22-годишната манекенка и топсладкар Симона Назърова: Няма торта и засукана манджа, която да ми се опре, но не мога да направя нищо толкова вкусно, колкото пилето с ориз на баба

Симона Назърова е родена в Благоевград, но цялото й детство минава в симитлийското с. Полето. Баща й има камиони и с тях извършва превозваческа дейност, а майка й върти хранителен магазин в селото. Има и двама по-големи братя. Мерките й – 173 см височина и 56 кг тегло, светлите очи и дългата руса коса привличат към нея вниманието на Евгения Калканджиева и от 1 г. Симона е една от най-активно ангажираните манекенки в ревютата на модната агенция. Когато не е на подиума, красавицата върти… торти. Работи като сладкар в благоевградски ресторант и мечтае да си отвори тук собствена сладкарница.

  • Симона, започваме с кулинарията. Кога се запали по сладкарството”
  • Бях много малка. Понеже не съм ходила на детска градина, докато другите деца си играеха там на кукли и камиончета, аз гледах у дома кулинарни предавания и какви ги вършат мама и баба в кухнята. Много ми беше забавно и все исках да помагам.
  • Помниш ли първия си самостоятелен сладкиш и на каква възраст беше?
  • Май беше тирамису. Може би съм била на 9 години. Мисля, че домашните горещо го одобриха, особено братята ми, които отогава са най-върлите фенове на сладкишите ми. Харесват ги дори когато нещо не ми се получат, защото дребните провали са неизбежни в този занаят – винаги има опасност блатът да не се изпече, да изгори или да се нарони. Всъщност цялото ми семейство много харесва готвенето ми, защото освен сладкиши, аз много обичам да приготвят и солени ястия, и е странно, че никой не качва килограми. Виж, на някои от приятелите слабостта ми да правя торти се отразява доста пагубно върху фигурите. Това обаче не им пречи да ме посрещат вместо със “Симона, здравей”, със “Симона, къде ти е тортата””. И да ме наричат “Тортаджийката”. Не им се обиждам, даже ми е забавно.
  • По рецепти ли работиш, или обичаш да експериментираш”
  • Направо си импровизирам. Задължително работя без рецепти – вземам само базовите продукти като захар, брашно и яйца, и карам нататък по мой вкус, а най-често в зависимост от това, което намеря в хладилника и домашния килер. И често правя невероятни съчетания, но някак си ми идват отвътре и в повечето случаи се получават. Тази сутрин например в ресторанта, където работя, в много модерната напоследък торта “Червено кадифе” замених червената боичка с червено цвекло и май се получи много добре. Боичките и без това ми миришат.
  • Все пак този занаят има много тънкости, които едва ли човек може да научи само от интернет. Хич ли нямаш учител?
  • Първо, ходя на много кулинарни курсове в София. Плащам си и усвоявам тънкостите на един или друг сладкиш. Последният например беше за направата на френски макарони. Освен това в САЩ бях преди 2 г. на бригада и останах там 6 месеца, през които работих в една сладкарница като готвач. Собственичката ме научи на доста хитринки и как се правят съвършени глазури. И сега ги прилагам главно в бутиковите торти, които правя по поръчка. Украсявам ги в зависимост от повода – напоследък все по-често използвам захарно тесто, чиято тънкост е в дозирането на пудрата захар, и с него изработвам фигурки. Сега имам поръчка за торта за сватба, която ще е с фигурки на младоженците отгоре, и ще трябва да стигне за 130 души. Решила съм да я направя само на 2 етажа, което ще рече, че трябва да е с доста големи блатове. Добре че домашната ми фурна е огромна.
  • Каква е успешната формула за сладкишите ти”
  • Вкарвам домашни продукти, защото на село има всичко, а останалото, което не произвеждаме, набавям от магазина на мама.
  • Коя торта можеш да направиш със затворени очи”
  • Чийзкейк със сирене и боровинки.
  • Само на благоевградска сцена ли смяташ да развиваш кулинарния си талант”
  • Е, не. Догодина смятам да се запиша в някое от българските кулинарни тв състезания. Малко ме е страх да участвам, но сигурно дотогава ще набера смелост. Насочила се съм се към едното от двете в най-известните телевизии, защото в другото шефът много крещи, а високият тон ме потиска.
  • Какво е образованието ти”
  • Завършила съм бившия Икономически техникум със специалност счетоводство, но с бюджета определено не се оправям добре – парите ми все свършват точно когато най-малко очаквам.
  • Сега да минем и към другата ти професия – манекенството. Към нея кога се насочи”
  • Отдавна ще да е било. Всяко момиченце започва първо от домашното огледало, та и аз така. Но преди 8-9 г. набрах смелост да участвам в “Мис Благоевград” и взех, че спечелих короната. Помня, че бях с една огро-о-омна розова рокля. После, така да се каже, за няколко години замразих “кариерата си”, но с възрастта постепенно започнах да се интересувам от мода. Първо сама започнах да си уреждам участията, благодарение на това, че се запознах с правилните хора, а от миналата година съм в агенцията на Жени Калканджиева. Оттам ме бяха забелязали, предложиха ми да кандидатствам при тях, пуснах си СV-то и изкарах двуседмичен курс срещу 180 лв. В курса ни учат как да ходим, как да позираме, все такива неща. Направиха ми портфолио и ме взеха в агенцията. Сега участвам в ревюта, които са с различен интензитет – може да се съберат 4-5 за един месец, а може няколко месеца да няма нито едно. Обикновено ни настаняват в хотел, където живеем 5 дни с железен режим – сутрин ставаме в 8, до вечерта репетираме нонстоп, после идва ревюто и по леглата, на другия ден пак същото. За участие ни плащат хонорари. На практика с манекенството едно момиче би могло да се издържа, но винаги е добре да има и втора работа, защото парите никога не стигат.
  • Колко сте манекенките в агенцията”
  • Много сме, но се обаждат главно на 10-15 от нас. Аз съм единствената от Благоевградска област. В групата ни особено харесвам актрисата Ирена Милянкова, която е майка на 6 деца. Представяш ли си, човек: 6 деца! Аз самата съм луда по децата и искам да бъда майка, но след като скъсахме с гаджето, сега първо трябва да си намеря ново. Иначе съм от типа жени, които много държат да са булки. Поне 5 пъти съм обличала булчински рокли, но само за снимки, по покана на различни фотостудия, и знам, че булчинската рокля много ми отива и ще бъда съвършената младоженка.
  • Случвало ли се е да отказваш за ревю дреха, която не ти е по сърце”
  • Да, отказвала съм такива, в които не се чувствам удобно, или не са ми по размер.
    • Има ли дрехи, които си демонстрирала на модния подиум, но никога не би облякла в ежедневието”
  • Има, разбира се. Не и обаче, ако дрехите са широки. Тях много ги харесвам и бих ходила навсякъде с всякакви “торби”…
  • Легенда ли са калните номерца, които манекенките си правят една на друга преди ревюта, като счупено токче на обувка, отрязана презрамка или разпрана подплата”
  • И аз съм чувала за много такива, но, честно, в нашата агенция не се е случвало, поне през времето, в което аз работя за нея. Всички са много мили момичета, а Жени е просто великолепна. Всъщност сега, като се замисля, един номер си го скроих аз самата. Нося 40 номер обувки, и понеже нито работните ми обувки, които винаги са с мен, нито тези, които ни осигурява агенцията, бяха подходящи за едно от ревютата, се напъхах в № 38. Е, казвам ти, няма такова преживяване. Не знам как успях да се сдържа да не ходя по подиума, плачейки. На всяка стъпка като че болката разкъсваше цялото ми тяло. Сигурно така се е чувствала Малката русалка.
  • Има ли опасност да не те пуснат до ревюто, ако през последните дни си прекалила с опитването на тортите ти”
  • Мерят ни преди излизане на подиума, но няма да спрат манекенка, ако е качила някое и друго килце. Напротив, вече не са на мода кльощавите манекенки и дори наскоро агенцията ни направи ревю за по-закръгленки.
  • Какво не харесваш в себе си”
  • Малко съм нисичка, макар че с по-високи токчета компенсирам. Освен това доста си хапвам – това закуска, обяд, вечеря, по няколко хапвания между основните яденета, понякога и нощем, въобще не могат да ми се опрат. Добре че явно генът ми не позволява да напълнявам. Но и отделно от него тренирам много – 5 дни седмично гледам да съм поне за по 1 час във фитнеса.
  • Как си представяш съвършената вечеря”
  • Чаша вино от това на татко, защото го прави много хубаво, и не минава вечер без с него да седнем и да си кажем “наздраве”, и порция пиле с ориз, но приготвено от баба ми. На мен никакво ястие, колкото и засукано и да е, не може да ми се опре, но ориз като този на баба ми не мога да направя, признавам. Хем съм я гледала какво слага, в каква последователност го прави, по колко време пече и т. н., но не става и не става. Такава вкусотия като нейния ориз няма.
  • Четеш ли”
  • Да, на първо място кулинарни книги, естествено, но и много романи, при това ако може да са с драматичен сюжет. Дай ми на мен драма и гледай какво става – чета, рева, представям си се в ролята на главната героиня, препрочитам и пак рева. Въобще плачът е моя запазена марка – пусни ми някой романтичен филм по телевизията и съм готова.
  • За какво мечтаеш, Симона”
  • Да имам повече време да си карам жълтото мотоциклетче, както и да си отворя сладкарница в Благоевград. Знам, че тук има голяма конкуренция, но мен от конкуренти не ме е страх, защото знам, че никой не може да прави вкусни като моите торти. А, да, и друга мечта имам – ако може всяка година да ходя до Италия. Не за постоянно, защото искам да си живея в Благоевград, но по веднъж годишно. Бях веднъж там и си оставих сърцето във Верона. Признавам, че ходих на Ботуша да ям, и се влюбих в кухнята им. Сега с моя приятелка искаме да отидем до Рим, затова работя като сладкарка, да събирам парички.
  • Ще дадеш ли една бърза сладкарска рецепта за читателите на “Струма””
  • С удоволствие. При това освен бърза, още лесна, вкусна и нискокалорична. Тя е за протеинов сникърс. Трябват 50 г бадемово брашно, което в Благоевград, уви, не се продава никъде, но не е проблем сами да си го направите от счукани бадеми, после по 1 лъжица фъстъчено масло, мед, кокосово масло и какао, плюс 50 грама протеинова ванилия. Всичко това се разбърква добре, правят се топчета, може да се овалят после в кокосови стърготини и готово.
    Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *