24-има благоевградски пчелари напуснаха местното пчеларско дружество „Акация” поради несъгласие с идеите на ръководството за развитието му и регистрираха в съда сдружение „Пчела-2018” с председател Давидко Манов от благоевградския кв. „Грамада”. В „Акация” досега са членували около 60 души.
Производителите на мед отказаха да разкрият в детайли конкретния мотив за отделянето си в ново сдружение, но подчертаха, че за разлика от „Акация” тяхното е легитимно и независимо.
Идеята на членовете на „Пчела-2018” е да хвърлят всичките си сили в налагането на българския пчелен мед над фалшификатите, които са залели пазара, в опазване чистотата на българската медоносна пчела и признаване уникалността на пчелния мед от Югозападния регион.
Медоносната ни пчела е застрашена заради засиления внос на пчели-майки главно от Австрия и Хърватия, а в Пиринския край медът наистина е уникален заради липсата на интензивно земеделие, респективно на пръскане с отрови, обясниха пчеларите. Желанието им е да бъде регистрирана марката Югозападен пчелен мед, което ще им позволи да изнасят уникалния продукт в Западна Европа, където заради защита на местните интереси в момента има силна рестрикция към вносителите на мед от други страни.
„Нашият мед е с високо качество, защото за разлика от другите райони, където колегите изкарват по 60-70 кг от кошер, при нас в средно добра година стигаме максимум 10-15 кг”, обясниха производителите на мед. Затова, докато в другите райони медът може да струва 5-6 лв. килограм, пиринският е на цена 14-15 лв. и мнократно по-качествен. Свойствата на сладкото изкушение от Югозападна България вече са забелязани в съседна Турция, където от известно време се организират „медни” екскурзии – изселили се там българомохамедани от Западните Родопи си идват у нас както да видят роднините си, така и да изнесат в Турция мед от Югозападна България, който наливат в 3-литрови туби. Освен че нашият мед е много по-вкусен, той е и доста по-евтин от турския, където бурканът е 10 евро.
Основателите на новото сдружение са категорични, че другата линия, по която трябва да се развиват, е популяризирането на пчеларството като занаят и запознаване на подрастващите с него, което може да се реализира с посещение на пчелини например в рамките на учебния предмет „Човекът и природа”.
С течение на времето пчеларите се надяват да изпълнят и последната от генералните им цели – повишаване сред населението на редовната консумация на пчелен мед, която в цифри звучи доста стряскащо – докато един германец изяжда средно по 20 кг мед на година, в България статистиката сочи много под половин килограм.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
