2542 лв. на месец нужни за четиричленно семейство

2 542 лв. са необходими за издръжката на живот на едно четиричленно домакинство – двама възрастни и две деца. По време на пресконференция на КНСБ за наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот през последните три месеца на 2020 г бе обявено, че средно на едно лице се падат 635.53 лв. месечно.

С около 25 лв. се е покачила издръжката на живота от началото на година. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че за да могат двама работещи да получат нетния размер от 2 542 лв. трябва да работят и да получават поне по 1 271 лв.

369 лв. е линията на бедност за 2021 г. 22% от домакинствата са до прага на бедността. Поне 60% от населението няма никакви спестявания, а тези, които имат спестявания, посягат на тях.

Около 65% от домакинствата живеят под необходимия доход за издръжка на лице.

Нашите доходи са три пъти по-малки от средноевропейските доходи, като само Албания е след нас. Различията са драматични, макар и да има движение нагоре, отчете Пламен Димитров, като допълни, че увеличението на минималната работна заплата с 15% трябва да продължи и занапред.

От 2008 г. насам нетната работна заплата реално е нараснала два пъти, докато издръжката на живот е нараснала с 1/3. 265 000 работни места се спасени чрез мерките 60/40 и 80/20, като безработицата в България е под средната в европейските нива. Запазването на тези работни места е изключително важно постижение и трябва да повтаряно, както и мерките да продължат, настоя Пламен Димитров.

Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) посочи, че хранителните стоки видимо са основен двигател за нарастване на общия индекс на потребителската кошница за издръжката на живота. За две години хранителните стоки са нараснали с 9.8%, като по-осезаема инфлация се наблюдава при хляба и зърнените храни. Хлябът и зърнените храни са нараснали с 5.1%, мляко и млечни продукти с 5%, сирената с 5.5%, животински и растителни масла с 14.0%, слънчогледовото олио с около 20%, захар и захарни изделия с 3.1%.

За домакинства с ограничено потребление по-високите цени на стоките от първа необходимост означават, че се свива бюджетът в други разходни пера като здравеопазване, образование, облекло и обзавеждане.

От групата на нехранителните стоки и услуги намаление има с 0.8%. Топлоенергията намалява с 12%, а цените на горивата с 14.1%. Наред с намаленията се наблюдават и увеличение, сред които групата на водоснабдяване с 4.5%, електроенергия с 2.8%, образованието и услугите, свързани със свободното време – 4.5%, както и увеличение има при хигиенни изделия – с 4.8%.

За динамиката на броя на наетите лица за едногодишен период силно намаление се наблюдава при хотелиерството и ресторантьорството с 25 000 работници, при търговията с 8 782 и преработващата промишленост над 24 889 работни места. В рамките на една година са загубени над 60 000 работни места.

Остава проблемът с междурегионалната и междуотраслова диференциация на работните заплати. В 9 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява 75% от СРЗ за страната. С най-голяма концентрация на нископлатени работници е във Видин с 945 лв. средна работна заплата, Благоевград с 922 лв., Силистра с 953 лв., Кюстендил с 988 лв. и Смолян с 992 лв.

Въпреки нарастването с високи темпове на работната заплата, отново прави впечатление, че споменатите области изостават с близо 40% от необходимата заплата за издръжката на живот. Най-големи различия се отбелязват в Благоевград, където нетната работна заплата изостава с около 45%, във Видин – с 43%.

Важно е да се отбележи, че се наблюдава общата тенденция на сближаване на показателите. Въпреки ръста на работните заплати тези темпове са недостатъчни, защото имат изключителни ниски базови нива на средната работна заплата, отчете Иванова. Като цяло се наблюдават устойчиви темпове в нарастване на отделните икономически дейности, като при някои от тях има ръст с близо 30%, но при други спадът е с 29%.

Драстично намаление на средната работна заплата се наблюдава в икономически сектори, които са пряко засегнати от пандемията. Сред тях са въздушен транспорт с 28%, туристически агенции и операторски дейности с 29.4%, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води с 16% и спортни и други дейности – с 10.4%.

Ръст на средната работна заплата им в държавното управление, образованието, здравеопазването, юридически и счетоводни дейности и др. По-осезаемо изоставане се наблюдава в култура, спорт, селско стопанство, хотелиерство и ресторантьорство.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *