млад българин заради платформата Ви „Черна писта“. Защо един 18-годишен ученик се захвана с това?

– Не започнах това, за да бъда „известен“. Започнах го, защото ми писна да чета за поредната катастрофа и да го приемам като част от ежедневието. Защото загиват деца, млади хора, цели семейства – и някак си това не води до реална промяна. Идеята за платформата се роди след трагедиите с Милен Цветков, детето на „Шишман”, а най-силно след смъртта на 12-годишната Сияна. Това не са „случайности“, това е системен проблем. И ако ние младите не започнем да говорим за това, няма кой. „Черна писта“ е моят начин да кажа: „Стига вече“.

– Колко време Ви отне създаването на платформата и през какво минахте?

 – Работих над нея няколко месеца сам. Учих, четох, кодирах, търсех данни, водих кореспонденция с институции, обжалвах откази. Свързах се с компания, която ми предостави софтуер за картата безвъзмездно. Домейнът и хостингът също дойдоха като жест на подкрепа от добри хора. Всичко друго беше просто постоянство и много безсънни вечери. Имаше трудности – и технически, и юридически. Но не съм се отказвал нито за миг, защото знаех защо го правя.

•  Имахте ли съдействие от институции и как събрахте базата данни?

– Част от данните получих от МВР по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ ), подадох официални искания, чаках, настоявах. С АПИ не беше толкова лесно – отказаха ми информация с аргумента, че било прекалено времеемко. Обжалвах решението им и в момента делото все още е в ход. Търся законни пътища, за да стигна до данните, защото вярвам, че те са важни за всички нас. Институциите невинаги съдействат, но това не трябва да ни спира. Дори напротив, това показва още по-силно колко необходима е прозрачност.

– Къде стават най-тежките катастрофи в България?

 – Най-тежките инциденти често стават по междуградските пътища и магистралите – там, където скоростта е висока, а контролът е нисък. Но и в самите градове има сериозни рискове – особено на кръстовища без добра маркировка, с лоша видимост или без осветление. София е пълна с такива „червени точки“ – бул. „Сливница“, „Цариградско“, Околовръстното. Това, което прави впечатление, е, че много от местата се повтарят през годините. И въпреки това не се променя почти нищо. Именно за това направих „Черна писта“, за да се вижда ясно къде и защо умират хора.

 – Кои са най-критичните пътни отсечки с концентрация на ПТП в Благоевградска област?

– Кресненското дефиле е едно от най-рисковите места – години наред там ставаха тежки катастрофи с множество жертви. Участъци от Е-79 също са сред най-проблемните – натоварени, със завои и често без достатъчно обезопасителни мерки. Има и критични точки в самия град Благоевград – кръстовища, които са зле организирани или недобре осветени. Данните от региона показват, че не става въпрос само за лоша инфраструктура, а и за липса на контрол и превенция. Ако искаме реална промяна, първо трябва да признаем къде са проблемите. И да спрем да се правим, че ги няма.

– Разкажете малко за себе си.

 – На 18 години съм, роден съм в София и уча в 127 СУ „Иван Н. Денкоглу“. От малък обичам да създавам, да уча и да търся начини да бъда полезен. Интересувам се от технологии, комуникации и всичко, което може да служи на хората. В последните години започнах да се включвам активно в доброволчески каузи и граждански инициативи. Вярвам, че младите не трябва да чакат да „дораснат“, за да променят нещата. Ако имаме какво да кажем, трябва да го казваме сега.

 – От кого срещнахте подкрепа?

 – Преди всичко от семейството ми и най-близките ми приятели. Те бяха до мен в моментите, когато се съмнявах в себе си. Учителите ми също ме подкрепиха – не само морално, но и като ми дадоха пространство да работя по проекта. Получих подкрепа и от напълно непознати хора – хора, които просто вярват, че това, което правя, има смисъл. Имаше юристи, IТ експерти, журналисти, които помогнаха с каквото могат. Това ми показа, че когато каузата е чиста, добрите хора се появяват.

 – Имате ли идея да надградите платформата и в каква посока?

 – Да, планирам надграждане на „Черна писта“. Работя по темата персонално, но и с помощта на специалисти, които предложиха помощ и да се включат с доброволен труд в свободното си време, като целта ни е да направим платформата още по-полезна както за гражданите, така и за институциите, които взимат решения в сферата на пътната безопасност. Надграждането ще се случва постепенно, с мисъл за това как реално може да се допринесе за превенция, а не просто за информираност. Всичко предстои и подхождаме внимателно, за да бъде устойчиво и ефективно.

 – Как Ви се отрази „медийната буря”, която Ви връхлетя?

 -Честно казано, беше странно. Не съм очаквал толкова внимание и ми беше трудно да го осмисля. От ученик, който просто искаше да покаже нещо важно, се озовах в центъра на обществен разговор. Усетих голяма отговорност, защото хората започнаха да вярват в това, което правя. Опитвам се да остана спокоен и фокусиран – не ме интересува славата, интересува ме дали ще има резултат. И ако всичко това е довело поне един човек до размисъл, значи е имало смисъл.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА