Нещо интересно се случва в Североизточна България в последните три години. Ако се погледнат разбивките на Националния статистически институт за националността на хората, които се регистрират като новодошли за постоянно пребиваване в региона (или казано по друг начин – имигранти), една група постоянно расте – германците.
Пръв за тази тенденция говори демографът и писател Георги Бърдаров, който я беше научил от кмета на Добрич. Проверката в НСИ показва, че тя е факт: през 2020 г. едва 130 германци общо са регистрирани като новодошли в България. През 2021 г., след пандемията, това изведнъж скача десетократно и те са над 1300 души. През 2022 г. – 2485, и през 2023 г. – 2252. Германците излизат на пето място в цялата статистика за новорегистрирани мигранти в България, веднага след традиционната Турция и потоците от Русия, Украйна и Сирия.
Голяма част от тях – над 2300 души, са в Североизточна България и според Бърдаров са в устойчива общност около Добрич.
Тази незабележима иначе тенденция е показателна за нещо друго, което е доста по-видимо – статутът на България се променя от страна, която губи население, към страна, която печели такова. Не само от трети страни, но и от ЕС. Числата са показателни – от пандемията насам броят на новодошлите е устойчиво по-висок от този на заминалите си и тази разлика постоянно расте.
Ако през 2020 г. повечето новодошли са били българи заради спецификата на ситуацията тогава и 30 хил. души повече са мигрирали в България, отколкото са я напуснали, през 2023 г. очевидно вече става дума за съвсем друг поток. Над 41 хил. души повече са дошли, отколкото са напуснали, от които над 70% са чужди граждани и от тях почти 20% са жители на ЕС.
Има три основни движещи сили зад това: първата е връщането на българи от чужбина, което започна с пандемията, второто е засилващото се търсене на чужда работна ръка от компаниите, които изнемогват без хора, и третото са конфликтите около нас, които пращат големи групи хора в търсене на нов дом.
Това означава, че два от трите компонента на демографския индекс – раждаемост и миграция, ще сочат нагоре. Тоталният коефициент на плодовитост (т.е. среден брой деца на жена в плодовита възраст) по последни данни на НСИ е 1.8, което е ръст спрямо предишната година и означава, че след лекия спад през 2022 г. страната отново се връща към ръст в раждаемостта – тенденция от поне десетилетие.
Ако тенденцията се запази, а няма никакви причини да се смята обратното, 2025 г. ще е първата от 1985 г. насам, в която населението на България ще порасне. Това впрочем вече се вижда и в сметките на НСИ за БВП за третото тримесечие на тази година, както отбеляза икономистът Георги Ганев.
Трудно е да се опише какъв вододел ще е това в новата ни история.
Целият публичен дискурс и цялото ни обществено съзнание в последните десетилетия се определя от меланхолията по загубените хора. Тъгата да си от място, което се смалява чисто човешки, е определящата емоция за целия регион от Черно до Балтийско море. Писатели като Георги Господинов създадоха цяла ментална карта на това състояние. Две поколения израснаха с идеята, че това е място, от което идваш, а не място, към което отиваш.
Естествено, числата догодина няма да преобърнат това усещане. То е много дълбоко, много вградено в нас, а и чисто психологически хората от доскоро смаляващи се места не са готови да приемат, че тези места ще растат отново просто с нови лица. Но промяната ще бъде постепенна и устойчива.
От една страна, икономически е неизбежна: българският бизнес има отчайваща нужда от хора, защото ръстът вече опря в горния праг на заетост. Вносът на работници расте всяка година и този процес надали ще се обърне.
От друга, процесите в демографията се движат бавно и невидимо, докато айсбергът не се преобърне – тогава инерцията се обръща също. Повишаващо се население в работоспособна възраст значи и повече деца. Повечето хора привличат още хора – така работи всеки познат на човечеството модел на развитие. Това, естествено, не значи, че България ще стане Китай. Дори вероятно няма да стане отново магическите „8 милиона“. Но по-малко не значи по-лошо, ако процесите са устойчиви.
Най-големият завой ще бъде в усещането, че България всъщност не е лошо място за живот. Питайте германците в Добрич.
