25-годишната преподавателка по английски език Искра Стоянова: Пред престижен университет в Англия избрах да уча в родния Благоевград, тук комбинацията от работа, приятели и семейство ме зарежда, в чужбина се изтощавам…

25-годишната Искра Стоянова от Благоевград е пример за човек, който още в ранна възраст е осъзнал, че човек трябва да бъде наясно със себе си, за да е здрав и да се развива успешно. За нея начинът на живот на млади години е определящ за следващите. Тя не пуши и не пие, избягва да се храни с месо от 14-годишна възраст, вкусва само риба, занимава се усилено с йога, тренирала е хандбал и плуване. В момента упражнява своето любимо занимание – преподава английски език на деца, от бебета до 19-годишни, и твърди, че тази работа я зарежда с много сили и положителна енергия.
Разговаряме с Искра Стоянова за радостните и трудни моменти, през които е преминала досега, и как е успяла да се справи с тях.
– В живота си всеки от нас прави своя личен избор, преди 5 години ти избра България пред обучение в престижен университет и успешна кариера в Англия, защо?
– Още по време на обучението ми в Езиковата гимназия бях взела решението да продължа образованието си в Англия. На практика се оказа, че бях под въздействие на чуждо влияние, взаимно приятелките се настройвахме помежду си, че ще учим там. Когато след изпитите ме приеха, това за мен беше нещо нормално. Разбирате ли, всички ние учихме усилено английски език и показахме добри резултати на изпитите. Преди да завърша средното си образование в България, предходната година вече знаех, че съм приета да уча „Фотография и журналистика“ в Southampton Solent University в Англия. Оставаше ми само да се представя с отличен успех и на матурата. Така се оставих да ме носи инерцията и три седмици преди да замина започнах да осъзнавам какво наистана се случва – че заминавам в напълно непозната среда, в друга държава, с други обноски. Осъзнах, че отивам сама, а аз съм човек, който е привързан към родителите и роднините си. Свикнала съм да съм заобиколена с близки хора, много бързо създавам контакти, но не мога да бъда сама. Също така всички мои приятелки бяхме приети в различни университети и на практика бяхме разпръснати на далечно разстояние, въпреки че в началото идеята ни беше да сме заедно, но обстоятелствата се стекоха по друг начин. Фактът, че трябва да съм в непозната среда и разделена от своите приятели и родители и че няма да съм с тях дълго време, започна много да ме притеснява. Идеята да уча в чужбина не ми е била мечта, усещах се като навита пружина. Тогава мечтата ми беше да уча журналистика, но сега вече знам, че тази професия трябва да ти идва отвътре, а темпото на работа е доста напрегнато. В последния момент, когато остана по-малко от месец преди да отлетя, защото и самолетният ми билет вече беше закупен, започна да ми става лошо, това всъщност беше потиснатият ми страх от преживяванията ми. Просто се получаваше сблъсък между това какво искам и какво си налагам. Разбира се, аз не съм първият човек, който се е почувствал по този начин. Много е важно човек да бъде наясно със себе си какво иска и как може да го постигне. Осъзнах, че не трябва да правя компромиси, и се отказах.
– Усещаше ли подкрепата на близките си?
– Да, моите родители винаги са били до мен, общувам и съм близка и с двамата, нямам тайни от тях. Те проявиха разбиране. През тази година, разбира се, не можех да продължа образованието си, отдадох се на четене на книги. Просто случайно попаднах на специалността „Чужд език и етнология“ в Югозападния университет „Нефит Рилски“, запознах се с характеристиките и наистина много ми допадна. Останах много доволна и впечатлена от обучението си и преподавателите, беше ми много интересно. Определено много се дразня от фразата „От ЮЗУ нищо не става!“, просто много хора не са ориентирани и не знаят точно какво искат да учат. Ако човек учи и полага усилия да надгражда знанията си, нищо не може да го спре, трябва само да има желание. Дразня се и от израза „От България нищо не става!“, редно е човек да се замисли какво е направил, за да се промени страната, какво е допринесъл с поведението и труда си.
– Разкажи ни за обучението си.
– Първата година, както и по време на 4-годишното ми обучение, смело мога да твърдя, че учех много усилено. След първата година разгледах програми за младежко развитие и заминах по обмен на студенти в Швейцария за 4 месеца. Тогава много ми хареса и продължих да разглеждам такива европейски програми, разбира се, първо се кандидатства и трябва да бъдеш одобрен за участие. За обучаващия се всички разходи относно настаняване и храна са покрити, от студента се изисква само присъстваие на лекциите и да се обучава по темата. Почти няма държава в Европейския съюз, която да не съм посетила. Имах възможност да пътувам, а и тези европейски програми за младежки обмен наистина са изключително полезни за младите хора, те ми дадоха възможност да се запозная с културата на други страни, сред тях Австрия, Италия, Финландия, Естония, Латвия и други. Но определено в България се чувствам най-добре, тук е моето място, така съм го почувствала. Може би заради силната връзка с фамилията ми и приятелите и възможността да говоря на роден език всичко ми е по-приятно… България е в сърцето ми, не че тук са най-сърдечните и възпитани хора или най-вкусната храна и красива природа. Където и да съм била в чужбина, съм срещала нещо, което ме е впечатлявало, но аз избрах да остана в Благоевград. Тук комбинацията от работа, приятели и семейство ме зарежда, в чужбина се изтощавам, чувствам се като чужденец… Дори това лято съм решила заедно с моя приятел да не пътуваме в чужбина, а да обиколим тук, из страната… първото ни пътешествие е планувано до Родопите.
– След като завърши висшето си образование, към какво се насочи като професионално развитие?
– Преди да разкажа, искам да благодаря на всички мои учители в живота. Безспорно първият учител полага основите и е много важен, моята първа класна ръководителка е Ели Димова в IV ОУ „Димчо Дебелянов“ в Благоевград. Тя ми даде изключително много – не само знания, но и поведение в училище. От пети до седми клас усилено тренирах хандбал в отбора на „Интер“ с треньор Софка Арабаджиева, която ме научи на спортен дух и дисциплина. Тогава беше и първото ми пътуване в чужбина, участвах две поредни години в състезания в Люксембург. Тренирала съм и плуване. Моят път след дипломирането ми е обучението на деца, исках да се занимавам с английски език и така съчетах двете ми любими занимания. Мечтаех си да работя с деца, защото те зареждат с много енергия. Не исках да работя на компютър, първо, защото наистина заседналият начин на живот не е полезен, а и води до проблеми със зрението. Обичам да общувам директно с хората, а не онлайн, и така се осъществи идеята ми да стана преподавател в езикова школа за ранно обучение на деца, от 3-месечна възраст до 19-годишни. Занимавам се с това от април 2017 година, тогава обучавах 13 деца, в момента работя с над 50 деца.
– Как прилагате обучение при най-малките деца?
– Децата над 3-месечна възраст възприемат всичко от околния свят, те чуват и имат страхотни усещания, „попиват“. Бебетата не възпроизвеждат реч, но възприемат постоянно както жестовете покрай тях, така и ситуацията. Най-малкото дете, с което съм работила, е 2-годишно, но очаквам с нетърпение да започна работа и с бебета. Така че работата не ми тежи, напротив, чувствам се полезна за децата и това ме прави много щастлива.
Разговаря СЛАВА ИВАНОВА

loading...


 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *