С дипломите си от НСА
Младият специалист гледа замечтан митичния "Ноу Камп"
Шампион на ОГ - Перник за сезон 16/17 с екипа на "Металург"
Мартин Владимиров Стефанов е старши треньор в ДЮШ на „Металург“ (Перник). Роден е на 01.12.1993 година. Завършил е бакалавърска степен в НСА “Васил Левски” със специалност „Треньор по футбол“ и притежава УЕФА “Б” лиценз. Преминал е стаж в клубовете „Лудогорец“, ЦСКА и „Септември“ (София).
– Здравей, Марти, ти си само на 24 г., а вече си треньор, лесно ли ти е да работиш с деца?
– Определено не ми е никак лесно.
– Колко групи тренираш и откога?
– В момента работя с 3 групи набор 2006-2007, които са най-голямата ни група, набор 2008-2009 и набор 2010. Треньор съм в школата на „Металург“ от 3 години. В началото беше много трудно, защото имахме сборни групи от различни възрасти, но с много работа и желание в момента имаме над 100 деца. С четири от групите участваме в държавни първенства на БФС и определено се развиваме добре.
– Какви са отношенията ти с младите играчи?
– Разбираме се много. Старая се да изградя взаимно уважение и респект, въпреки крехката възраст на децата. Също така се опитвам винаги, когато видя, че някое дете има проблем, да поговоря с него и заедно с родителите му да му помогнем да го разреши.
– Залагаш ли на дисциплината, или се държиш по-освободено с децата?
– По време на тренировъчния процес изключително много залагам на дисциплината, която е ключов фактор за изграждането на един млад играч.
– Какво е нивото на футбола в детските възрасти у нас според теб?
– Според мен нивото на детския футбол е добро до 14-15-годишна възраст. Следя постоянно участията на водещите школи у нас на международни турнири и определено се представяме много добре и дори понякога оставам приятно изненадан. След тази възраст обаче някъде се къса нишката и започваме да изоставаме между юношеския и мъжкия футбол.
– Зашо в последните години нямаме някой много голям талант?
– Отговорът на този въпрос е много обширен и факторите са много. Като започнем от липсата на спортни бази за подготовката на подрастващите, масовото практикуване на нелицензирани треньори, липсата на изградена методика за изграждането на млади таланти в повечето школи, което е много важен фактор, търсенето на резултати още от най-ранна детска възраст и обременяването на децата от треньори и родители и още много други детайли, които допринасят за това да нямаме голям талант последните години. Погледнете българското първенство, в което масово отборите залагат на чужденци, които вместо да вдигат нивото, изяждат хляба на нашите момчета. Оттам идва и изоставането ни в прехода между юношеския и мъжкия футбол. В България е прието до 23-годишна възраст да си юноша, а в чужбина на 19 години стават световни шампиони. Залагането на чужденци и търсенето на бързи резултати вместо даването на повече шанс на млади играчи е един основните фактори, за да нямаме новите Стоичков и Бербатов.
– Мислиш ли, че младите момчета не са достатъчно амбициозни?
– Не, напротив, с работата ми последните години виждам много амбициозни деца, които обичат футбола и мечтаят да станат футболисти. Тези деца стават и лягат с мисълта за футбол и са постоянно с топка в крака .Винаги има и изключения, все пак в 21 век с тези технологии децата започнаха да отделят повече време пред компютрите, вместо за игри навън.
– Какви цели си поставил пред себе си в треньорската кариера?
– Аз съм на 24 години. Една от целите ми е да се обучавам и постоянно да научавам нови неща, които биха помогнали в работата ми. В момента целта ми е да помогна за развитието на школата и изграждането на млади таланти. Изцяло съм концентриран в работата си и заедно с другите треньори в ДЮШ се стремим постоянно да надграждаме. Имам амбиции след време да поема някой мъжки отбор, ако ми се отдаде възможност.
– Кои са най-големите ти успехи като треньор?
– Един от най-големите ми успехи е, че буквалното от нулата изградихме една школа на добро ниво и с всяка година се развиваме повече. Според мен в детския футбол до 14-годишна възраст не резултатите са най-важни, а развитието на всеки един играч. Успех за мен ще бъде, когато някое дете от школата ни подпише професионален договор.
– В какви условия се опитваш да създаваш бъдещи футболни звезди?
– В момента се подготвяме на стадион „Металург“, който прилича на всичко друго, но не и на стадион, за огромно за съжаление. С ръководството на клуба и родителите на децата събираме подписи за ремонта на стадиона и изграждането на помощно игрище, с което да можем да се готвим в нормални условия.
– Според теб, защо се ремонтират стадиони в селата, вместо да се инвестира в големи футболни центрове като Перник и други градове?
– Както доста неща в нашата държава и това е ненормално. Заради европроекти за развитието на селските райони се изграждат стадиони за милиони левове на места, които са с население от 500 души и не може да става дума за развитие на футбола като цяло. Надявам се да се обърне внимание на нашия проблем, с който се сблъскват и други градове и клубове.
– Играеш и за мъжкия тим на „Металург“, който се намира в ОГ – Перник. Какви са амбициите на този клуб, който някога беше сред елита на България?
– Да, играя. Напоследък по-рядко, заради съвпадането на мачовете ни с децата. На този етап целта пред клуба е да се намери решение за ремонта на базата на стадион „Металург“, защото школата се развива, но без подходящи условия за подготвка няма как да продължим градивно нагоре. След това ще мислим за амбиции и евентуално влизане в Трета лига, за където са нужни сериозни инвестиции.
– Какво научи от стажовете ти в ЦСКА, „Лудогорец“ и „Септември“ (София)?
– В Разград прекарах няколко дни и постоянно наблюдавах тренировките от подготвителните групи до мъжкия отбор. Определено беше голям плюс за мен и научих много интересни неща. Направи ми голямо впечатление как всеки набор си има отделен щаб от треньори, лекари и рехабилитатори. Също така всеки отбор си има терен, който се използва само от тях и се поддържа за тях. Мъжкият отбор има помощно игрище точно до базата на ДЮШ и децата постоянно имат допир до звездите от първия отбор, което е голямо вдъхновение за тях. Всичко в Разград е на много високо ниво и според мен скоро ще започнат и да изкарват млади таланти за „А“ отбора.
– Успя ли да приложиш нещо от тези стажове и в твоите тренировки?
– Разбира се. Трябва да се учим от най-добрите школи в България и да взимаме пример от тях.
– А планираш ли някой стаж в чуждестранен отбор?
– Много бих искал и се надявам след Нова година да имам възможност да посетя някой клуб в чужбина. Имам желание за нови знания и постоянно да се усъвършенствам.
– Стъпвал си на митичния „Ноу Камп“. Какво почувства, когато влезе на стадиона?
– Тази година за първи път имах честа да посетя „Ноу Камп“. Сбъднах една от своите детски мечти и чувството беше неописуемо. Когато стъпих на стадиона, не можех повярвам колко е огромен. Имах и късмета да наблюдавам демонстративен мач, който беше изпълнен с много емоции и незабравими моменти. Следващия път искам да посетя някой мач, когато стадионът ще бъде пълен.
– Кои специалисти следиш и се учиш от тях?
– Привърженик съм на „Барселона“ и симпатизирам на Пеп Гуардиола. Следя неговите изяви и постижения. Той доказа, че е невероятен треньор като стана шампион в 3 от най-големите първенства в света. Това, което ми харесва при него, е, че налага своята визия и стил на игра във всички клубове, където е бил досега.
– Какви хобита имаш извън футбола?
– Обичам да излизам с приятели, да чета книги и да пътувам, като всеки път посещавам нови места.
Разговаря
КРИСТИЯН ТРИФОНОВ
