200 души, въпреки опасността от дъждове и ветрове, се събраха за първа и единствена досега земляческа среща след над четири десетилетия пълна забрава в обезлюденото кресненско село Дебел дъб, намиращо се на около 1200 м надморска височина в прегръдката на Северен Пирин. Не ги спря и трудният и почти неподържан път и поляните в Дебел дъб заблестяха от лъскавите ламарини на много леки коли и микробуси.
Дебел дъб възниква като селище през турското робство. Жителите му са известни с участията си в Кресненско-Разложкото въстание и други исторически събития. В периода 1970-1980 година хората обаче тръгват да търсят препитание в гр. Кресна, Благоевград, София, Шумен и други части из страната и селото е обезлюдено. Сега свидетели на отминал живот са само останки от жилищни сгради, стопански постройки, оцелели овошки. Селото е било с електрифицирано, имало е училище, и много плодородни земеделски имоти, превърнати сега в гори и пасища, а името си носи от многовековни дъбове.
За всичко това си припомниха дошлите на земляческата среща потомци на старите дебели дабски родове. Някои се виждаха за първи път, дошли от различни краища на страната, събрала ги родовата кръв.
Още не приключили първите емоции, отец Людмил Станоев от с. Долна Градешница отслужи водосвет за здраве и освети курбана, който беше приготвен от Йордан Симов от Кресна с екип – съпругата Мария Симова, сина Атанас Симов, снахата Спаска и внуците Валентина, Йордан и Радостин.
Освен с курбан трапезите бяха обилно заредени и с домашно правени баници, погачи и всевъзможни сладкиши.
Навъсеният в тежки дъждовни облаци Северен Пирин се оказа безсилен да помрачи веселието, а тук с принос бе и Човекът-оркестър от Благоевград Димитър Цонев-Адамо, който часове наред забавлява гостите със своя песенен репертоар.
Земляческата среща бе уважена от общинския кмет Николай Георгиев, заместника му инж. Петър Петров, кметовете на с. Долна Градешница, с. Ощава, с. Влахи… Сред гостите бе и известният медик от Благоевград с тукашни корени д-р Радой Милев. Програмата бе пълна, но организационният комитет, осъществил срещата, намери малка пауза и взе решение срещата да не е последна и да стане ежегодна, като на мястото се изгради и навес, а край пътя да се постави мраморен паметен знак, указващ с надпис, че тук е имало селище и в него са живели достойни люде.
БОРИС САНДАНСКИ
