HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

25-кг прасенце, казан с телешки курбан, стотици кебапчета и кюфтета и десетки метри суджук отидоха за мезе на Трифон Зарезан в Марикостиново

Обичайните стотина любители на руйното вино и пословични почитатели на Св. Трифон Зарезан присъстваха “на патерици” в отбелязването на един от най-обичаните български празници. Арена на тържеството по традиция беше лозето на петричкия кооперативен шеф Георги Ичконов в землището на село Марикостиново. Организаторите предвидливо се довериха на прогнозата за времето, която вещаеше дъжд на официалната старостилна дата 14.02., и за първи път преместиха събитието два дни по-късно, в петък, 16.02, когато Господ беше добронамерен виночерпец и дари крайния Югозапад с прекрасно слънчево февруарско време. Събитието придоби интернационален характер, след като от далечна Португалия долетя заедно със семейството си ревностният фен на родните еликсири от бяло и червено грозде, младият бизнесмен Педро Бернардино. И тъй като бизнесът на около 30-годишният ибериец е свързан с ресторантьорство и сомелиерство, сеньор Педро автоматично бе назначен за шеф на дегустационната тричленна комисия, която трябваше да оценява качествата на предложените от местните производители вина и ракии. Купонът по традиция започна с тържествен водосвет за здраве и берекет, отслужен от местния отец Георги Добрев, след който лозите бяха ритуално зарязани от о.з. полковник Славчо Стоянов и сайбията Георги Ичконов. “Обозът”, сепариран в три сектора, изстрелваше услужливо и навременно мезета към масите с празнуващи. Сектор “А” завеждаше секретарят на Ловно-рибарското дружество в Петрич Георги Кльонтов, който се грижеше 25-килограмовото прасенце да пристигне в отлична гастрономична кондиция до чиниите пред поканените гости. Електротехникът Илия Василев-Жицата пък бе шеф на сектор “Б” и отговоряше за скарата, през която минаха стотици кебапчета и кюфтета плюс десетки метри суджук. В сектор “В” пълновластен
господар бе майсторът на Курбана по граматишки Иван Аргиров, чието поредно кулинарно бижу провокира близо 2/3 от присъстващите да пожелаят допълнителна порция от телешкото месце, приготвено със зеленчуци и дузина билки в комбинация, позната единствено на майстор-готвача. За настроението на гостите се грижеше музикалният виртуоз от Петрич Финката, стихоплетката баба Зоя от Кърналово със селекция от свои произведения, тематично настроени към празника на виното и любовта, предизвика спонтанни и искрени аплодисменти. Революционна искра с рецитацията на безсмъртните творби на Иван Вазов, Христо Смирненски и Никола Вапцаров запали доскорошният член-кооператор, вече пенсионер, Борис Тунчев. Настъпи и моментът със “сляпата” дегустация, в която освен мистър Бернардини се включиха IT специалистът от София със сериозен стаж в комисията Петър Манолов и ВиК служителят Методи Цеков. Триото “тестъри” отсъди първото място в категорията “Гроздова ракия” на Илчо Камишев, при белите вина фаворит се оказа Асен Джорлов, а в най-престижната класация “Червено младо вино” победител стана Костадин Ичконов. Призьорите получиха грамоти и подаръци във вид на лозарски ножици, връчени им от членовете на комисията.

Италианецът, зет в с. Кулата, Педро Бернардино оглави дегустационната комисия и заяви:
Рядко близвам от гроздовата ви ракия, но вината ви са добри, въпреки че са доста тежки

– М-р Беранардино, какво, според Вас, е качеството на българските спиртни продукти от бяло и червено грозде?

– Трябва да призная, че рядко опитвам от вашата гроздова ракия, но вината ви са доста добри. Малко се различават от вината, които пием ние на Пиренеите, може би са малко по-тежки, но аз определено ги харесвам.

– Как се оказахте в българския Югозапад точно по това време?

– Моите български роднини /б.а. португалецът е женен за дъщеря на нашенци от петричкото с. Кулата, които от дълги години живеят на Иберийския полуостров/ и по-специално тъст ми Наско, който вече няколко години подред се прибира в България за този празник, ми е говорил много за атмосферата около него. Накрая не се стърпях и долетях със семейството си да се уверя с очите си за какво става дума. Тук срещнах гостопориемни и ведри хора, които умеят да се веселят, с това пък ми напомнят и за моите сънародници, нали и двата народа сме с гореща, южна кръв. Пък и възможността в същото време моите три дъщери да видят и опознаят родината на майка си също не беше за пренебрегване.

– С прецизните си оценки показахте, че разбирате от вина, с какво точно се занимавате в Португалия?

– Живея в Албуфейра, град в Южна Португалия. Без да преувеличавам, градчето ни е едно райско кътче на брега на Атлантика. То не е известно в България като сериозна туристическа дестинация, но искам да ви уверя, че Албуфейра е сред водещите ни курорти, познат на европейските туристи от всякакъв калибър. Аз съм съдържател на ресторант в близост до имението на националната ни футболна гордост от близкото минало Луиш Фиго. От ресторантьорството идва и засиленият ми интерес към напитките, в частност вината. Работим здраво, по традиция туристическият поток се засилва през лятото и около Нова година.

– Вече сте наясно как у нас честваме Трифон Зарезан…

– Да, хареса ми много атмосферата, респектът към традициите и настроението на всички. Ще пазя траен спомен от преживянато. Докога ли… Може би до следващия февруари, когато може да се видим отново, стига да бъда поканен, разбира се /смее се/.
СТАНЧО СТАНЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *