Препълнен с хора площад и кръчма, 2 коли на полицията и жандармерията пред кметството и сравнително слаба избирателна активност отличаваха вчера с. Церово от всички останали села в община Благоевград. Тук 594-ма гласоподаватели избираха кой да управлява селото им през следващите 2 г., но към 12,30 часа бяха гласували само 30,47% от тях – сравнително слаба активност за село с преобладаващо българомохамеданско население.
До изборите в Церово се стигна след смъртта тази пролет на Лефтер Едипов, който бе на този пост 3 мандата и половина. За мястото му се кандидатира дъщеря му Искра Христова, служител от години в областната администрация. Христова бе единственият независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Сред останалите 3-ма претенденти за поста имаше още една кметска щерка – кандидатът на БСП и досегашен вр.и.д. кмет Галя Анева е дъщеря на бившия селски кмет Румен Виранов и снаха на друг ексуправник на село Церово – Гълъб Анев.
Верка Муева – човекът на ДПС, влезе в кметската надпревара след 2-годишно майчинство, а издигнатият от ГЕРБ Иван Саков допреди няколко години беше гурбетчия и оттогава все се пробва да влезе в кметския кабинет – през 2015 г. бе трети, през 2019 г. стигна до балотаж, но пак изгуби от независимия Лефтеров.
Предизборна кампания в селото правили само от ДПС, разказаха местните. Тя се изразява в няколкото плаката на Муева, разлепени по гаражи и електрически стълбове, и една предизборна среща, на която младата майка обещала да работи в полза на съселяните си.
„Дъщеря ми не е правила плакати, защото всички я познават и няма нужда от такива, и татко й не обичаше показността“, обяснява майката на другата кандидат-кметица Искра Христова, която намираме на верандата пред къщата й да наблюдава движението около единствената секция за гласуване, ситуирана в кметството. Едипова, която работи в местната детска градина, разкрива, че дъщеря й се решила да се кандидатира за кмет заради татко си, за да продължи мандата, който той не успя да изкара докрай. От мимиките на лицето й по време на разговора става ясно, че тя смята за основен противник на дъщеря си Муева. Категорична е обаче, че кандидатката на ДПС не би могла да се справи с работата, защото никога нищо не е работила.
След като ни въвежда набързо в изборните потайности на Церово, Едипова тръгна да нагледа семейното заведение, което се върти от сина й.
Заради топлото време пред кметството през целия ден остана пълно с хора, сред които и регистрираните в ОИК – Благоевград общо 5-има застъпници и политически представители на всичките 4-ма кандидат-кметове. От тях най-силно представителство имаше ГЕРБ – цели 2-ма застъпници се грижеха за изборната победа на единствения мъж в карето кандидат-управници. За кратко в селото се мерна и общинският лидер на БСП Любен Милев. В секцията пък до обяд влизаха и излизаха предимно по-млади избиратели, които от раз се оправяха с машините за гласуване. За всеки случай край тях се въртяха председателят на секционната избирателна комисия Райчо Тачов от „Има такъв народ” и секретарят Александър Мановски, назначен от квотата на БСП, които с гласови команди нареждаха на по-неуверените гласоподаватели какво точно да натиснат на електронната бюлетина, за да им се зачете гласът.
Сред негласувалите отвън на площада намираме Розалия Щърбева, която признава, че до момента не е гласувала на машина и я е страх, но до вечерта ще реши дали да набере смелост да се пробва. Дали заради краткия кметски мандат от 2 г., или заради убеждението, че другата неделя пак ще има избори, тъй като е малка вероятността някой от кандидатите да спечели от първия път 50% плюс 1 глас, но Розалия е по-склонна да говори за цените на стоките и пенсията си, отколкото за избори. Възмущава се искрено от поскъпването на храните през последните дни и мърлявщината на съселяните си, които чупят и хвърлят боклуци навсякъде, в резултат на което селото все е мръсно. Дава и примери – наскоро някой откраднал летви от оградата на детската площадка до кметството, та се наложило от ГЕРБ да пратят бригада, която да сложи нови летви и да ги боядиса. Предишния ден пък отишла да си купи кебапчета и понеже ненавижда найлоновите торбички, които са покрили цялото село, поискала кебапчетата, увити в хартия. И когато си тръгвала, чула зад гърба си: „Тая пък все нещо да каже“.
Иначе Розалия наистина има какво да каже по всички житейски теми. Включително и за името си – харесала го в една благоевградска акушерка и като започнала смяната на имената, без колебание си го посочила. По онова време работела в хранителен магазин на „Нармаг” и живеела добре. То и сега не било много зле, особено с „Бойковите 50 лв.“, които й качили пенсията до 305 лв., но това не й пречи да дебне по новините всички информации, свързани с парите за възрастни, и с нетърпение да чака на 7-о число да види дали ще вземе повече пари. Като цяло обаче се ядосва на държавата, защото я отхвърлили за помощите за бедни – открили, че наскоро дарила апартамент на дъщеря си. „И какво, решиха, че много съм забогатяла, а в Церово има няколко семейства, които са много по-добре от мен, но непрекъснато получават всякакви помощи“, ядосва се Розалия.
Съселянката й баба Бистра пък си има други дертове – партиите й се виждат много. „Навремето беше лесно – една купчина бял боб и една черен, и партиите бяха две, а който политик крадеше, му чупеха краката и ръцете, пък сега човек не знае кого да избере“, прави аналогия с миналото бабата. Въпреки трудността на избора тя обаче е стиснала в ръка личната си карта и чака някой от младите в семейството да дойде и да я заведе до избирателната секция, за да гласува. Признава, че нито вижда, нито чува, но пък много вярва на внуците, че ще й помогнат да направи верния избор за кмет, та „у Церово да стане по-убаво“.
ВАНЯ СИМЕОНОВА