Кръстникът на българската мафия или нейният романтичен образ, както беше известен през годините на прехода, Иво Карамански, бе убит преди 25 години на 20 декември 1998 г. по време на купон във вила в полите на Витоша. Повече от две десетилетия след смъртта на митичния гангстер обаче той се оказа, че продължава да живее във Фейсбук и има над 5,8 хил. последователи.
Страницата „Иво Карамански“ започва с въведение, цитат от Кръстника: “Ако ме убият, ще лишат народа от един измислен, но симпатичен образ на мафията”. От данните във Фейсбук се вижда, че е създадена преди 2 години и е продължение на предишната страница BGGodfather, която е на близо 10 години и имаше над 4 хил. последователи, показа проверка на „Телеграф“. Страницата се поддържа от една от трите му дъщери – Десислава. На нея изобилстват снимки на митичния герой от годините на прехода, а голяма част от коментарите са положителни. Има и видеа с интервюта, негови и за него, давани от знакови фигури като осъдения за две убийства Марио Пеев, кримигероя Николай Русев-Кольо Китаеца от Русе и топкриминалиста Ботьо Ботев. Под видеата има дори призив: „Ако Иво е помогнал и на Вас, направете видео с разказ“, към което засега видимо се е отзовал именно Кольо Китаеца, който разказва как „бате Иво ме спаси от полицията“. Мнозинството от феновете на Карамански копнеят по онези години и коментират, че им се иска времената от 90-те отново да се върнат, пише „Телеграф”.
Тайната
Тайната на Карамански обаче така и си остана неразгадана. През годините за него се говореше, че е основателят на престъпните групировки в България, че бил на пряко подчинение на митичната Държавна сигурност, която не спирала да работи и в годините на прехода. Легендите го свързваха с първите хора в държавата в онези времена. Мнозина твърдяха, че именно Карамански дърпа конците на политическия елит у нас, разпределя капиталите и контролира бизнеса на мнозина издигнали се и прочули се в средата на 90-те на миналия век. Кое е просто мит и кое реалност, така и никой с категоричност не се наема да каже и досега. Дали защото не знае или пък не му е удобно да знае, също е спорно. Прочулият се с вестникарския си прякор Кръстника бивш гребец е сочен за един от най-силните подземни босове у нас в годините на прехода.
Досие
В началото на 90-те основава митичното застрахователно дружество „Корона инс“, а впоследствие разраства бизнеса си от силово застраховане и валутна търговия през развъждане на моруна и производство на кетчуп. Има богато криминално досие и три брака, от които му се раждат три дъщери и един син. Карамански е роден през 1959 г. в София, но израства в дупнишкото село Бистрица. Осъден е в края на 1986 г. за валутни измами и фалшифициране на долари. Твърди се, че е контролирал каналите на ДС и като техен сътрудник отървава кафеза. През 1990 година името му се появява в международната преса като лидер на организирана престъпна група за трафик на крадени коли от Чехия, т.нар. Чешко дело. Карамански е задържан заедно с още 21 българи и по-късно е екстрадиран в България, където независимият български съд го освобождава под гаранция от 2000 тогавашни лева. До смъртта на Кръстника 8 години по-късно не се стига до произнасяне на присъда, а след нея делото е прекратено.
Пабло
Една от легендите го свързва с могъщия наркобарон Пабло Ескобар. Според мълвата в началото на 90-те Карамански пребивава за известно време в Латинска Америка, където по линия на ДС се свързва с Ескобар и уговаря прехвърлянето на тонове кокаин за европейския пазар. Като легален бизнесмен в България Карамански се занимава с разнообразна дейност. Участва в редица благотворителни прояви, изявява се като меценат, артист и певец. Демонстрира познанията си по няколко езика, представя се като почитател на класическата литература. Извън могъщата „Корона инс“ Карамански върти още 20 фирми, като се занимава буквално с всякаква дейност. Според „Най-богатите българи“ след смъртта на Карамански наследството, което оставя, се равнява най-малко на 30 000 000 долара. Твърди се обаче, че по-голямата част от тези пари са потънали неизвестно къде и при кого.
Маджо
В един момент Карамански влиза в конфликт с босовете на другите големи групировки, които също набират скорост – ВИС и СИК. Твърди се, че Кръстника е сътрудничил на МВР, за което е нарочен за ликвидиране и дори било преговаряно с албански наемници. Една от най-конфликтните точки в биографията му е стрелбата по Младен Михалев-Маджо в казино „Севастопол“, което е под опеката на „Корона инс“. Карамански обаче оживява, за да бъде задържан на 14 януари 1994 година. Следва престрелка в квартал „Белите брези“, в която погрешка загиват полицаи. Тикнат е обаче в затвора по друго обвинение – за грабежа в казино „Бедни богати“. Лежи година и половина, през което се прочува с писмото срещу Стоил Славов-Телето и групировката СИК. В него Карамански твърди, че сикаджиите се занимават с пране на пари, далавери с петрол и рекет. Успява и да се кандидатира за депутат през 1995 г. в 25-и район на София. Впоследствие кандидатурата му обаче е отхвърлена от ЦИК заради нередовни 239 ЕГН-та. В началото на август 1995 г. е направен опит за убийството му в дискотека „Нептун“ в столичния квартал „Младост“. Няколко месеца по-късно пък мутри атакуват офиса на „Корона инс“ в столичния квартал „Орландовци“, но Карамански отново се отървава невредим. Има версии, че печално известният случай със смъртта на четиринадесетте войници от Строителни войски на Околовръстното шосе край жк „Люлин“ всъщност става при опит за покушение над Карамански. Кортежът му се оказва зад камион ГАЗ 53А, в който пътуват войниците, връщащи се от строителен обект в Банкя.
Последен
20 декември 1998 г. е последният в живота на Иво Карамански. Кръстника е поканен на рождения ден на свой приятел във вила на ул. „Горска ела“ 27 в квартал Симеоново. На партито го води Стефан Въжарски – мъжът, който часове по-късно ще изстреля два фатални куршума в главата му. Около 01,30 часа Карамански и рожденикът – Борис, си говорят, доближили глави, тъй като музиката е прекалено силна. Въжарски минава покрай тях, казва на Борис да се отдръпне и тогава изстрелва два куршума в главата му. Без предупреждение, без конкретен повод. След като предизвиква паника сред купонджиите във вилата, Въжарски се отправя към паркирания отпред „Понтиак“, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от бодигардовете на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и стреля убива на място и шофьора на Карамански – Драгомир Драгнев, а приятелите му Марин Маринов и Георги Чочов-Лестъра са ранени.
Странното е, че преди да стреля по когото и да е, Въжарски казва на един от студентите във вилата да извика полиция. Малко по-късно е задържан и осъден на доживотен затвор, който все още излежава. Мотивите му обаче така й си остават неясни.
Настояще
В началото на януари тази година 58-годишният Стефан Въжарски от Дупница, който е осъден за убийството на Иво Карамански, подаде молба за замяна на наказанието му затвор до живот с 30 г. лишаване от свобода.
Зад решетките е вече 25 г. и има формално право на такава замяна, но Софийският градски съд (СГС) му я отказа. Ако все пак замяната бъде направена, осъденият може веднага да иска и предсрочно излизане на свобода. Двама съдии от СГС и трима заседатели отказват. В съдебната зала прокурорът по делото също е против замяната. И представителите на Софийския затвор са против, защото Въжарски не се е поправил.
Иво Карамански има три дъщери от съпругата си Галина – Десислава, на 39 г., Ралица, на 37 г., и Александра, на 36 г. От бившата журналистка Нели Атанасова има син Иво, на 27 г.
По повод искането за свобода, което Въжарски отправя пред съда, от „24 часа” разговарят с най-голямата дъщеря Десислава, която живее в София, завършила е техникум по фризьорство и работи в шведска компания.
– Г-це Караманска, преди дни писахме, че убиецът на баща ви иска да му бъде заменена доживотната присъда и евентуално след това да поиска и излизане на свобода. Съдът обаче му отказа. Чувствате ли се притеснени с майка ви и двете сестри от възможността Въжарски да излезе от затвора?
– Да, чувстваме се притеснени, както и братът на Драгомир Драгнев, който беше убит с баща ми. Стефан Въжарски след края на делото и получената присъда заяви, че ще излезе и ще си отмъсти на всички, които са го прецакали. В годините никой не чу и не разбра той да съжалява за това, което е извършил. Тази заплаха е отправена още преди 25 г. Смятаме, че
той е един масов убиец
Този човек е една сериозна заплаха не само за нас като потърпевши, а и за цялото българско общество. Удовлетворени сме от решението на съда да не уважи молбата за замяна на присъдата му и силно вярваме в правотата на българското законодателство. Аз и моето семейство проучихме, че Въжарски доста често посещава психиатричната клиника към затвора в Ловеч, и това само по себе си доказва, че той не изпитва съжаление за деянието си, а по-скоро агресира с цел отмъщение.
– През годините искали ли сте да се срещнете с него очи в очи и да разговаряте? Какво искате да му кажете?
– Да, имах желание, даже и писмо му пратих, но той отказа срещата. Исках да го погледна в очите и да видя и той как ще ме погледне, след като съсипа толкова животи. Исках да го попитам дали съжалява, че и синът му ще страда заради неговото деяние.
– Говорили ли сте с други свидетели на убийството, които са били в къщата в онази трагична нощ на 20 декември?
– Лично моето семейство не се срещало с никой от тях, но чрез познати преди доста години чух, че им е много трудно да се възстановят, след като са станали свидетели на публичния разстрел на баща ми.
– Изминаха 25 г. от убийството. Имате ли подозрения, че то може да е било поръчано от някого и Въжарски да е бил изпълнител?
– Всичко е възможно, но това няма да ми върне бащата, който ми липсва всеки ден.
– Спомняте ли си как и кога майка ви Галя ви каза за смъртта на баща ви? Каква беше реакцията ви?
– Да, много добре. Звъннаха на вратата около 5,30 часа сутринта и всички помислихме, че татко се прибира. Мама стана да отвори и аз излязох след нея, но само чух как казват: „Убиха Иво“ и тя колабира. Аз бързо се върнах в леглото и казах на сестрите ми какво се е случило. Когато мама дойде да ни съобщи, ни намери плачещи в леглата си и нямаше нужда от думи.
– Кажете ни как живеят 25 г. дъщерите и жената на Карамански? Често ли си говорите за него? Кои са вашите най-ярки спомени, които никога няма да забравите?
– Живеем сплотено и с обич. Много незабравими и интересни случки сме имали с тате.
На последната ни Коледа заедно ни подари маймунка
и я донесе вкъщи. Много смях падна и радост, но само мама не беше щастлива, че трябва и маймуна да гледа освен три малки маймунки. Той много държеше да сме образовани, да учим езици и да бъдем дами. Никога не ни е глезил и винаги е държал да не сме лигли.
– Пазите ли и досега някаква вещ, която свързвате с баща ви или пък като подарък от него?
– Да, имам едно мече – снежно бяло, което тате ми донесе от Америка, и то е на повече от 30 години.
– Слушате ли често песните от албума му с Грета Ганчева?
– Да, слушаме го редовно всички. Аз най-вече в трудни и лични мои моменти имам желание да му чуя гласа и си пускам интрото на parlapiupiano.
– Какво смятате, че сте наследили от баща си? Казват, че дъщерите приличат много и на външен вид на бащите си. Така ли е и при вас?
– Визуално аз съм Иво Карамански в рокля. Така съм известна (смее се).
– Вероятно за майка ви е било изключително трудно да остане сама с три деца. Как се е справила?
– Не беше лесно на майка, но
тя успя да ни отгледа и възпита
Получи огромна подкрепа от дядо ми Александър (баща на татко) и баба ми Рени (втората съпруга на дядо), както и от дядо ми по майчина линия.
– Случвало ли се е да се сблъсквате с негативно отношение заради създадения образ на баща ви като кръстник на мафията?
– И още как! Случвало се е да ме питат защо съм дошла да работя в дадена фирма, като имам милиони и лишавам друг в нужда да си изкарва прехраната, а аз нали съм с милиони и щерка на бандит!
– Интересно е, когато се запознавате с някого и той разбере, че това е дъщерята на Иво Карамански, каква е реакцията?
– Когато се запозная с някого, обикновено не се представям с фамилията, но винаги има някой, който да те издаде. Основно с десните ръце на тате съм се запознавала.
– Поддържате ли връзка с негови приятели?
– Старая се да не поддържам, защото още ми е трудно, макар и да минаха 25 години, да преодолея това, че за последен път целунах татко студен и никой от всички, които бяха верни приятели, не се обади да ни попита как се справяме.
– Много се говори и пише за милионите на Карамански. Вероятно много хора си мислят, че сте живели и живеете и сега в разкош, харчите пари, ползвате имоти. Как живеят днес наследниците на Карамански?
– Живеем в мир и разбирателство. Всяка си гони интересите и си изкарва сама доходите.
– В какви отношения сте с брат ви Иво?
– С брат ми Иво сме в много добри отношения. Честно казано, не го бяхме виждали дълго време. Основно връзка поддържахме по телефона. Имахме много емоционална среща, когато дойде на последния ми рожден ден.
Само като го
видях, се разплаках и
той ми бърса сълзите
Не го бях виждала след инцидента, който претърпя. Той е моят малък брат. Ще направя всичко, за да заздравим връзката между нас.
– Какво не знаят хората за баща ви?
– Че беше достоен мъж и си държеше на думата. Имаше уважение към всички възрастни хора и не само. На това се опита и нас да научи.
– Кои са най-абсурдните неща, които сте чели и чували за него?
– Че е жив. Че си харчи милионите. Че се укрива в пещера с милионите и безброй още фантазии.
– Може ли да го определите с няколко думи – що за човек беше Иво Карамански?
– Татко, Тате, Тати!
