Моника Малинова е родена в Сандански. На 20 години е. В момента е студентка, втори курс „Бизнес мениджмънт със счетоводство“ в университет в Лондон. Семейството на Моника живее от 10 години в Англия, там баща й Лазар има собствена строителна фирма.
Моника обожава екстравагантното облекло, по-различното, онова, което те кара като я погледнеш, да кажеш “уауу, страхотно!”. Мони е участвала и във фотосесии в Англия.
Репортер на „Струма“ я откри във фризьорски салон в Сандански. 20-годишната красавица е в родния си град, за да прекара, според нея, едно незабравимо лято с приятели.
Ето какво разказа Моника за живота в Англия, за разликите с България, за какво мечтае и дали някога ще се завърне в родината.
„Родителите ми заминаха за Лондон преди 10 години. Аз тогава бях още невръстно 10-годишно дете. Мотивацията им да заминат бе желанието им да ми осигурят добро бъдеще, реализация, каквато в България трудно би могло да се случи.
Така баща ми и майка ми приключиха с бизнеса си с хранителни магазини в Сандански и заминаха. Мама по образование е детска учителка. Имам по-голяма от мен сестра Кристина, която е омъжена. Много я обичам. Имам и прекрасен малък племенник.
В Англия мама не работи, тя е домакиня. Тя е една красива дама, която много се грижи за себе си. Може би ние със сестра ми сме наследили тази суета от нея. Винаги грациозни, елегантни и добре изглеждащи. Но това е само на пръв поглед. Аз съм човек, научен освен всичко това да мисли и за своето бъдеще и да го постига с много труд, и акъл както се казва. Защото хората са го казали: „По външния вид те посрещат, а по акъла те изпращат”. Затова една уважаваща себе си дама трябва да съчетава и двата вида красота – и външна, и вътрешна, подплатени с достатъчно покритие.
Тези години са най-важни в живота ми, затова на този етап съм се отдала изцяло на училището. В началото ми беше много трудно да живея в друга страна, липсваха ми много приятелите, баби, дядовци, близки, но с течение на времето човек свиква с носталгията. Там учих до 11 клас, след това продължих 2 години в подготвителен колеж за университета. Там учих бизнес. Имаше два начина да продължиш по-нататък в университета с курсова работа, този начин се нарича „Битек“, а другият е „Ей левъл“, там има само изпити по финанси, религия и гражданство, които аз издържах, и ме приеха. Като имах и много добри резултати от 11 клас.
Английски не знаех, когато заминах в чужбина. До 5 клас учех в 3ОУ „Христо Ботев“, след това заминах с много рев. Заминах две години след родителите си. Докато бях в Сандански, за мен се грижеха баба и дядо, на мама родителите.
Образованието за мен в чужбина е много по-трудно, въпреки че много хора казват, че навън е по-лесно. Категорично това не е така, защото в чужбина няма свой и мой човек. Тук като станеш любимец на учителя, или пък ако е близък учителят на някого от твоите роднини, и без много умствен капацитет си изкарваш отлични оценки. Там такова нещо просто няма. Симпатии не съществуват, дори и учителят да е българин. В Лондон влязох в час, както се казва много бързо. Помогна ми една госпожа, тя беше македонка по народност. Даваше ми допълнителни уроци в училището, безплатни, говорят ти отвсякъде само на английски, няма българи да ти разясняват и обясняват, затова много бързо се адаптирах. Няма друг начин.
Искам да отбележа, че колежът е безплатен, но в университета се заплаща по 9000 паунда годишно. За колеж общежитие няма, само квартира. Цената на квартирата зависи от това дали ще делиш стая с друг, в кой квартал е… Една стая в добър квартал е между 120 и 160 паунда на седмица. Може някъде да са включени и битовите сметки, но в повечето случаи отделно си ги плащащ. Ние също живеем на квартира. Там, въпреки че има много бизнесмени, и те живеят под наем. Масово и самите лондончани живеят под наем. Един двустаен апартамент в хубав квартал струва около 1600 паунда наем на месец. Една къща в Англия струва милион и нагоре. 90 000 евро са две стаи, и то не кой знае какъв квартал. Там е невъзможно да извадиш кеш пари и да купуваш къщи. Извън Лондон има градчета, където може да купиш къща и за 200 000 паунда. Баща ми например реставрира една стара къща, защото собственикът й иска да я продаде, цената която й търсеше беше 7 милиона. Триетажна къща в центъра на Лондон.
Моето хоби е да пътувам и да пазарувам дрехи. Просто обожавам дрехите, не е задължително да са маркови, просто трябва да ми харесат как ми стоят, но си падам по различното и екстравагантното. Всяка държаща на себе си жена иска да изглежда различно.
Моята мечта обаче не е да стана манекен или фотомодел, а мениджър на банка. Това го разбрах преди две години, когато бях на стаж в една банка. Имахме около месец и половина стаж от колежа, плащаха ни като на другите. Много ми хареса тогава и си казах дано и аз ръководя някоя банка един ден. Макар материята, която изучаваме, да е доста суха, аз я харесвам. Правото също ми е слабост. Магистратурата в Англия е 1 година, а бакалавър се изучава 3 години.
Моя ден в Англия минава еднотипно. Три пъти в седмицата ходя на лекции, като една лекция трае 2 часа. След това имаме упражнение пак 2 часа, евентуално след това още 1 час упражнение. На училище ходя с автобус или мама ме кара с колата. След това с приятелки пием кафе, но това забавление, което го има в България, там го няма. Хората там са по-студени, няма я тая топлина, която усещам в България. Там хората са много усмихнати, поздравяват, но всичко това е много изкуствено. Докато в България, ако на някого не си му приятен, той ще ти го покаже, без лицемерие.
Тъй като се намирам сега във фризьорски салон, мога да кажа, че едно подстригване в Лондон е 30-40 паунда. Минималното заплащане е по 8 паунда на час, 8-часово е работното им време. Но там хората са спокойни, парите им стигат за всичко, няма го този стрес, който българите ежедневно изживяват.
В Англия момичетата не държат на външния си вид, както ние българките. Аз съм с две лица сякаш. Там съм една, тука като си дойда – друга. Там мога да изляза от вкъщи по чехли и пижама дето се казва и никой няма да обърне внимание, докато в България няма как да стане, още по-малко в малкия град като Сандански.
Тъй като ежедневието ми в чужбина е изцяло учене, в България е противоположно, отдавам се изцяло на забавления с приятелки, плажуване, шопинг… Гледам просто максимално да се заредя положително.
В Англия съм ходила на фотосесии за фирма за почистване. Искаха да си направят реклама на страницата и чрез Фейсбук попаднах на тях. Отидох на кастинга и веднага бях одобрена. 3-4 часа беше цялата фотосесия. Хареса ми много, но това мога да го практикувам само като хоби, не е нещо сериозно.
Сега съм във ваканция, от май месец започна ваканцията, та до края на септември.
Дали ще се завърна някога в България обаче не съм сигурна. Потресена съм страшно много от здравеопазването в България. Всички лекари те гледат като касичка. Там за нищо не сме дали една стотинка. Може да се чака, както казват, месеци, за да те прегледа специалист, но ако се прецени, че положението на пациента не трябва да се отлага, още на следващия ден ще ти бъде записан час или възможно най-рано. Там на лекар скандал не можеш да вдигнеш, просто не съществува такъв вариант. Системата им така е направена точно и ясно за всички и пациенти и лекари. Моя близка българка имаше проблем с гърдата, посетила беше личния си доктор, а на следващата седмица веднага беше вече при специалист, за да я диагностицира. За един ден беше минала абсолютно през всички изследвания – биопсии, прегледи с професори, а след 5 дни й бяха назначили операцията, за да й махнат кистата. И нито един лев за всичко това не й бяха взели. Най-смущаващото беше, че и в София бе ходила на преглед, преди да я оперират в Англия. Лекарят й беше казал: „Ето там е списъкът с цените, плати сега 500 лв. на касата”, дал й номера на анестезиолога сама да го търси и уговаря за пари. Тогава тя се огорчила от държанието на българския лекар и се върна в Англия за операцията.
Здравните осигуровки в Англия са по 13 паунда на месец, родителите ми по толкова плащат, деца и студенти са освободени от тази такса. И никой няма право да ти търси една стотинка повече.
През Спешна помощ обаче ако трябва да минеш, шест часа чакане не ти мърдат, има много чакащи хора. След прегледа, ако преценят, че си за специалист, те изпращат на следващия ден, ако се налага снимка, изследвания, още веднага ти се прави. Всичко се преценява на момента.
Като за финал бих апелирала към моите връстници преди каквото и да било, нека всички бъдат по-добри един към друг. Да се образоват, защото и самочувствието на интелигентния и образован човек е друго. Нали трябва да променяме нещо в тази държава, как да стане това, ако народът й е прост”, завърши разказа си 20-годишната санданчанка Моника Малинова.
ДИАНА ПОПОВА
ужас