Като скилидките, обединени в глава чеснов лук, производители на известния долнораковски чесън се обединяват чрез взаимопомощ, за да произвеждат, продават и съхраняват местната традиция.
Намираме инициаторите на това начинание Иван и Анелия Иванови на тазгодишния Фестивал на чесъна в селото. Те са едно от трите семейства, поели тази инициатива. Младото поколение също е ангажирано – деца, зетьове, дори внуци, всеки е ентусиазиран и помага с каквото може.
Закърмен със земеделие и познаващ местното производство, Иван постепенно увлича и съпругата си в него, която преди 30 години хабер си нямала от това. Но имено тя подхваща и възражда семейната традиция – производство и сплитане на чесън, преди повече от 10 години. С времето Иванови привличат към себе си и други местни жители и земеделци, възраждайки една архаична структура на обединение на разменни начала.
„Реколтата от първия ми чесън преди години покри част от арендата на земите – това беше първоначалният замисъл. При нас чесънът се получи много добре, бяхме купили вече и сеялка, така ставаше по-бързо и по-качествено. Разчу се, на хората им хареса и започнаха да искат да засеем и на тях.
Местни жители – баби, които до вчера са работили само с мотиката, а то е трудоемко, хора, от които наемаме земя, имат чесън върху наши площи. По списък последно са 19 души. За някои от тях чесънът е допълнителен доход, за други – единствена възможност да си купят дърва”, разказва пред Агри.БГ Анелия Иванова.
Иванови имат 27 дка във фамилното стопанство, които са с чесън. 15 дка от тях са на хора, изявили желание да им засадят чесън. Субсидията от 25 лв. на дка е за Иванови, защото те си очертават площите, но те плащат и рентата. Реколтата от съответните парцели обаче си е за хората. Иванови не им искат никакви пари за обработката и засаждането на чесъна, които Иван извършва механизирано. Така всички са доволни.
„Ако пък някой не успее да си продаде чесъна, помагаме и с това. Заедно си го сплитаме на седенки – една хубава традиция, която искам да държим жива. Заедно плевим. Помагаме си на полето и в живота. Чесънът ни сплоти. Например едно от момчетата – Ради, което има чесън при нас и е автомеханик, изобрети приспособление на един бобкат, за да окопаваме междуредията на чесъна.
Бяхме скептични, но се получи идеално. Той се включи и в организирането на фестивала. С общи усилия правим всичко. Получава се един полезен обмен и задружност”, споделя още Анелия.
В дома й няма затворени врати, както казва – поне 10 вилици има вечер на масата й. Отворени са вратите и на земеделската им база, където приятели земеделци безвъзмездно си държат техниката.
„Всички знаят къде е ключът, влизат си, зареждат си. Никога не ни се е случвало някой да злоупотреби. Напротив, намирам отпред един ден някоя тиква, бонбони, уиски, касетка домати… Много е хубаво това усещане за общност”, споделя производителката.
Тя не се притеснява от конкуренция и разпраща долнораковския чесън по различни места в страната, да му се носи славата, както се казва. Все пак той никъде не вирее като у дома си, убедени са тукашните производители. Самата почва в Долни Раковец е благодатна, чернозем с висока влажност, тъй като селото е в подножие и на равнинен терен. Слави се и с минералните си извори.
„Нашенският чесън е по-благ и в същото време достига големи размери. Вече правим и черен чесън. Намерихме се с едно момче в Русе, което има такава машина, но няма чесън, а ние сме обратното. Станахме си взаимнополезни.
Черният чесън се прави по метода на Майлард, стои в машината два месеца при определена влажност и температура. Самият чесън става сладък и чисто черен. Той е 8 пъти по-силен от обикновения като качества, а не мирише, може да се хапва по всяко време”, обяснява Анелия Иванова.
Тя споделя още, че целта на семейството й и на производителите в стопанството й е да съхранят традициите и красотата на свършеното с общи усилия, да запазят бутиковото производство, отглеждано екологично и с любов.
