Любомир Мантарков /отдясно/ и Исталиян Соколов
Любомир Мантарков
Завчера се навършиха 20 години ог убийството на Любомир Мантарков-Мантарката, извършено от неговия роднина и приятел Злати Златев-Златистия. Приятелят на Л. Мантарков от детските му години Исталиян Соколов от сапаревобанското село Ресилово публикува снимка в социалната мрежа от войнишките години, когато били в казармата, и написа „На днешния ден убиха Любомир Мантарков през 1997 г.“.
Исталиян Соколов от дълги години е на легло след тежка травма по време на състезание по борба, но е запазил силния си дух и жажда за живот. Ето какво разказа той за младежките си години и приятелството с Любомир Мантарков:
„С Любе се запознахме в тренировъчната зала по борба. Той беше ученик в Механото. Състезаваше се в категория 62 кг и беше фаворит, печелеше първи места на регионални състезания. Той не беше много приказлив. Беше търпелив, но ако някой го изкараше от равновесие, ставаше, удряше му един плесник, без да каже дума. Запознахме се през 1976 г. През 1978 г. влязохме заедно в казармата. Служихме в поделението в Горна баня. Той беше шофьор на ЗИЛ. С него возеше танкистите до полигона. Дисциплината беше строга и нямахме някакви големи изцепки с него. Е, хващали са ни да играем карти, което се наказваше тогава, но не сме били наказвани строго за това. И двамата продължихме да спортуваме за удоволствие в казармата. Мен ме искаха в ЦСКА, но аз отказах заради баща ми. Той беше върл левскар и аз не посмях да отида, за да не го разсърдя. Тогава такива бяха времената. Думата на родителите беше закон.
Като се уволнихме, Любомир започна работа като шофьор на камион към несъществуващия вече ДАП в Дупница. Зимата, като паднеше дебел сняг, той идваше с камиона и заради мен почистваше снега в цяло село. Тогава падаха дълбоки снегове, до коленете, и придвижването беше трудно.
Познавам и Злати Златев-Златистия. Той е с 6-7 години по-малък от Мантарката, който беше роден през 1959 г., аз съм една година по-малък от него. Златистия, доколкото си спомням, е роден през 1967 г. Още като ученик в Механото в Дупница той дружеше с Любомир Мантарков и с мен. Беше кротко момче. Не налиташе на бой. Често съм го карал с моя “Москвич” от бара в с. Ресилово до Дупница. Ходил съм в тях на гости. Майка му и баща му са добри хора. Злате се събра с лоша компания и животът му тръгна наопаки. Мантарката все му се караше, като го видеше пиян. Не искаше Злате да затъва. Станаха роднини, Златистия се ожени за братовчедка на Мантарката – Фиданка. Тогава все още можех да се придвижвам с проходилка и да карам кола. След това нещата при мен тръгнаха на зле и не зная как се е развил животът им. Останах шокиран, като разбрах, че Златистия е убил Мантарката. и остави момчетата сираци. Не зная какво става с децата му. Може би вече са семейни и те имат деца. Злате израсна пред очите ни”, спомни си миналото прикованият на легло Исталиян Соколов.
Както “Струма” писа, преди време Исталиян Соколов взриви нета, като написа: „Добро утро, България! Чувствам се щастлив! На тази дата през 1981 г. в Бобошево по време на спартакиада получих контузия – квадрипареза. Тогава лекарят и неврохирург каза, че може да изкарам 24 часа, а минаха 36 години и още съм жив!!!“. Той е парализиран от години и движи само три пръста на лявата си ръка. Преминал е през всички кръгове на ада, но не се е предал.
Злати Златев-Златистия още излежава 15-годишна присъда за показното убийство на Мантарката през 1997 г. в центъра на Дупница. Златев беше пуснат на свобода 1, 5 г. предсрочно условно от варненски затвор, където излежаваше присъдата, но бе осъден за това, че пиян влетя с мерцедеса си в двора на РУП – Дупница, като счупи бариерата пред полицейското управление. Докато лежеше в затвора, Златистия стана татко за втори път на момченце от млада приятелка от София.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
